Решение № 25 от 17.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария П. П

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. П Въззивно гражданско дело № 20245000500524 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №196 от 01.07.2024г., постановено по гр.дело №843/2023г. по описа на Окръжен съд-С З, П., гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на Н. С.

М. с ЕГН:**********, от гр.Г., обл. С., ул. Т. № *, парични обезщетения за причинените му вреди от воденето на наказателно производство против него по сл.д.№1/2009г. по описа на ОСлО при ОП-гр.Пловдив, НОХД №67/2012г. по описа на СпНС-гр.С и НОХД №457/2015г. на ОС-С З в продължение на повече от 10г., ведно със законната лихва върху тях от 04.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както следва: имуществени вреди в размер на общо 14053,64лв., неимуществени вреди в размер на общо 45000лв. и разноски по делото в размер на общо 5820лв., като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 45000лв. до претендирания от 90000лв., както и искането за присъждане на разноски в размер над 5820лв. до претендирания от 10210лв, са отхвърлени.

1

С Определение №929 от 02.10.2024г. по същото дело е оставена без уважение молбата на П. за намаляване на присъдените на Н. С. М. разноски.

Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателят П. на Р, която го обжалва в осъдителните му части относно присъдените обезщетение от 45000лв. за неимуществени вреди и обезщетение от 14053,64лв. за имуществени вреди със законна лихва от 04.08.2021г. с конкретни доводи за неправилност, според които обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно и не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика, с оглед конкретните обстоятелства, като не е отчетено и, че по отношение на обвинението по чл.321,ал.3,предл.последно от НК, производството по което е било частично прекратено с Постановление от 17.11.2014г., е изтекла петгодишната давност, а по отношение на обвинението по чл.316 вр. чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК наказателното производство е прекратено поради изтекла давност, които обстоятелства да изключват отговорността на П.. Поддържа претенциите за разходи за пътувания от 7153,64лв. и заплатен адвокатски хонорар от 6900лв. да не са доказани. Застъпва решението да е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон досежно присъденото обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ, тъй като за него не са изложени никакви мотиви и не е посочено каква част от глобалното обезщетение се отнася до вредите от неразумен срок, като не е обсъдено и възражението за недопустимост на тази искова претенция, с оглед предпоставките на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ. Претендира за намаляване на присъденото обезщетение от 45000лв. за неимуществени вреди и за отмяна на решението относно присъденото обезщетение от 14053,64лв. за имуществени вреди.

Ответникът по жалбата Н. С. М. е подал чрез пълномощника адв.Н. М. писмен отговор на същата с развити в него съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените в настоящото производство разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба и от Н. С. М., чрез пълномощника му адв.Н. М., посредством която то се атакува в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 45000лв. до претендираната от 90000лв. Твърди се фактите по спора да са правилно 2 установени, но да не са дооценени релевантните обстоятелства досежно продължителността, характера и интензитета на търпените негативни преживявания, с оглед и на начина, по който е осъществено наказателното производство, и обществения отзвук от него, свързан и с личността на жалбоподателя. Претендира се за изменение на първоинстанционното решение и уважаване на иска за неимуществени вреди в пълен размер, както и за присъждане на разноски.

Против определението по чл.248 от ГПК е постъпила частна жалба от П., в която се поддържа, че присъденият адвокатски хонорар е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената защита. Претендира се обжалваното определение да бъде изменено чрез намаляване на определеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба Н. С. М. е подал чрез пълномощника адв.Н. М. писмен отговор на същата с конкретни съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на определението и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Н. С. М. против П. искове по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90000лв., претърпени от него вследствие незаконното му обвинение в извършване на престъпления по воденото наказателно производство по ДП №1/2009г. по описа на ОСлО при ОППловдив, преобразувано в ДП №241/2015г. по описа на ОСлО при ОППловдив, пр.преписка №7737/2015г., продължило в неразумен срок и прекратено окончателно с Постановление от 04.08.2021г., както и обезщетение за имуществени вреди от общо 14053,64лв., включващи 7153,64лв. /съгласно допуснатото с протоколно определение от 13.06.2024г. при условията на чл.214,ал.1 от ГПК изменение на иска/ за транспортни разходи и 6900лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата в наказателното производство, ведно със законната лихва от 04.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил по допустимостта 3 на претенцията по чл.2б от ЗОДОВ, поради неизчерпана административна процедура, съгласно процесуалното изискване по чл.8,ал.2 от ЗОДОВ.

Оспорил е твърденията наказателното производство да е протекло в неразумен срок, акцентирайки на неговата фактическа и правна сложност и на фазите, в които се е развивало пред съда. Оспорил е твърдените неимуществени вреди, произтичащи от влошено здравословно състояние, медийно разгласяване, като по отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, който счита за прекомерен, е изтъкнал и фактическата и правна сложност на делото, с оглед продължителността на производството.

