Решение № 281 от 07.12.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Враца, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова в присъствието на прокурора Е. В. С. като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500410 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 5577 от 30.09.2022г., подадена от Г. Й. А., ЕГН **********, от с.***, против решение № 165/12.08.2022., постановено по гр. дело № 430 по описа за 2022 година на Районен съд - Бяла Слатина, с което е отхвърлен изцяло предявеният от него против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.6 от ЕКЗПЧОС, вр. с чл.52 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 21/2021 г. по описа на РУ Б.Слатина, пр.пр. № 500/2021 г. по описа на РП - Враца, в размер 3000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба 04.03.2022г. /подадена в РС-Враца/ до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано, а правните 1 изводи на съда са неправилни, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Посочва, че е налице пълно бездействие на прокуратурата по цялото досъдебно производство № 21/2021 г. по описа на РУ - Б.Слатина, пр.пр. № 500/2021 г. по описа на РП - Враца, вече 1 година и 8 месеца. Посочва, че няма никакви доказателства по приложената прокурорска преписка криминолози-специалисти да са предприели действия за вземане отпечатъци или да са събирали други улики около външна врата или други места в къщата, което бездействие на органите на ответната страна е довело и до момента да няма никакво развитие на разследваното престъпление - кражба. Изтъква, че решаващият съд е направил в мотивите си неправилния извод, че ищецът има декларирани недвижими имоти и МПС-та, като едно от тях е декларирано на 20.07.2021 г., т.е. след спиране на ДП от РП-Б.Слатина, ТО-Б.Слатина. Твърди, че е оспорил представената на л.79 от делото писмена справка, но въпреки това районният съд е приел, че има около 80 дка земя, които е дал под аренда и получава рента, без да е доказан доход, а съдът се е позовал единствено на показанията на бившата му жена /св. Ц. П./, с която е в лоши отношения и във фактическа раздяла от 2019 г.

Поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал и писмените доказателства, приложени по делото, относно здравословното му състояние - решаващият съдия е приел, че в приложената епикриза от 08.03.2021 г. е посочено, че от няколко години е с декомпенсиран ЗД тип 2, но с декомпенсация, т.е. не се е разболял от диабет заради стреса от кражбата на пари от дома му в с.***, въпреки че в същата епикриза е отразено, че за първи път на 08.03.2021 г. е постъпил във ВО с признаците на диабет, които констатират, че има, но е бил неглижиран. Самия факт на постъпването му в болница месец и половина след кражбата достатъчно красноречиво показва, че е вдигнал кръвната захар от стреса, който е преживял първоначално след кражбата и се е наложило хоспитализирането му. Посочва, че съдът е дал вяра на показанията на свидетелката Ц. П., с която е живял 20 години на съпружески начала без брак, която е крайно заинтересована от изхода на делото и още повече у него има още съмнения, че тя с дъщеря му са откраднали парите от дома му. Смята също, че неправилно в мотивите си съдът е приел, че не е доказал претърпени от него неимуществени вреди, свързани пряко с воденото досъдебно производство. Изтъква, че няма собствени доходи, освен инвалидната му пенсия и кара стар джип, че се страхува за бъдещето си, заради финансовото 2 си състояние, както и че бездействието на прокуратурата, включително и на разследващия полицай, е очевидно, тъй като няма никаква конкретика какво правят по досъдебното производство след спирането му на осн. чл.244, ал.1, т.2 от НПК. Смята, че въззивният съд следва да се съобрази и с практиката на Съда по правата на човека в Страсбург, както и с тази на ВКС, че относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, т.е. неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото — (в т. см. Скордино срещу Италия пар. 203-204; Смирнова срещу Русия, пар. 100 и др. решения на ЕСПЧ, а също и решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. и решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г., и трите на IV г. о. на ВКС). Твърди, че ответната страна - Прокуратурата на РБългария не е оборила тази презумпция, а напротив - показанията на св. К. В. установяват притесненията му след кражбата, това че се е „побъркал" от липсата на тези пари, които са много за него /5000 евро/, с оглед стандарта на живот в РБългария, отключването на крайно високи стойности на неглижирания от него диабет през м. март 2021 г. от изживения стрес от липсата на откраднатите пари.

Поддържа, че бездействието на органите на досъдебното производство вече 1 г. и 8 месеца задълбочава невъзможността за разкриване извършителя на кражбата, която съществено е накърнила финансовите му интереси, както и важността за него от разкриване истинския извършител на престъплението.

Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което уважи предявения от него иск против ответника с всички законни последици.

