Определение № 425 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. София, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600533 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК и чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е въззивен частен протест от прокурор при СГП, срещу протоколно определение от 13.03.2025 г. по НОХД № 308/2025 г. по описа на СГС, с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във връзка с, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СГП поради допуснати отстраними процесуални нарушения, при изготвяне на обстоятелствената част на обвинението, затрудняващи и нарушаващи правото на защита на подсъдимия.

В протеста са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че не е налице твърдяното в определението противоречие. Напротив ясно, последователно и логически са изложени относимите към обвинението факти. Посочено е как, къде и кога са подадени СД и дневника за покупки на процесното дружество, какъв е размерът на приспаднатия данък, как и от кого са подписвани инкриминираните фактури в графата за „получател“, как са отразени в дневника за покупки, къде са използвани и в какво се изразява техният порок, включително по каква причина не е било повдигнато обвинение за документно престъпление. Сочи се, че в принципен план данъчните престъпления се извършват при условията на посредствено извършителство, тъй като деецът виновно причинява престъпния резултат, служейки си с друго лице, което фактически осъществява изпълнителното деяние без обаче то да действа умишлено, поради което и от него не може да се търси наказателна отговорност. Намира, че личността на посредствения извършител е ирелевантна и не е нужно тя да е установена, поради което и това обстоятелство не препятства правото на защита на подсъдимия или неговия защитник.

1

Като отбелязва, че се касае за казус, който не предствлява предизвикателство от фактическа или правна страна отправя искане за отмяна на определението от 13.03.2025 г. на СГС, НО, 36 състав, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 308/2025 г. и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия за разглеждането му.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в протеста оплаквания съдът намира следното:

Протестът е процесуално допустим съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК. Разгледан по същество е основателен.

С обжалваното определение от 13.03.2025 г. по НОХД № 308/2025 г. по описа на СГС е прието, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа противоречие, което е съществено и води до неяснота в обвинителния акт. Неяснотата според първоинстанционния съд се изразява в това, че са описани действия, които се сочи, да са били осъществени лично от подсъдимия и едновременно с това, че са били извършени от неустановеното по делото лице, което е осъществявало счетоводното обслужване на представляваното от подсъдимия търговско дружество. На следващо място се сочи, че в обвинителния акт липсват твърдения за това по какъв начин е било осъществено твърдяното от прокуратурата съставяне на инкриминираните фактури, което оценява като схематично и противоречащо на заключението на графологическата експертиза.

Възраженията направени в протеста срещу законосъобразността на определението са основателни. Първоинстанционният съд не е съобразил правилно съдържанието на обвинителния акт и е извел не само лаконично и необосновано, но и незаконосъобразно извод за наличие на противоречия и непълноти в обстоятелствената част на акта. Твърденията на съда, че обвинителният акт страда от съществени пороци, тъй като описаните в него факти били противоречиви са неоснователни. Прокурорът е изложил достатъчно фактически твърдения, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 246, ал. 2 от НПК. Недвусмислено в обвинителния акт е отразено фактическото твърдение, че счетоводното обслужване на инкриминираното дружество в процесния период се е осъществявало от неустановено по делото лице, което е подало дневник за покупки и справка декларация по ЗДДС за данъчния период на м. 11.2012 г. въз основа на представени му от подсъдимия фактури. Това твърдение е в пълна кореспонденция с развитата от прокурора фактология, че през м.11-м.12.2012 г. подсъдимият е бил единствен представляващ търговското дружество пред съконтрагентите му, само той подписвал фактури, които предоставял за осчетоводяване на неустановено по делото лице, осъществяващо счетоводното обслужване, което чрез КЕП подало пред органите на данъчната администрация по електронен път СД по ЗДДС и дневник за продажби на 2 представляваното от подсъдимия дружество.

