Разпореждане № 1747 от 11.02.2020, Районен съд - Стара Загора

Р А З

П О Р Е Ж

Д А Н Е

Номер 1747 Година

11.02.2020 Град С.

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД

XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети февруари Година 2020 в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6944 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съдът намери, че следва да внесе и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и изготви писмен доклад (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с отговора писмени документи, каквито с исковата молба не са представяни, с изключение на представените с отговора платежни бележки, заповед от 23.11.2017 г. и писмо от 29.08.2011 г., защото са незаверени преписи, в който им вид съдът не може да ги приеме, като годни писмени доказателства по делото (чл. 183 ГПК). Поради това на ответника следва да се даде възможност, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, да ги завери, представи в оригинал или в официално заверен препис, ако желае да бъдат приети, като годни писмени доказателства по делото.

Доколкото ответникът вече е представил с отговора си удостоверение за заеманата от ищеца длъжност за исковия период и справки за ползвани отпуски поради временна неработоспособност, е безпредметно съдът да се произнася по искането на ищеца за задължаването му да ги представи, като следва поради това това искане на ищеца да се уважи частично в останалата му част, като се задължи ответника да представи на вещото лице останалите посочени в същото искане по чл. 190 ГПК в исковата молба графици и справки, тъй като са необходими за изготвяне на експертизата.

Следва да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно - икономическа експертиза, която да даде отговор на поставените от него въпроси в исковата молба, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК).

За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе, защото с нормата на чл. 126 ЗДСл същият е освободен само от държавна такса, но не и от разноски за настоящото производство (чл.

76 ГПК).

Следва да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).

На ищеца следва да се изпрати препис от отговора на ответника с приложенията към него (чл. 312, ал. 2 ГПК). Препис от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните, като им се укаже в едноседмичен срок от получаването му да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).

Воден от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът

Р А

З П О

Р Е Д И :

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 28.02.2020 г. от 10.00 часа.

ДОКЛАДВА делото, както следва: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че бил държавен служител в системата на М.. През претендирания период от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. полагал труд в О. на длъжност „-“ с местоизпълнение на служебните задължения в П.. Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 24 часа, при което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМ. в тази връзка. Съгласно чл.

176 ЗМ. брутното месечно възнаграждение на държавните служители на М. се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. На следващо място, ЗМ. изрично бил разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179, като по силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1 ЗМ. на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа.

Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 ЗМ., като съгласно ал. 1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМ. работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал. 6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал. 5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. По отношение на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМ. за периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. действали две наредби, имащи връзка с чл. 187, ал. 9. Последната от тях, която била актуална и към момента, била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Тя била в сила от 02.08.2016 г. и била издадена от Министъра на вътрешните работи, като уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М.. Текстът на чл. 3, ал. 3 указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази Наредба отменяла предходната с № 81231з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието и на нейния чл. 3, ал. 3 било идентично с последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016 г. Преди процесния период действала и Наредба № 1821з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М.. Според нейния чл. 8, за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лева. Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл. 31, ал. 2, било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0.25 лева за всеки нощен час или част от него. Както било посочено по-горе, в последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015 и № 8121з-776/29.07.2016 липсвала изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика, не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща служителите в М., която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./.

В чл. 9, ал. 2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време /каквато била и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателя било налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50 % /чл. 187, ал. 6 ЗМ./, както и неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа й. Относно иска по чл. 86 ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба 8121 з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18, ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсира като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл.

24, ал. 2 „Положеният труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/“. В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата - „Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба.“. В този смисъл работодателят, при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от ищеца време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от ищеца време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд било положен, и съответно следвало същият да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд през месеца, следващ месеца, в който бил положен извънредният труд.

Работодателят бил изпаднал в забава от изтичането на месеца, следващ месеца, в който бил положен от ищеца труд и от първо число на следващия месец дължал обезщетение за това, а именно: за 2016 г. по 7 смени месечно с продължителност на нощния труд от 22.00 часа до 06.00 часа: 1. През месец декеМ.и 2016 г., за периода 27.12.2016 г. до 31.12.2016 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 2 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.06 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.09 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 12.18 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 3.51 лева. За 2017 г. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа на нощния труд от 22.00 часа до 06.00 часа: 1. През месец януари 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 13.50 лева. 2. През месец февруари 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49.44 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017 г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция дължал мораторна лихва в размер на 13.09 лева. 3. През месец март 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа.