Решение № 226 от 06.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Ловеч, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500439 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази :

Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

С решение №107/7.05.24 г. постановено по гр.д.№24/24 г. по описа на РС-Тетевен са отхвърлени изцяло, предявените от „А1 България" ЕАД против М. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес : **** обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.414 вр.чл.415 от ГПК чл.183, вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 84 от ЗЗД и цена на сика 867,87 лв. по иска с правно основание чл.183 вр. с чл.200 от ЗЗД и 42,38 по иска с правно основание чл.86 вр. с чл.84 от ЗЗД.

Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№3373/3.06.24 г. от „А1 България“ ЕАД с твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Счита, че съдът погрешно е преценил, че търсените с исковата молба суми по Договор за продажба на изплащане от 07.01.2022г. по силата на който е закупено устройство на изплащане Handset Samsung GalS21Ultra256GB Bla, със сериен номер: ***** са неоснователни поради липса на валидно прекратени облигационни отношения и данни как точно е формирано задължението и предпоставките за неговата дължимост, тъй като не се ангажирани доказателства за реално предоставяни услуги от ищеца „А1 България" ЕАД и не се установявало дали същите са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. - дали 1 съответстват на предвидените в договорите и приложенията.

Смята, че съдът погрешно е преценил, че не са установени основни елементи от фактическия състав на иска и поради тази причина не е уважил и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 42,38 лв. и неправилно е отхвърлил претендирания адвокатски хонорар, като е изложил следните съображения:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане , разноски се дължат на ответника на основание чл 78, ал.З от ГПК. В хода на производството не е направено такова искане, във връзка с което разноски не следва да се присъждат.

Обжалва съдебния акт в отхвърлителната му част, като счита същият за неправилен и незаконосъобразен.

Сочи, че в обжалваното решение съдът погрешно е преценил факта на извършеното от ответника плащане за сумата от 867,87 лева - задължения възникнали въз основа на Рамков договор идентифициран с негов уникален номер № *****/******г., сключеният към него Договор за продажба на изплащане 07.01.2022 г.

Сочи, че с изпратената на 09.04.2024г. молба за неявяване ищецът е дал становище по доклада на съда, относно извършеното в хода исковото производство плащане, като в становището „А1 България" ЕАД признава извършеното плащане, като уточнява, че същото е извършено в хода на исковото производство.

Твърди, че М. Н. Б. е отишла в офис на „А1 България" ЕАД и е платила дължимата по главницата сума от 867,87 лева, за което е представила касов бон.

Счита, че с извършването на тези действия последната не оспорила задължението си по размер и основание и следва този факт да се цени като признание от страна на ответника на съществуващото задължение.

Изтъква, че ответникът не оспорва сключения рамков договор, както и не оспорва получаването на устройство Handset Samsung GalS21Ultra256GB Bla, което е предмет на процесния договор за продажба на изплащане.

Счита, че като се вземе предвид, че сумата по главницата е платена след завеждане на исковата молба, то следва да се признае, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и за това дължи разноски по същото, съобразно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Твърди, че съдът неправилно е счел, че липсва валидно прекратяване на облигационните отношения, поради неизпълнение на условията за едностранно разваляне на договор, обективирани в разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД.

Изтъква, че рамковият договор, въз основа на който се претендира сумата, в конкретния случай не подлежи на разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД, а на прекратяване, породено от договорно основание.

Сочи, че прекратяването на договора е уговорено в чл. 54.12. от ОУ и съгласно решение № 86/10.05.2016 г., постановено по т. д. № 595/2015 г. на ВКС и решение № 2

202/26.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1145/2011 г. на ВКС, разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД не е императивна, а диспозитивна каквито са по принцип нормите на облигационното право.

Изтъква, че последното произтича от свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, а договорът е основен източник на облигационни задължения т.е. страните могат да уговарят помежду си прекратяване на договорните правоотношения по ред, различен от този, предвиден в чл. 87 от ЗЗД.

Счита, че в случая чл. 87 ЗЗД не приложими, тъй като между страните е уговорено едностранно прекратяване на договора без предизвестие при кумулативно наличие на предвидените обстоятелства: а именно неплащане от страна на абоната, продължителност на това неплащане над 124 дни.

Твърди, че датата на уговореното прекратяване е определяема още при сключване на договора и зависи изцяло от поведението на абоната, длъжникът се е запознал и е приел ОУ на мобилния оператор.

Излага, че рамковият договор е прекратен на основание чл. 54.12 от ОУ, като дружеството няма задължение да уведомява длъжника относно предсрочното прекратяване на договора по негова вина. Цитира, че съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Счита, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доклада по делото.

Сочи, че с Решение № 107 от 07.05.2024г. съдът е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за реално предоставяне на твърдените услуги за исковите периоди и начина на формиране на търсените суми е не се установявало дали същите са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. - дали съответстват предвидените в договора и приложенията, както и дали са потребени мобилни услуги, сме, интернет и прочие.

Изтъква, че така изведените мотиви от съда обсъждат факти обстоятелства, които не са засегнати в исковата молба и за които не се претендират суми от ищеца.