Претендира и направените от него разноски за двете съдебни инстанции: 500 лв. /д.т. 50 лв. и 450 лв. адв. хонорар/ пред първа инстанция и 25 лв. д.т. пред въззивната инстанция или общо 525 лв.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Прокуратура на Република България не е постъпил отговор на жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят поддържа подадената жалба и моли съдът да я уважи, а въззиваемата 3

Прокуратура на Република България, чрез процесуален представител прокурор от ОП Враца, оспорва същата и моли съда да не я уважава.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ вр. с чл.6 от ЕКЗПЧОС, вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

В исковата молба ищецът Г. Й. А. твърди, че се е занимавал с животновъдство и млекопроизводство в с.***, общ.***, обл.Враца, но поради влошаване на здравословното му състояние преустановил всякаква дейност.

Посочва, че от 2017г. е инвалидизиран, вследствие на получени множество заболявания, с водеща диагноза “Сърдечна недостатъчност“ и е пенсионер по болест с 96% ТНР без чужда помощ и че доходите му са единствено от инвалидната пенсия. Поддържа, че предвид недостига на финансови средства, на 18.09.2020г. продал на лицето М. Ц. колесен трактор марка ТК-80, жълт на цвят с рег. № ВР ***ЕА за сумата 2000 евро, която купувачът му заплатил на ръка и двамата подписали разписка пред двама свидетели; а на 20.10.2020г. продал на лицето П. П. трактор марка „Беларус“ за сумата 3000 евро, която купувачът му заплатил на ръка и двамата подписали разписка пред двама свидетели. Твърди, че тези 5000 евро съхранявал в дома си в с.***, обл.Враца, *** в спалнята под юргана и когато ги оставил там не е имало никой с него и никой не е знаел за тези пари. Изтъква, че на 17.01.2021г. отишъл в дома си в с. *** и установил, че сумата от 5000 евро липсвала от мястото, където я бил съхранявал; нямало никакви следи по вратата и прозорците за влизане с взлом. Посочва, че подал сигнал на тел.112 и на място пристигнали служители на МВР, а след това подал жалба, снели му показания, но до месец юни 2021г. не бил информиран за какво е водено ДП. Поддържа, че получил Постановление от 15.06.2021г. от РП-Враца, ТО-Бяла Слатина за спиране на наказателното производство по реда на чл.244, ал.1, т.2 от НПК за водено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, в диспозитива на което било отразено, че преписката се изпраща на разследващ полицай при РУ-Б.Слатина за продължаване издирването на извършителя на кражбата. Изтъква, че тъй като РУ - Б.Слатина не го уведомявала за извършените действие по ДП, на 4

29.09.2021г. и на 25.10.2021г. сезирал директора на ОД на МВР-Враца, но му било отговорено, че до този момент извършителят на кражбата не бил открит.

Счита, че периода от м.януари 2021г. до м.март 2022г. /повече от една година/ представлява неразумен срок, в който разследващите органи не могат да съберат доказателства за извършителя на кражбата, поради което му е нарушено правото на приключване на ДП пр.пр. № 500/2021г. по описа на РПВраца в разумен срок по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.6 от ЕКЗПЧ. Навежда доводи, че поради извършената кражба на единствените му спестявания от 5000 евро, влошил здравословното си състояние и на 08.03.2021г. постъпил в „Първа частна МБАЛ“ - Враца с увеличена стойност на кръвната захар, видно от издадената му епикриза, а в издаденото му Решение на ТЕЛК № 902/07.06.2021г. е включено и заболяването „Захарен диабет 2 тип с КДК диабетна полиневропатия, ангиопатия и нефропатия диабетика“. Поддържа, че е търпял и продължава да търпи неимуществени вреди, които оценява на 3000 лева, изразяващи се в страх от бъдещето му, тъй като останал без единствените си спестявания, предмет на кражбата, че живее сам, че не може да работи и да се издържа предвид многобройните му заболявания и 96% ТНР, както и че сумата 5000 евро за него са много пари, на които разчитал за в бъдеще. Искането му към съда е да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение в размер 3 000,00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на нарушение правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от подаване на исковата молба - 04.03.2022г.

/подадена в РС- Враца/ до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

В отговора на исковата молба ответникът Прокуратура на Република България е оспорила предявеният иск като неоснователен и недоказан по размер и е поискала неговото отхвърляне. Направила е възражение за недопустимост на иска, поради това, че не е пасивно легитимирана ответна страна по него и не може да отговаря за неустановяване на извършителя на деянието, което е в правомощията на друг орган - МВР. Твърди, че не е ясно по какъв начин действията на РП-Б.Слатина, насочени към събиране на доказателства, и воденото наказателно производство са довели до настъпването на неимуществени вреди в сферата на ищеца. Възразява и срещу претендирания размер на обезщетението от 3000,00 лв., като силно завишен и не съответстващ на чл. 52 от ЗЗД. Посочва също, че приложените медицински документи са с дати, предхождащи Постановлението на прокурора от 15.06.2021г. за спиране на наказателното производство по реда на чл.244, ал.1, т.2 от НПК.