Протокол № 95 от 17.04.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 95 гр. Варна, 17.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500056 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

Въззивниците Ю. Д. П. и Т. П. Ск. - П. , редовно призовани, двамата въззивници не се явяват. Представляват се от общия си процесуален представител адвокат Х. Б. от АК-София, редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областен управител на област Варна, редовно призована. Представлява се от главен юрисконсулт А. Р., надлежно упълномощена да представлява Държавата от първата инстанция.

Вещото лице инж. Ц. Н. Н., редовно призовано, се явява.

АДВ. Б.: Уважаеми съдии, моля, да се даде ход.

ГЛ.Ю.К. Р.: Моля да дадете ход.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Б.: Уважаеми съдии, нямам възражения по проекто-доклада.

1

ГЛ.Ю.К. Р.: Нямам възражения по проекто-доклада.

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съгласно определение от разпоредително заседание № 97/17.02.2025г.:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Т. П. С. и Ю. Д. П., двамата чрез процесуалния им представител адв. Х. Б., против решение №1245/20.11.2024г., постановено по гр.д.№2298/23г. по описа на ВОС, гр. о., с което: 1/ е прието за установено в отношенията между страните по предявените от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, срещу Ю. Д. П. и Т. П. С. искове, че Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, е собственик на ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр.

Варна, район „Пр.“, ул. „*-та“, № *а, при граници: №№ ***, ***, ***, ***, ***, на осн. чл.6 от ЗС /отм./, за което е издаден АДС № 443 от 20.02.1987г., и са осъдени Ю. Д.

П. и Т. П. С. да предадат на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, владението върху ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-1892/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Пр.“, ул. „*-та“, № *а, при граници: №№ ***,

***,

***,

***,

***, на осн. чл. 108 ЗС; 2/ е отменен КНА № 41, том II, нот. дело №241/05.07.2023г. на нотариус Б. В., на осн. чл. 534, ал.2 от ГПК; 3/ са отхвърлени предявените от Т. П. С. и Ю. Д. П. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, искове за установяване в отношенията между страните, че Т. П. С. и Ю. Д. П. са собственици на ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 135 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „Пр.“, ул. „*-та“, №*а, при граници:

№№

***,

***,

***,

***, ***, на основание давностно владение, осъществено в периода от 1986г. до деня, предхождащ подаването на насрещната исковата молба - 14.02.2024г. /вкл./, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 4/ Т. П. С. и Ю. Д. П. са осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, сумата от 1 239.46 лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените от ищеца искове бъдат отхвърлени, и 2 бъдат уважени предявените от ответниците насрещни искове. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез областен управител на област Варна, чрез процесуалния представител гл. ю. к. А. Р., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания, за всички които в отговора се подържа становище за тяхната неоснователност:

1/ да се приеме като писмено доказателство по делото м олба от 28.08.2023г. от областен управител на област Варна до началника на СГКК - Варна с вх.№0510054/30.08.2023г., съпроводена със съобщение от СГКК - Варна от 19.10.2023г. до въззивниците, алтернативно, в случай, че не се приеме горепосоченото писмено доказателство, да бъде задължена СГКК - Варна да предостави цялата преписка по повод молба от 28.08.2023г. от областен управител на област Варна до началника на СГКК - Варна с вх.№0510054/30.08.2023г., алтернативно на горното, да им бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят с горепосочената информация от СГКК - Варна, свързана с преписка по повод молба от 28.08.2023г. от областен управител на област Варна до началника на СГКК - Варна с вх.№0510054/30.08.2023г.; 2/ да бъде задължена Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Варна, да предостави официална справка удостоверение, от което да е видно дали за процесния имот има издаден акт за държавна собственост след този от 1987г. /АДС №443/20.02.1987г./, алтернативно на горното, да бъде задължена Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Варна, на основание на чл.176 от ГПК, по ясен и недвусмислен начин да даде обяснения, като изрично декларира и заяви дали за процесния имот има издаден акт за държавна собственост след този от 1987г. /АДС №443/20.02.1987г./ и ако няма - защо няма; 3/ на основание чл.

