Определение № 287 от 10.07.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Сливен, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20242200600365 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл.243 ал.7 от НПК т.е. за проверка на определение на първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по частна жалба от адв. Е. Н. от АК – Пловдив, защитник на обвиняемата В. И. Т.-К., срещу определение № 436/29.04.2024 г., постановено по чнд № 455/2024 г. по о писа на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно постановление от 14.03.2024 г. на прокурор от Районна прокуратура – Сливен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство вх.№ 2264/2018 г. на Районна прокуратура – Сливен, ЗМ № 162ИП/2018 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, водено срещу В. И. Т.-К. за престъпления по чл.206 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.206 ал.1 от НК.

В жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, се изразява несъгласие с определението на СлРС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, като се твърди, че същото е немотивирано, формално, неконкретно, вътрешнопротиворечиво, противоречащо на фактите, приети от прокурора, наситено с общи фрази, без позоваване на конкретни доказателства и оставящо впечатлението, че съдът се е запознал единствено, но бегло, само с постановлението на прокурора, но не и с доказателствата по делото. Заявява се, че съдът е потвърдил постановлението за прекратяване, като в мотивите си е вписал фактически констатации, които противоречат на приетото в това постановление. Оспорва се констатацията на първоинстанциония съд относно „събрани доказателства за предадени количества зърно и съответното заплащане на лицата, които са го предали, както и на липса на извършено плащане по отношение част от клиентите на дружеството“, която се определя като объркана фраза, установяваща, че съдът изобщо не се е запознал с начина на работа в дружеството и 1 дори с твърденията на прокурора, като се сочи, че е нормално клиенти да предават на дружеството количества зърно и да получават в замяна пари или фураж. По отношение на констатацията относно „липса на извършено плащане по отношение част от клиентите на дружеството“, се заявява, че тя е напълно неясна и липсва такова фактическо твърдение от страна на обвинението. Оспорва се и констатацията относно „установи се липса на количества зърно, които според документите са били предадени“, като се заявява, че не ставало ясно кои са документите, които съдът визира, при положение, че в постановлението за прекратяване на досъдебното производство прокурорът изрично е посочил, че не се знае имало ли е предадено зърно в търговския обект, какво е било съотношението фураж/зърно и т.н. В този смисъл се обосновава извод, че съдът, уж потвърждавайки постановлението на прокурора, изпада в противоречие с неговото съдържание. Изразява се несъгласие и с извода в атакувания съдебен акт, че е „налице извършено престъпление, било обсебване, било кражба или безстопанственост “, като в тази връзка се сочи, че е недопустимо съдът в хода на производството по чл.243 от НПК да приеме и то по жалба на обвиняемия, че е извършено престъпление, за което той не е привлечен като обвиняем. Твърди се, че не е повдигано обвинение за кражба или безстопанственост и предположенията на съда в тази насока са напълно лишени както от доказателствена основа, така и от правно основание в рамките на процедурата по чл.243 НПК. Обстоятелството, че не може да се установи за какво конкретно престъпление става въпрос и на какво се дължат липсите според жалбата показвали пълната невъзможност на съда да анализира този факт в контекста на наказателно-правната теория относно елементите на престъплението „обсебване“ и на съдебната практика по чл.206 НК. Изводите на съда се определят като негови произволни твърдения, че от липсите произтича, че има престъпление, по повод на което се твърди, че те очевидно са плод на непознаване на съдебната практика в тази насока. Според жалбоподателката, „пълната несъстоятелност на съдебните мотиви“ се илюстрирала найдобре в констатацията на съда, че „няма как тя ( К. ) да е субект на престъпление по чл.206 от НК. Това обаче, не означава, че липсва извършено престъпление от друго лице и по друг текст от НК“. По повод на тази констатация се заявява, че съдебният състав не разбирал, че трябва да прецени дали е деянието е извършено от обвиняемата и че след като приема, че тя няма как да е субект на престъпление по чл.206 от НК, а това обвинение е единственото, което е повдигнато, съдът няма друг изход, освен да приеме, че основанието за прекратяване е чл.24, ал.1 НК в контекста на чл.243, ал.1 т.1, доколкото това дали са извършени престъпления от други лица не засяга правното положение на обвиняемата, за която самият съд намира, че не може да е субект на обсебване. Настоява се за отмяна на определението на Районен съд - Сливен, постановено по ч.н.д. 455/2024 г. като незаконосъобразно, неправилно, постановено при съществена липса на мотиви и да бъде изменено постановлението за прекратяване на ДП ЗМ 162 ИП/2018 относно основанията за прекратяването на наказателното производство, като се приеме, че е налице такова по чл.243 ал.1 т.1 във вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК т.е. че В. Т. не е извършила престъпление по чл.206 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.206 ал.1 НК.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице имащо право на жалба 2

