Определение № 500 от 16.09.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Бургас , 16.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20212100600945 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен протест на Димитрина Црънкова, прокурор в Районна прокуратура-Бургас, против протоколно определение № 547, постановено в проведеното на 13.07.2021г. разпоредително заседание по НОХД № 1376/ 2021г. по описа на Районен съдБургас, с което състав на първоинстанционния съд констатирал допуснати в досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, накърняващи правото на защита на подсъдимия ЗЛ. Р. Г., както и на субектите – собственици на отнетите от подсъдимия движими вещи, поради което на изложените основания прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за тяхното отстраняване.

В протеста се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, мотивирали връщане на делото на прокурора, а те се отнасят до липсата на идентификация на субектите, от чиито търговски обекти, описани в т.5, 6, 7 и 8 от диспозитива на обвинителния акт, подс. Г. се твърди да е отнел част от вещите, предмет на престъплението.

Според протеста, действителните собственици на отнетите вещи, тяхното наименование, адрес и представители-физически лица били надлежно установени и посочени както в материалите от досъдебното производство, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което не било допуснато съществено нарушение правата на пострадалите, каквото приел съдът в оспореното определение. В протеста се оспорва и тезата на районния съд, че в досъдебното производство правото на защита на обв. Г. е било нарушено, тъй като обвинението му е било предявено в присъствие на служебен защитник, за който обвиняемият не бил изразил съгласие да го защитава, а след смяната на първоначалния защитник и назначаването на желания от Г. служебен защитник адв. Пламен Генов, не било извършено ново предявяване на обвинението в присъствието на последния. Възразява се, че предявяването на разследването е осъществено в присъствието на адв. Генов, който тогава, а и в разпоредителното заседание, не е изтъкнал оплаквания за нарушаване правата на обвиняемия, а е взел отношение само по същество на събраните в досъдебното производство доказателства. Претендира се отмяна на оспореното определение като незаконосъобразно и необосновано, и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от 1 процесуално легитимирана страна – наблюдаващия досъдебното производство прокурор, който е автор на обвинителния акт, и пред компетентния съд. Разгледан по същество, той е основателен.

Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:

Съгласно обвинителният акт, станал основание за образуване на НОХД № 1376/ 2021г. по описа на Районен съд-Бургас, подс. ЗЛ. Р. Г. е обвинен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, осъществено в условията на повторност и продължавано престъпление в периода 07.07.2018-05.08.2019г., чрез 8 съставни деяния, като са отнети вещи от различни търговски обекти в гр.Бургас. Описаните в акта първи 4 деяния (пункт 1-4) са осъществени в магазин „Метро“, с материално отговорно лице Д.Д., стопанисван от „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД-гр.София. Деянието по пункт 5 е осъществено в магазин „Интерспорт“ в МОЛ „Плаза“ с материално отговорно лице Т.С., деянието по пункт 6 - в аптека „Софармаси“ с материално отговорно лице Г.Й., деянието по пункт 7 – в магазин „Лили Дрогерие“ с материално отговорно лице Д.Н., и деянието по пункт 8 – в бензиностанция „Лукоил“ Б 019, с материално отговорно лице П.Т.. От материалите по досъдебното производство е съвършено ясно, че отнетите от изброените търговски обекти вещи са стоки с търговско предназначение, и са собственост не на посочените в обвинителния акт конкретни магазини и отговарящите за тях материално отговорни лица, а на юридическите лица, стопанисващи съответните търговски обекти.

В разглеждания аспект районният съд съвсем правилно е констатирал, че в досъдебното производство действително не са били идентифицирани с наименование, организационноправна форма, седалище и адрес на управление, и законни представители дружествата, собственици и стопанисващи търговските обекти, упоменати в пунктове 5,6,7 и 8 от диспозитива на обвинението, и данни за тях не са посочени в обвинителния акт. Този пропуск обаче, с оглед конкретиката на случая, характера и правната квалификация на обвинението, не съставлява отстранимо съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.2 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК. Това е така, тъй като на първо място в случая не е налице „пострадал“ по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК, който съгласно цитирания текст може да е само физическо лице. В основанието за връщане делото на прокурора, дефинирано в чл.249 ал.4 т. 2 от НПК изрично и изчерпателно са посочени нарушения на процесуалните права само на пострадалия или неговите наследници, но не и на юридическите лица, претърпели вреди от престъплението. Няма спор, че отнетите вещи не принадлежат на материално отговорните лица в съответните търговски обекти, а на дружествата, които ги стопанисват. Следователно, в разрез със закона с разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание съдията – докладчик е разпоредил да се призовават отговорниците на обектите като пострадали лица, и да им се връчват съобщения по чл.247б от НПК в такова качество, без те да го притежават.