176 от ГПК да се задължи Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Варна, да даде обяснения, като изрично декларира и заяви действително ли е декларирала пред съд, че не е собственик на процесния имот и ако е изрично заявено от името на областна управа, че тя не е собственик на имота към 2020г., защо и на какво основание към 2023г. тя твърди, че е собственик на имота през целия период до момента; 4/ да се задължи Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Варна, да спре всякакви действия по актуването на имота/ако такива са предприети/ до окончателното приключване на съдебния спор между страните; 5/ с оглед отговора на въззивната жалба да им бъде дадена възможност да направят и 3 други доказателствени искания, както и да ангажират допълнителни доказателства, както и да отправят и допълнителни доказателствени искания.

С определение от разпоредително заседание № 97/17.02.2025г. съдът служебно е допуснал съдебно-техническа експертиза, основавайки се на разрешенията по т. 3 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.

С определение от разпоредително заседание № 170/19.03.2025 г. съдът се е произнесъл по молба от 14.03.2025г., подадена от въззивниците чрез процесуалния им представител, с което е било поискано отвеждане на настоящия съдебен състав от разглеждане на делото, излагайки подробни съображения за това.

АДВ. Б.: Уважаеми съдии, поддържам изцяло подадената от името на доверителите ми въззивна жалба, ведно с изпратената от мен молба за ревизия на Вашето първоначално определение от 07.03.2025г. Ако има възможност отново да се подложи на обсъждане евентуалната възможност за ревизиране на определението, бих искал да се възползвам от това. Нямам нови съображения за обосноваване на подновеното си искане.

ГЛ.Ю.К. Р.: Оспорвам подадената въззивна жалба. Поддържам писмения отговор по въззивната жалба. Относно цитираната молба я намирам за неоснователна, тъй като не се излагат нови доводи, има произнасяне на съда.

СЪДЪТ намира, че направеното изявление от процесуалния представител на въззивниците, с което се подновява искането за ревизиране на определението на съда от разпоредително заседание в частта му, с която се назначава служебно съдебно-техническа експертиза и са оставени без уважени доказателствените искания, формулирани във въззивната жалба, без основаване на нови доводи и съображения - фактически или правни, може да бъде тълкувано като несъгласие с подробно изложените мотиви от съда в съдебните актове, постановени от въззивния съд до момента. Последното не дава възможност на съда да направи други, освен изложените изводи по посочените вече съображения, поради което, препращайки към мотивите на постановените до момента съдебни актове, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на въззивниците за отмяна на определенията, с които е оставено без уважение искане по доказателствата, формулирано във въззивната жалба, е назначена съдебно-техническа експертиза служебно от съда.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

4

АДВ. Б.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

ГЛ.Ю.К. Р.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

СЪДЪТ докладва, че вещото лице инж. Ц. Н. е депозирало, в срока по чл. 199 от ГПК, заключение вх. № 2636/07.04.2025г. по допуснатата съдебнотехническа експертиза.

АДВ. Б.: Нямам възражения по изслушване на вещото лице.

ГЛ.Ю.К. Р.: Нямам възражения по изслушване на вещото лице.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността и изслушване на вещото лице:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц. Н. Н. – *г., български гражданин, омъжена, неосъждана, инженер по геодезия, картография и кадастър, правоспособно лице, без служебни или лични отношения със страните по делото. Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, същото обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.

В. Л. Н.: Поддържам представеното заключение.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Б.: Инж. Н., можете ли да кажете съществува ли пълна идентичност между процесния имот и този, описан съгласно акт за държавна собственост от 1987 г.?

ГЛ.Ю.К. Р.: Възразявам срещу въпросите, тъй като въпросите, на които е следвало да отговаря вещото лице, са други.

АДВ. Б.: Въпросът ми е дали имотът е идентичен и ще обясня защо. В предходно изслушаната експертиза и приета вече от Варненски окръжен съд, вещото лице казва, че има съвпадения и съвместимост между имота, описан по акт за държавна собственост и този, който е към днешна дата по актуална кадастрална скица, но той не е идентичен. Това е обективирано както в заключението, така и в протокола от изслушването на тогавашното вещо лице.

В настоящата експертиза се казва, че имотът е идентичен. Искам да уточним и за мен е важно да е ясно, дали той е напълно идентичен или е сходен, припокрива се, но не е напълно идентичен, затова и поставям този въпрос.

В. Л. Н.: Такъв извод за пълна идентичност не съм дала в експертизата си по нито един от плановете. Подробно има констативна част. Подробно съм изследвала абсолютно всички граници на имотите по хронология.

Категорично там, където съвпада с допуска по чл. 18 Наредба № РД02205/15.12.2016 г. на МРРБ към ЗКИР границите са в пълна идентичност, но това не определя имота като напълно идентичен.