Решение № 22013 от 04.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22013 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110151373 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.

Ищецът М. Д. М. твърди, че срещу нея на 17.08.2016 година по искане на ответника „Т.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от CPC- II ГО, 52 състав, на основание чл.410 вр.чл.411, ал.З от ГПК на база издадена заповед от 08.07.2016 г. по ч.гр.д.....по описа на 2016 година.

Изпълнителното дело било образувано при ЧСИ - Д. с per.№ ..., като на основание чл. 433 ал.8 ГПК, е прекратено от същата с отбелязване, че последното плащане било извършено на 12.05.2020 година.

По късно Т. отново образувала изпълнително дело при ЧСИ - В. М., като изпълнителният лист е изтеглен от ЧСИ - Д. и е образувано ново изпълнително производство на 21.06.2023 година с номер ....

В исковата молба се твърди, че за вземането е изтекла погасителна давност тъй като от 17.08.2016 година до образуваното изпълнително дело на ЧСИ В. М., са изтекли повече от пет години.

Моли съда „ да обезсили издаденият изпълнителен лист, като бъде постановено, че не дължи сумите по изпълнителното дело на ЧСИ В. М. в размер на главница 1390.49 лева, както и начислена законна лихва от 12.05.2020 година в размер на 448.21 лева или в общ размер на 1838.70 лева.

В писмения си отговор ответното дружество оспорва иска със следните твърдения:

Поддържа, че съгласно молбата за образуване вх. № .../28.10.2016г. „Т. С.“ ЕАД е поискала извършването на изпълнителни действия, като същевременно е възложила на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определя начина на изпълнението. Сочи, че с оглед направеното пълно имуществено проучване, едновременно с поканата за доброволно изпълнение, са наложени запори на 1 вземания по банкови сметки на длъжницата открити в Б. „...“ ЕАД (Запорно съобщение изх.

№ ..../15.11.2016г.), както и запор на получаваното от лицето трудово възнаграждение (Запорно съобщение изх. № .../15.11.2016г.). Посочва, че по повод наложените обезпечителни мерки, в кантората на ЧСИ е постъпила Молба вх. № .../07.12.2016г. за разсрочване на задължението на равни месечни вноски в размер на 50 лв. Твърди, че в рамките на периода 19.12.2016г. - 20.06.2017г. длъжницата е внасяла доброволно суми, всяка в размер на 100 лв.

Счита, че последваща молба за извършване на изпълнителни действия (запори на банкови сметки/трудово възнаграждание) е депозирана от дружеството на дата 01.08.2018г. с вх. № ...

Заявява, че с оглед направеното имуществено проучване и въз основа на възложените му правомощия да определя начина на изпълнение, ЧСИ Д. е наложила запори на вземания по банкови сметки, по които титуляр е длъжницата М. М., открити в „О. Б. Б.“ АД, Б. „...“ АД и „Ю. Б.“ АД, запор на пенсия, както и запор на трудово възнаграждение, получавано от „И...“ ЕООД. Сочи, че изготвените запорни съобщения, обективиращи разпореждането на съдебния изпълнител за налагане на запор върху вземанията на длъжницата, са с изх. № ..., ..../19.09.2018г. В резултат на наложения запор на банковите сметки на длъжницата, открити в Б. „Д.“ ЕАД, на дата 03.10.2018г. по сметка на СИ е постъпила сумата в размер на 398.27 лв.

Твърди, че на дата 01.02.2020г. взискателят е подал нова молба за извършване на изпълнителни действия - запори на вземания по банкови сметки/трудови договори, както и извършване на опис и оценка на движими вещи. Молбата е входирана под № ..../01.02.2020г. по деловодния опис на ЧСИ У. Д..

Посочва, че с постановление от 24.03.2023г. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, за което взискателят - „Т. С.“ ЕАД, е бил уведомен със Съобщение изх. № ../24.03.2023г. Изтъква, че с оглед влизане в сила на постановлението, е изпратена молба от 31.03.2023г. за връщане на оригинала от приложения по делото изпълнителен лист.

Излага, че с оглед удовлетворяване на вземането по процесния изпълнителен лист, е депозирана Молба вх. № ../21.06.2023г. по чл. 426 ГПК до ЧСИ В. М., per. № .... Сочи, че въз основа на така подадената молба е образувано изпълнително дело № ../2023г. с взискател „Т.