Навел е за прекратеното производство по обвинението по чл.321 от НК още през 2014г. да е изтекла петгодишната давност, а производството по обвинението по чл.316 вр. чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК да е прекратено поради изтекла давност и по отношение на него също да е изтекла петгодишната погасителна давност. Оспорил е претенциите за обезщетение за имуществени вреди като недоказани. Възразил е относно началния момент на законната лихва, считайки такава да се дължи най-рано от 11.08.2021г., когато е изтекъл срокът за обжалване.

С обжалваното първоинстанционно решение въз основа на събраните писмени доказателства е прието, че предприетите против ищеца действия по повдигане и поддържане на обвинение, изготвяне и внасяне на обвинителен акт и протестиране на съдебните актове от страна на П. са били изцяло и изначално незаконосъобразни, тъй като същият е окончателно оправдан, поради което е налице хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и претенцията е процесуално допустима. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно-икономическа експертиза е прието ищецът да е претърпял претендираните за обезщетяване имуществени вреди.

На база писмените и гласни доказателства и заключението на съдебнопсихологична експертиза е прието в периода от повдигане на обвинение през м.декември.2011г. до окончателното приключване на наказателното производство през м.август.2021г. ищецът М. да е бил подложен на интензивни и продължителни негативни емоционални преживявания на страдание, унижение, загуба на авторитет и престиж, тревога, безпокойство и страх, оказали разрушително въздействие върху физическото и психическото му здраве, като продължителната тревожност и безпокойство са довели до психологично изтощение и оказали неблагоприятно влияние върху личния му, 4 професионален и социален живот. В този период ищецът споделял за епизодични суицидни мисли и намерения. Към настоящия момент постепенно е започнал да се завръща към обичайния си стил на живот, но преживените психологически събития били толкова значими за него, че били оставили трайни отпечатъци върху личността му, до пречупване на която и до трайна личностова промяна не се стигнало. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са взети предвид следните обстоятелства: спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за множество тежки умишлени престъпления, включително за организирана престъпна група; продължителността от общо 10 години на наказателното производство, надхвърляща разумната, тъй като през времетраенето си то се е намирало единствено на досъдебната фаза поради многократните връщания от съда на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения; наложената, макар и не най-тежка по закон, мярка за неотклонение „парична гаранция“, свързана с отнемане на свободата на човешката личност и накърняване на личните чест и достойнство; широкото медийно огласяване на процесното незаконно обвинение и задържане под стража; влошаването на здравословното състояние на ищеца, тъй като по време на наложената му мярка за неотклонение се обострило неговото сърдечно заболяване; към момента на повдигане на обвинението ищецът бил в зряла средна възраст и наказателното производство, съчетано с продължителната мярка за неотклонение, се отразили негативно върху възможностите му за житейска и професионална реализация; социалната изолация; размера на минималната работна заплата за страната през процесния период. Прието е, че законната лихва се дължи от 04.08.2021г. – датата на окончателното прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, тъй като отговорността на държавата за вреди възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателяответник за недопустимост на исковете поради липса на предпоставката по чл.8,ал.2 от ЗОДОВ за изчерпване на административната процедура по реда на глава III-та от ЗСВ. Според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №1 от 27.11.2023г. по тълк.дело №1/2022г. на ОСГК на ВКС, 5 обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателното производство в нарушение на чл.6,пар.1 от ЕКЗПЧ може да се претендира както в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, при която обезщетение се дължи за накърняване на всички права и неимуществени блага, нарушени от незаконното обвинение в извършване на престъпление, включително правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, така и в хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ, като право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита. Правата не могат да бъдат упражнени кумулативно, за да не се допусне неоснователно обогатяване. В случай, че увреденият предяви правата си по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, твърдението му за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част и е част от основанието именно на този иск като предпоставка за определяне на по-голям размер на глобалното обезщетение, като съдът е длъжен в мотивите да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл.2б от ЗОДОВ и да посочи каква част от определеното глобално обезщетение се отнася до вредите от неразумния срок на производството, в който случай по-късно предявеният иск по чл.2б от ЗОДОВ би бил допустим като такъв с различен предмет, но неоснователен, поради забраната за неоснователно обогатяване. В настоящия случай ищецът е упражнил правото си на защита от неразумен срок на наказателното производство, обстоятелства за което е изложил в исковата молба, по реда на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, претендирайки глобално обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпления в продължилото извън разумния срок наказателно производство. Процесуалната предпоставка по чл.8,ал.2 от ЗОДОВ за предварително изчерпване на административната процедура за обезщетяване е такава за допустимост единствено на иска по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ, но не и за този по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, какъвто в случая е предявен. Наведените оплаквания за липса на мотиви относно предпоставките на чл.2б от ЗОДОВ и разграничаване на вредите от бавно правосъдие в рамките на глобално определеното обезщетение са основателни, но те нямат отношение към допустимостта на предявения иск и постановеното по него първоинстанционно решение, а касаят неговата обоснованост, относима към правилността му, който порок няма пречка да бъде отстранен от въззивната инстанция, която също е такава по същество на спора и служебно следи за правилното приложение на императивните материалноправни норми.