Определение № 2092 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2092 гр. София, 29.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000503113 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба от адвокат П. К. процесуален представител на ответника А. М., за изменение на решение № 550/29.04.2026 г. по настоящото дело по разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в негова полза.

Излага доводи, че съдът неоснователно е изчислил неправилно дължимото адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ на въззивната инстанция по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв, като не е съобразил Наредба № 1/2004 г. Излага доводи, че при определяне размера на възнаграждението следва да се съобрази интереса съгласно посочената Наредба за адвокатските възнаграждения, извършената работа от адвоката по подаване на отговор на въззивната жалба. По отношение на ответника е осъществен пълен обем защита, а ищецът прави само евентуално възражение за адвокатското възнаграждение. – ако не отговаря на Наредбата. Счита, че при изчисляване съгласно критериите на Наредбата се дължи възнаграждение от 7 761, 36 евро, а присъденото е 10 пъти по – ниско, което представлява обезценка труда на адвоката. Излага и съображения, че съдът се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало, след като ищецът не е направил възражение по размера на адвокатското възнаграждение.

Не са изложени мотиви защо се присъжда по – нисък размер, както и защо не е включено ДДС към възнаграждението. По тези и допълнителни съображения моли решението да бъде изменено и да се присъди адвокатско възнаграждение от 7 761, 36 евро с ДДС.

Ответната страна ЗД „Бул инс“ АД, чрез процесуалния си представител, поддържа неоснователност на молбата. Сочи, че искането е изцяло неоснователно и следва да се остави без уважение. Излага доводи, че определените разноски следва да са съобразени с принципа на справедливост, както и обективните критерии свързани с извършените по делото процесуални действия от адвоката. Позовава са на практика на СЕС по въпроса. При определяне разноските за адвокатско възнаграждение следва да 1 се вземе предвид не само цената на иска, но и действителните процесуални и правни действия извършени от адвоката и фактическата и правна сложност на спора.

Поддържа, че присъдения в решението адвокатско хонорар отговаря на обема на положения труд и е справедлив и обоснован. Сочи, че не е осъществено реално процесуално представителство по делото от страна на адв. К. и не са налице предпоставки за увеличаване размера на адвокатското възнаграждение за тази инстанция. Моли молбата да се остави без уважение.

След преценка на данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

Молбата е допустима, подадена от легитимирана страна и в предвидения срок.

С решение № 550/29.04.2026 г. по настоящото дело е потвърдено изцяло решение № 116 от 13.08.2025 г., постановено по т. д. №17/2025 г. по описа на СОС, V - ти търг. с-в и ищеца ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 е осъден да заплати на адв. П. К. от САК, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално за тази инстанция в размер на 700 евро.

В решението съдът е обосновал защо присъжда този размер адвокатско възнаграждение в полза на представителя на ответника. Съдът е съобразил извършените от адвоката действия – единствено по депозиране отговор на въззивната жалба, без да е осъществено реално процесуално представителство пред настоящата инстанция, в това число обстоятелството, че производството не се отличава с фактическа или правна сложност и е приключило в едно заседание и без да се събират доказателства.

Въззивният състав намира, че не е налице основание за промяна изводите му, изложени в мотивите на решението и за увеличаване размера на възнаграждението, присъдено на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.

Във връзка с аргументите на адв. К. в молбата по чл. 248 ГПК настоящият съдебен следва да се посочи, че определените по правилата на Наредба № 1/2004 г. възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, не винаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и конкретната извършена от адвоката работа по него. В този смисъл разрешението по т.

1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, в което се приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

В случая, при определяне размера на възнаграждението съдът е съобразил освен извършените от представителя на ответника действия и своевременно направеното възражение за прекомерност от ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е взето предвид становището, застъпено в решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и др., че при разглеждане на възражението следва да се взема предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, както и реално извършената от адвоката работа, като се съобразят критериите за разумност и пропорционалност на претендираното възнаграждение.

Неоснователно в молбата по чл. 248 ГПК се твърди, че не е направено конкретно възражение за прекомерност от ищеца. Доколкото размера на адвокатското 2 възнаграждение по чл. 38 ЗАдв следва да се определи от съда, възражението да се намали по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ищеца, е достатъчно конкретно.

Определеното от състава възнаграждение за представителя на ответника съответства на посочените критерии и не е налице основание за присъждане на повисок размер адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

По изложените съображения молбата на адвокат П. К. - процесуален представител на ответника А. М., за изменение на решение № 550/29.04.2026 г., по настоящото дело, по разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в нейна полза, следва да се остави без уважение.

Водим от горното САС:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 16627/01.06.2026 г. по настоящото дело, подадена от адвокат П. К. - процесуален представител на ответника А. М., за изменение на решение № 550/29.04.2026 г. по настоящото дело по разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в негова полза по реда на чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3