С.“ ЕАД и длъжник - М. Д. М., като видно от съдържанието на молбата ответното дружество е поискало предприемането на конкретни изпълнителни действия, а именно - запор на вземания по банкови сметки и трудово възнаграждане, а при условията на евентуалност - и опис, оценка и изземване на движими вещи и изнасянето им на публична продан.

Същевременно са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С оглед направеното пълно имуществено проучване, са наложени и съответните обезпечителни мерки на дата 21.06.2023г.

Въз основа на горното изложение ответникът счита, че притезанието не е погасено по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от дата 17.08.2016 г. г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от дата 08.07.2016 г., издадена по ч.гр.д. ...по описа за 2016 година на СРС, 52 състав, с който на длъжника е разпоредено да заплати на ответното дружество сумите в размер на 1402,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 2 от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2016 г. до изплащане на вземането , сумата в размер на 190,12 лева, представляваща лихва за периода от 30.06.2013 г. до 26.05.2016 г., и сумата в размер на 331,85 лева, представляваща разноски по делото, от които 31,85 лева държавна такса и 170,73 лева възнаграждение за юрисконсулт.

По делото е представено съобщение с изх. № .../22.06.2023 г., с което на основание чл. 507, ал. 1, вр. чл. 446, чл. 450 вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ЧСИ В. М., с район на действие - СГС е наложила запор върху банковата сметка в Б. „Д.“ АД, „Ю. Б.“ АД, както и върху пенсията на длъжника М. Д. М..

Представено е и съобщение с изх. .../22.06.2023 г., с което ЧСИ В. М., с район на действие – СГС е насрочила извършване на опис на движимите вещи на длъжника М. Д. М..

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението. С отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК.

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти (с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност.

Погасителната давност е институт, регламентиран в полза на длъжника, който може да се позове на погасителна давност, ако в определен период от време кредиторът бездейства.

Законът не регламентира приложимата давност за вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение. Съдът приема, че приложимата давност за парични суми, за които е издадена Заповед за изпълнение е общата петгодишна давност при съобразяване на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Цитираната разпоредба предвижда, че за парични суми, присъдени с влязло в сила съдебно решение се прилага общата петгодишна давност. Съдът счита, че и по отношение на вземания въз основа на Заповеди за изпълнение е приложима петгодишната давност. Съгласно чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази срещу издадената Заповед за изпълнение, а с изтичането на срока за депозиране на възражение, Заповедта за изпълнение се стабилизира и вземането може да бъде оспорено или въз основа на нови писмени доказателства или въз основа на новоузнати обстоятелства. – чл. 424 от ГПК. Предвид това, че разпоредбата на чл. 424 от ГПК е идентична с разпоредбата на чл. 303 от ГПК, съдът 3 приема, че влязлата в сила Заповед за изпълнение има правни последици, идентични с правните последици на влязлото в сила съдебно решение. Развитите съображения мотивираха съда да приеме, че вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение има последици, с каквито се характеризират вземанията, присъдени по влезли в сила съдебни решения, т.е. приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност.

За да бъде уважена исковата претенция на ищцата, необходимо е да бъде доказано дали има период, по–дълъг от пет години, без да са предприемани изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко изпълнително действие или с всяко действие, което изгражда съответния изпълнителен способ. В същото Тълкувателното решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС, се приема още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В настоящия случай от представеното съобщение с изх.

№ ..../22.06.2023 г., безспорно се установи, че е наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. Д. М., както и че е насрочен опис на движими вещи от дата 22.06.2023 г., които по своята правна същност представляват действия с които се прекъсва давността, но с оглед на обстоятелството, че по делото няма данни на коя дата е образувано изпълнителното производство, а издадения изпълнителен лист е от дата 17.08.2016 г. съдът счита, че петгодишната давност отдавна е изтекла. Отделно от това, за пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че ответникът „Т. С.“ ЕАД не се е ползвал от издаденото му на дата 15.05.2024 г. съдебно удостоверение, с което да се снабди с официално удостоверение от всички съдебни изпълнители, при които е образувано производство с процесния изпълнителен лист от дата 17.08.2016 г., което да съдържа информация за поисканите и извършени по всяко изпълнително производство изпълнителни действия, съдът приема, че не е доказано дали и какви изпълнителни действия са предприемани от страна на взискателя, които по естеството си да прекъсват давността, поради което и предявеният отрицателен установителен иск подлежи на уважаване. Както беше посочено в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност. Ответникът по настоящото дело не ангажира доказателства, които да доказват настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи давностния срок. С оглед на гореизложеното искът по чл. 439 от ГПК подлежи на уважаване изцяло за предявените суми.