В съобразителната част по т.4.2, абзац четвърти и седми от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС изрично заключава, че: „Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. Когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда“, както и че: „…. винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него“. В конкретния случай срещу подс. Г. е повдигнато обвинение за извършена квалифицирана кражба. За обективната съставомерност на това престъпление е достатъчно деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение за противозаконно своене. Чужда за дееца е всяка движима вещ, която не е негова собственост, но никоя от разпоредбите по чл.194-197 от НК, регламентиращи основния, квалифицираните и 2 привилегированите състави на престъплението „кражба“, не държи сметка за това, дали владелецът на вещта при нейното отнемане е и нейн собственик, кой е собственикът на отнетата вещ, нито прави разлика дали тя е собственост на физическо, или на юридическо лице. Следователно, установяването на собственика на откраднатата вещ не е елемент от фактическия състав на престъплението „кражба“ по смисъла на чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, и поради това, непосочването му в обвинителния акт не представлява отстранимо съществено нарушение на процесуални правила нито по отношение правното положение на подсъдимия, нито досежно юридическите лица, собственици на инкриминираните вещи.

Прочее, на ощетените с престъплението юридически лица законодателят е признал възможност да встъпят като страна и да упражняват определени процесуални права едва в съдебната фаза на наказателния процес (чл.84 ал.1, чл.247б ал.2 и чл.247в ал.2 от НПК).

След образуване на съдебното производство, обаче, съгласно императивната разпоредба на чл.27 ал.1 от НПК, съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото, т.е. идентифицирането на юридическите лица, претърпели вреди от престъплението, тяхното надлежно призоваване и изпращането на съобщения по чл.247б от НПК е вменено в задължение на съдията-докладчик при насрочване на разпоредителното заседание, съгласно чл.247б ал.2 от НПК. При настоящата техническа и информационна обезпеченост, за първоинстанционният съд няма да представлява непреодолима трудност да идентифицира дружествата – собственици на търговските обекти по пунктове 5-8 от обвинителния акт, и на стоките в тях. Касае за вериги от обекти на известни в страната търговски марки, и след извършената от въззивния съд лична проверка се установява, че:

Магазините „Интерспорт“, включително посочения в пункт 5 от обвинението, се управляват от „Дженко България“ ЕООД, ЕИК: 121177930, гр. София, ул. „Околовръстен път“ 216, Телефон: ***, www.intersport.bg;

Аптеките „Софармаси“, включително посочената в пункт 6 от обвинението, се управляват от „Софарма трейдинг“ АД, 1756 София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” 5, Софарма Бизнес Тауърс, сграда „А”, етаж 12, Телефон: ***, [email protected];

Дрогериите „Лили Дрогерие“, включително посочената в пункт 7 на обвинението, се управляват от „Лили Дрогерие” ЕООД, ЕИК 201035329, гр. София, район Триадица, ул.

„Иван Денкоглу” № 26, ет. 2, Телефон: ***, : [email protected];

Бензиностанциите „Лукойл“, включително посочената в пункт 8 от обвинението с № Б019, се управляват от „ЛУКОЙЛ-България” ЕООД, ЕИК 121699202, 1303 София, бул.

„Тодор Александров” 42, Телефон: +359 2/ 91 74 300, [email protected].

На посочените по-горе субекти и адреси следва да бъдат връчени съобщения по чл.247б от НПК, и представителите на дружествата следва да бъдат призовани за участие в разпоредителното заседание. От тях може да се изиска да посочат и банкови сметки, с оглед заявеното от подс. Г. и неговия защитник в проведеното разпоредително заседание желание за възстановяване на причинените с престъплението имуществени вреди.

Не могат да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд за допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до действията по предявяване на обвинението на подс. Г. и обезпечаване правото му на адвокатска защита. От материалите по делото се установява, че постановлението за привличане в качеството на обвиняем (л.138, 139, том I от досъдебното производство) е предявено на З.Г. в 09.55 часа на 11.06.2020г. Предвид факта, че към този момент Г. е задържан по смисъла на чл.94 ал.1 т.6 от НПК и се намира в Затвора-Бургас, разследващият полицай му е предоставил правна помощ под формата на служебна адвокатска защита, и съветът на АК-Бургас е определил тази защита да се осъществява от адв. Красимира Астакова от АК-Бургас. Адв. Астакова е присъствала лично при предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, както и последвалия веднага след това разпит на обвиняемия. В протокола от разпита ясно е отразено, че обв. Г. разбира 3 обвинението, признава се за виновен, отказва да дава обяснения и не желае да му бъдат предявени материалите по делото. Едва след това обвиняемият е заявил, че желае разследването да бъде предявено на адв. Пламен Генов, когото обвиняемият бил вече ползвал като служебен защитник, и накрая посочил, че желае по настоящото досъдебно производство да бъде защитаван от адв. Пламен Генов и последният да бъде назначен за негов служебен защитник. Още на същия ден по инициатива на разследващия полицай била осъществена смяна на служебните защитници и посоченият от обвиняемия адв. Генов бил назначен за негов служебен защитник (постановления на л.132 и 133, том I от досъдебното производство). На 03.09.2020 г. разследването било предявено на защитника адв. Генов, който отправил възражения относно доказаността на обвинението, но не и за допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения с ефект върху правата на обв. Г..