При ясно очертаните обективни признаци от състава на престъплението по чл. 255 от НК и категоричното фактическо твърдение, че СД по ЗДДС и дневника за покупки за порцесния период са били подавани от неустановено по делото лице, на което подсъдимият предоставил инкриминираните фактури за осчетоводяване, не може да бъде споделена тезата за противоречие в обстоятелствената част на ОА. Такава липсва и с диспозитива на ОА, доколкото и там коректно е посочено от прокурора, че деянието е осъществено при условията на посредствено извършителство с фактическите действия на неустановено по делото лице. Самият факт, че самоличността на това лице е останала неустановена не затруднява правото на защита на подсъдимия, на когото е известно какво се твърди от държавното обвинение, а именно кой, кога, какво е доставил, респективно не е доставил, издаден ли е бил документ, същият отразявал ли е реално извършена доставка. Принципно, въпросите свързани с установени или неустановени факти в хода на разследването са извън пределите на проверката по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, а са такива по съществото на наказателното производство. В хода на разпоредителното заседание съдът може и е длъжен да извърши преценка дали са налице фактически твърдения, които да се свързват с повдигнатото обвинение и първоинстанционният съд не е направил законосъобразна и обоснована такава. В случая обвинителният акт съдържа достатъчно фактически твърдения относими към съставомерните признаци на престъплението, за което обвиняемият е предаден на съд. Прокурорът при изброяване на конкретната деятелност на подсъдимото лице е посочил конкретните фактури, включени в съответните инкриминирани с обвинението дневници за покупки на „КРИСТАЛ ХИМИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, за които се твърди, че не са реално осъществени. По този начин е изложил в обстоятелствената част на акта в достатъчен обем твърдения, които напълно разбираемо могат да очертаят фактическата рамка на обвинението и не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В обвинителния акт по ясен начин и в достатъчен обем от процесуална гледна точка, прокурорът е изложил твърдения за деятелността на обвиненото лице, както и за тази на неустановеното по делото лице, за което се твърди, че извършвало счетоводното обслужване на дружеството, представлявано от Р.. Недвусмислено е посочено, че според прокурора деянието е извършено от Р. Р. чрез неустановеното по делото лице, осъществяващо счетоводното обслужване на процесното дружество, извършващо фактическото подаване на СД по ЗДДС и дневника за покупките пред органите на ТД на НАП, гр. София. Категорично ясно е отразено в акта и какво е отношението, което подс. Р. Р. има към дейността на дружеството „КРИСТАЛ ХИМИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД.

Наред с това в обвинителния акт конкретно са посочени фактурите, за които се твърди, че отразяват неосъществени доставки към „КРИСТАЛ ХИМИЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с право на данъчен кредит, като категорично е посочено използването на тези 3 документи при воденето на счетоводството на дружеството, чрез включването им в Дневник за покупките на същото и приспадането в резултат на това на неследващ се според прокурора данъчен кредит. Изготвен по този начин, обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, не съдържа неясноти, които да ограничават възможността за пълноценно упражняване процесуалните права на подсъдимия. При ясно очертаните обективни признаци от състава на престъплението по чл. 255 от НК и категоричното фактическо твърдение, че сделки не са осъществявани между посочените субекти, е ирелевантно по какъв начин са съставени инкриминираните фактури, а дали изводите на прокурора са в съответствие с изготвената графологическата експертиза, е въпрос, който на основание чл. 248, ал. 4 от НПК не може да бъде обсъждан в разпоредителното заседание.

С оглед изложеното въззивният съд в настоящия съдебен състав приема, че протестът е основателен, а атакуваното определение като незаконосъобразно следва да се отмени. При изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК.

Констатациите на първоинстанционния съд за наличието на такива нарушения са неправилни. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството от същия съдебен състав.

Мотивиран така и на основание чл. 345, ал. 2 вр.чл. 249, ал. 3 от НПК Софийски апелативен съд, І състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 13.03.2025 г. постановено по НОХД № 308/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 36-ти състав, с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, във връзка с, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СГП.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия за разглеждането му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4