/обвиняемата В. Т. чрез защитника си/ и е депозирана в предвидения в разпоредбата на чл.243 ал.7 от НПК срок за обжалване на акта на Районен съд – Сливен.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Следва да се признае най-напред, че атакуваният съдебен акт действително страда от някои от недостатъците, за които се твърди в жалбата. Същият наистина не е в достатъчна степен мотивиран, като по същество в него липсва анализ на събраните по делото доказателства и отговор на всяко едно от възраженията, с които е сезирана първата инстанция.

Доколкото, обаче, въззивната съдебна инстанция в тази особена процедура няма правомощия да отмени обжалваното определение на основание липсата на мотиви респ. недостатъчността на същите, както и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, настоящата проверка следва да бъде съсредоточена основно върху преценката за законосъобразност на акта, с който е било прекратено наказателното производство.

Последното се основава и на обстоятелството, че искането в жалбата е за изменение на основанието за прекратяване на производството, с каквото искане е бил сезиран и първоинстанционният съд.

От фактическа страна в резултат на проведеното разследване е било установено следното:

Досъдебното производство е било образувано на 28.09.2018 г. при условията на чл.212 ал.1 от НПК и се води затова, че на неустановени дати в периода 01.09.2015 г. 25.06.2018 г., в гр. Сливен, при условията на продължавано престъпление, от длъжностно лице са били присвоени чужди движими вещи - парични суми на неустановена обща стойност и фураж, собственост на „Черноморски фуражи“ АД - Сливен, всички, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като се разпоредило с тях по неустановен начин - престъпление по чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК.

В хода на разследването като обвиняема е била привлечена В. И. Т. за това, че:

1. На неустановени дати през 2016 г. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 4 007,1 лева (стойността на 25 714 кг зърно), която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж“ АД - Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК;

2. На неустановени дати през 2017 г. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 38365.33 лева (стойността на 202 800 кг зърно), която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж" АД - Сливен, като присвоеното имущество е в големи размери - престъпление по чл.206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл,26 ал. 1 от НК;

3. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 14192 лева (стойността на 70960 кг зърно), връчена й от П.Д.Д., която владеела и пазила, собственост на 3

„Черноморски фураж“ АД - Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 от НК;

4. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 3240 лева (стойността на 18000 кг зърно), връчена й от А.Й.А. която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж“ АД - Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 от НК;

5. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 1470 лева (стойността на 9800 кг зърно), връчена й от И.С.Д., която владеела и лазила, собственост на „Черноморски фураж“ АД - Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 от НК;

6. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 3064.32 лева (стойността на 14143 кг зърно), връчена й от Й.М.К. която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж" АД - Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 от НК;

7. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 1509.60 лева (стойността на 8160 кг зърно), връчена й от И.С.М. която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж" АД - Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 от НК;

8. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 300 лева (стойността на 2000 кг зърно), връчена й от И.С.Д., която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж“ АД - Сливен - престъпление по чп.206 ал.1 от НК;

9. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 2283 лева.

(стойността на 15220 кг зърно), връчена й от Д.Н.К., която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж" АД - Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 от НК;

10. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г., в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 375 лева (стойността на 2500 кг зърно), връчена й от А.С.А., която владеела и лазила, собственост на „Черноморски фураж" АД - Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 от НК;

11. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 576 лева (стойността на 3840 кг зърно), връчена й от Ж.П.П., която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж" АД Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 от НК;

12. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 1050 лева (стойността на 7000 кг зърно), връчена й И.Х.С., която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж“ АД - Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 от НК;

13. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен 4 противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 996 лева (стойността на 6640 кг зърно), връчена й от Т.И.Т., която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж" АД - Сливен - престъпление по чл.206, ал.1 от НК;

14. На неустановени дати в периода от 01.09.2015 г. до 28.02.2018 г. в гр. Сливен противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 150 лева (стойността на 1000 кг зърно), връчена й от С.С.И., която владеела и пазила, собственост на „Черноморски фураж" АД - Сливен - престъпление по чл.206 ал.1 от НК;