Сочи, че от ищеца се търси правна защита относно сключен договор за продажба на изплащане за устройство Handset Samsung GalS21Ultra256GB Bla c със сериен номер: *****.

Изтъква, че в договорът за продажба на изплащане от 07.01.2022 г. има инкорпориран погасителен план, в който подробно са описани броя и стойността на дължимите месечни вноски, посочена е стойността на устройството и начина на плащане, като договора заедно с приемо-предавателен протокол и гаранционна карта за устройството са представени и приети от първоинстанционния съд като писмени доказателства по делото.

Твърди, че съдът е допуснал приложените с исковата молба доказателства, но не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за реално предаване на вещта.

На отделно основание счита, че предоставянето на мобилни услуги от оператора не е релевантно за първоинстанционното производство, защото съдът е сезиран с искане ответникът да бъде осъден да заплати дължими суми по договор за продажба на изплащане на устройство Handset Samsung GalS21Ultra256GB Bla, което последният е получил с 3 подписване на договора, видно и от приемо-предавателния протокол към него.

Изтъква, че непредоставянето на каквито и да е други услуги няма отношение и не е повод ответника да преустанови плащането по договора за продажба на изплащане, след като е получил вещта предмет на същия.

Твърди, че с Определение № 193 от 21.03.2024 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е следвало да укаже на ищеца, в случай, че не сочи доказателства за настъпилата изискуемост на вземанията и размера на претенцията.

Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ГПК докладът по делото съдържа обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, правна квалификация на правата и възраженията на ответника, кои права и кои обстоятелства се признават, кои доказателства не се нуждаят от доказване, както и как се разпределя доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти и така съдът е извел правни изводи при допускане на съществени процесуални нарушения, при изготвяне на непълен и неточен доклад по делото, което е от съществено значение за изясняване на предмета на делото и обективно решаване на спора.

Сочи, че неизясняването на делото от фактическа и правна страна, неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и недаването на указания имат значение за правилността на първоинстанционното решение, а погрешната правна квалификация е нарушение на материалния закон, а всички останали пропуски и грешки във връзка с доклада и указанията са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в този смисъл е Решение №91/04.04.2019 по дело №3595/2018 на ВКС, ГК, IV г.о.

Твърди, че съдът погрешно е отхвърлил и акцесорния по своя характер иск за мораторна лихва, защото е преценил главния иск за неоснователен.

На основание гореизложените аргументи, с които оспорва като неправилно решението, с което изцяло е отхвърлено главното вземане, считам че отхвърлянето на акцесорния иск също погрешно и въпреки, че сумата по главния иск е платена от ответника в хода на исковото производство, тя е била дължима и изискуема към момента завеждане на исковата молба.

Счита, че освен това същият е изпаднал в забава от момента на прекратяване на рамков договор № ***** и съответно дължи лихва за забава на основание чл.84 от ЗЗД и ОУ при които е сключен процесния договор.

Твърди, че в резултат на това, че съдът с Решение № 107/07.05.2024г., постановено по гр.д. № 24/2024 г. по описа на Районен съд Тетевен е отхвърлил исковете на ищеца изцяло, на основание чл.78 от ГПК не е присъдил разноски на ищеца.

Счита постановеното решение, с което са отхвърлени исковете на ищеца за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, следва му бъдат присъдени сторените и претендирали разноски в размер на 530 лева в пълен размер.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното пред решение, постановено по гр.д. № 24/2024 г. по описа на Районен съд Тетевен, като 4 неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение, с което да осъди М. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес : с. Г., област Л., ул. „**** да плати на „А1 България" ЕАД претендиралите с исковата молба суми в размер на 42,38 лева- представляващи мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението и да осъди М. Н. Б., ЕГН **********да заплати на „А1 България" ЕАД претендираните разноски в исковото производство в общ размер на 530,00 лв..

Моли съда да присъди сторените в двете производства съдебно-деловодни разноски описани в представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК.

На основание, чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност, в случай че адвокатското възнаграждение представено от процесуалния представител на насрещната страна е прекомерно и същото надвишава минималното такова съобразно изискванията на Наредба № 1/09.07.2004г. /изм. и доп. ДВ бр. 28 от 28 март 2014г./ на минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срок е подаден отговор на въззивна жалба от М. Н. Б. с която намира Решението за правилно и законосъобразно, постановено при пълнота на събраните доказателства, при правилно тълкуване на материалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство, поради което моли съда да постанови въззивно Решение по реда на чл. 272 ГПК, с което да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Смята, че първоинстанционният съдебен състав правилно е разгледал всички изложени от ищеца, респективно надлежно оспорени от ответника обстоятелства. Изтква, че ,,А1 България" ЕАД е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му - да докаже както по основание, така и по размер, дължимостта на претендираните в първоинстанционното производство суми. Счита, че ищцът не е успял да докаже твърденията си до приключване на съдебното дирене, респективно Районен съд - Тетевен правилно е постановил съдебно решение, с което са били отхвърлени като неоснователни и недоказани по основание и размер предявените от ,,А1 България" ЕАД искови претенции.