Решение № 1042 от 09.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Варна, 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110204770 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

22-0439000440/02.11.2022 г. на Началника на Трето РУ към ОД МВР Варна, с което на

М. А. К., ЕГН **********, на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН / и чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 / сто / лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

С издаденото НП на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки на водача.

1

С жалбата от М. А. К. се формулира претенция за отмяната на атакуваното НП като незаконосъобразно, поради нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, чл.52, ал.4 от ЗАНН. Сочи нарушение и на чл.31, ал.6 и ал.7, т.4 от ППЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от редовно упълномощен адвокат Б., ВАК.

Въззиваемата страна редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява. С молба-становище придружаващо преписката се представя становище за неоснователност на жалбата. Представят се доводи за недопуснати съществени процесуални нарушения при проведеното административно производство, за достатъчни доказателства доказващи вината на жалбоподателката и обуславящи административно наказателната и отговорност. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката М. А. К. е правоспособен водач на МПС. Има надлежно издадено СУМПС, категории „В“, „М“ и „АМ“ и се води на отчет в ОД МВР - Варна.

На 05.09.2022 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ - серия GA, бл. № 398802 от Т. Д. Т. -полицейски служител при ОД МВР - Варна против жалбоподателката М. А. К. за това, че на 05.09.2022 г. около 14: 50 часа в гр. Варна, кръстовището на бул.

"Република" и бул. "Трети март" в посока бул. "Цар Освободител" управлява лек автомобил "БМВ" с рег. № **********, собственост на Кирил Вълчев Кирилов с ЕГН **********, като извършва: - Водачът „преминава на червен 2 сигнал на светофарната уредба“. „Не съобразява поведението си със светлинните сигнали“, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателката, която саморъчно е вписала в него " не успях да спра на жълт сфетофар". Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателката без да е направила възражения.

В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения от страна на жалбоподателката по отношение съставения АУАН.

На основание констатациите в акта и изготвена справка в Трето РУ при ОД МВР – Варна е издадено и атакуваното НП № 22-0439000440/02.11.2022 г., с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателката.

Издаденото НП е лично връчено на жалбоподателката на 15.11.2022 г.

В срок пред Районен съд - Варна е обжалвано издаденото НП.

Разпитан в съдебно заседание като свидетелите – Т. Т.

/актосъставител/ и Й. Ч., които заявиха, че са били на работа на процесната дата, кагато са установили нарушението. Поради не наличие на основания за критика съдът кредитира показанията на свидетелят като логични и не противоречиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, а л . 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по 3 местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административнонаказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има 4 законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 от ЗАНН).

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

За извършеното нарушение на правилата по ЗДвП, на жалбоподателката бил съставен АУАН който и било вменено виновно извършване на нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.

Съдът намира че при издаването на НП са налице пороци които определят неговата незаконосъобразност, и поради неотстранимостта на тези пороци следва издаденото НП да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. От представеното в настоящето производство НП е видно че същото страда от непълнота при описание на нарушението извършено от жалбопадателката, като се изписва относно обстоятелствата че преминава на забранителен сигнал на светофара /червен/, при работеща в нормален режим светофарна уредба. Липсват данни за мястото на което са били контролните органи, когато са констатирали нарушението. Ноторно известно е на страните, че посоченото в АУАН и НП 5 кръстовище се регулира от светофарни секции, тъй като същото се оформя от булеварди, с няколко ленти за движение на всяко платно и възможности за преминаване на кръстовището за дясно завиващите самостоятелно, отделно от другите МПС. Съдът намира, че така описаното в НП нарушение не се установи по несъмнен начин, доколкото от страна на административно наказващият орган не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Следва да се подчертае, че предвид служебното начало, регламентирано в чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 13 от НПК по делото като свидетел бе разпитан актосъставителя Т., който обяснява, че на процесното кръстовище са се движили няколко автомобила.

Действително, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН не е обвързваща за съда в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. Съобразно постановките в Постановление № 10/1973 г. при сега съществуващия режим на ЗАНН съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Това се потвърждава и от чл. 84 от ЗАНН, която препраща към разпоредбите на НПК. В този случай е приложим чл. 16 от НПК, при което положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.

В настоящия случай съдът намира, че установяването на административното нарушение не може да почива единствено въз основа на съставения

АУАН.

За доказване на извършеното нарушение доказателствената тежест е на административно наказващия орган. Същият не само не ангажира доказателства във връзка с установяване на нарушението, дори напротив, въпреки положените усилия от съда, такива не бяха събрани.

В тази връзка следва да се има предвид и нормата на чл. 14, ал. 2 НПК, съобразно която доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Приемане на противното на практика би довело до разместване тежестта на доказване в административно 6 наказателния процес и да създаде презумпция за виновност на наказаното лице. Поради изложените причини, съдът намира, че нарушението не се явява установено по несъмнен начин, поради което и по аргумент от нормата на чл.

84 ЗАНН, вр. чл. 16 НПК, не може да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателката. Така постановеното НП следва да бъде отменено.

С атакуваното наказателното постановление по отношение на жалбоподателката е посочено че се отнемат общо 8 контролни точки. По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата - чл. 6, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона - чл. 157 от ЗДвП, т. е „екс леге“, и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.