Решение № 1895 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1895 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330103849 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от А. Р. Б. против Н. Т. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на лек автомобил „Мерцедес 200 ТЕ“ с номер на рама ***, с номер на двигател ***, регистриран с рег. № ***, както и за осъждане на ответника да предаде владението по отношение на описаната вещ.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния лек автомобил по силата на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 06.10.2020 г.

Сочи, че впоследствие е упълномощил ответника с нотариално заверено пълномощно да управлява собствения му автомобил. Твърди, че отправил множество покани до ответника за връщане на владението по отношение на автомобила, като с Декларация за оттегляне на пълномощно от 31.10.2023 г. и на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД оттегли изцяло предоставените пълномощия в полза на ответника, като с последната на ответника е предоставен 15 – дневен срок за предаване на владението на автомобила, считано от датата на нейното получаване. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба в съда владението по отношение на лекия автомобил не е предадено. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

1

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - Н.

Т. Д., е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че предявената искова претенция е недопустима и неоснователна. Поддържа, че искът е недоказан по основание и размер. Моли за прекратяване на производството, респ. за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.

За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесната вещ на наведеното основание, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху движимата вещ, без да има основание за това.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния лек автомобил на деривативно правно основание – договор за покупко-продажба. Доколкото наведеното от ищеца придобивно основание е деривативно – договор за покупко-продажба, за реализиране на фактическия му състав следва да се имат предвид определени особености с оглед предмета му, а именно – лек автомобил.

В производството по делото е представен договор за покупко-продажба 2 на моторно превозно средство от 06.10.2020 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № *** г. на н. М. Д., по силата на който ищецът А. Р. Б. е закупил от Г. П. Н. и М. М. Н. лек автомобил „Мерцедес“, модел „200 ТЕ“, с рег. № ***, с номер на рама ***, с номер на двигател ***, цвят черен, срещу продажната цена от 350 лв.

В случая процесният договор е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и последният обективира прехвърлянето на вещта в полза на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от Закона за движение по пътищата собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. Когато се прехвърля собствеността на регистрирани автомобили (в страната), подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени – чл. 144, ал. 2 ЗДвП.

В случая при прехвърлянето на автмобила е спазена законоустановената писмена форма с нотариална заверка на подписите, доколкото към момента на сключване на договора за покупко-продажба лекият автомобил е бил регистриран с рег. № ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва – чл. 200, ал. 2 ЗЗД. В случая в договора е установено, че продажната цена е предадена от купувача и получена от продавача в брой – чл. 1 от Договора.

Ответникът не е оспорил обстоятелството, че праводателят на ищеца е станал собственик на автомобила. Поради което следва да се приеме, че по силата на така сключения договор ищецът е придобил собствеността по отношение на процесния автомобил.

В практиката на Върховния касационен съд – така Решение № 260 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г., II г. о., ГК, се приема, че при защита правото на собственост с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, тежестта на доказване на основните правно релевантни факти - придобивното основание по см. на чл. 77 ЗС като фактически състав, на което страната твърди, че е собственик, както и владението като упражняване на фактическа власт на вещта и то без основание от ответника, е на ищеца по делото. Когато, в рамките на защита на правото на собственост, се противопоставят правоизключващи основания, базирани на частен писмен документ, тежестта на доказване на неговото съществуване, т.е. процесуалното задължение за 3 установяване на съществуването, валидността и истинността при оспорване по см. на чл. 154 ГПК (отм.), е на страната, която се ползва от него.

Предвид изложеното следва да бъде прието в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба от 06.10.2022 г. на процесния лек автомобил.

В производството по делото не бяха представени доказателства, че автомобилът е получил соченият от ищеца регистрационен номер след сключване на договора за покупко-продажба, но последният следва да се индивидуализира с номер на двигател и номер на рама, като регистрационният номер е ирелевантен по отношение на индивидуализацията на движимата вещ, тъй като подлежи на промяна и не е трайно свързан с последната. За да достигне до този извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 209 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2015 г., I г. о., ГК, в което се приема, че основните идентификационни белези на МПС са номера на двигателя и номера на рамата на автомобила.

В производството по делото се установява, че ответникът осъществява фактическа власт по отношение на автомобила. В този смисъл са показанията на свидетеля С. А.. – син на ищеца, който свидетелства, че баща му е закупил автомобил „Мерцедес 200 ТЕ“, който е предоставен за управление на ответника по силата на нотариално заверено пълномощно, което е оттеглено чрез декларация. Излага пред съда, че ответникът е канен многократно да върне автомобила, както от ищеца, така и от свидетеля. Сочи, че би трябвало автомобилът все още да е при ответника.

В производството по делото не са релевирани възражения, респ. не са представени доказателства, че към момента на образуването му процесното моторно превозно средство вече не се намира във фактическата власт на ответника.

Ответникът не установи, че осъществява фактическа власт по отношение на автомобила на правно основание за това. По делото не е представено соченото от ищеца и от свидетеля пълномощно. Последното не представлява основание за осъществяване на фактическа власт по отношение на автомобила, доколкото пълномощникът осъществява действия от името и за сметка на доверителя. В производството по делото е представена нотариално заверена декларация с рег. № *** г. на н. В. З. за оттегляне на 4 даденото от ищеца на ответника пълномощия за управляване на автомобила.

По делото не са представени доказателства за връчване на декларацията на ответника, доколкото представената по делото разписка за получаване е с дата, предхождаща изготвяне на декларацията, а именно – 29.09.2023 г. Ответникът следва да се счита за уведомен за оттегляне на пълномощното с получаване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията и като правнорелевантен факт, осъществен в хода на процеса, оттеглянето на пълномощното следва да се приеме за достигнало до неговия адресат – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗД упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него.

В производството по делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ответника за наличие на валидно правно основание за осъществяване на фактическа власт по отношение на автомобила.

С оглед така установените факти, съдът намира, че искането за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението по отношение на процесния автомобил е основателно.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от 1 015, 72 лв., от които сумата от 115, 72 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Т. Д., ЕГН

**********, с адрес гр. П., ул. "П. Д. П." ***, че А. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Л., ул. "П." ***, е собственик на основание договор за покупкопродажба от 06.10.2020 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № *** г. на н. М. Д., на следната движима вещ: лек автомобил „Мерцедес 200 ТЕ“ с номер на рама ***, с номер на двигател ***, като ОСЪЖДА Н. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "П. Д. П." ***, да предаде владението на А. Р.

Б., ЕГН **********, с адрес гр. Л., ул. "П." ***, върху следната движима вещ: лек автомобил „Мерцедес 200 ТЕ“ с номер на рама ***, с номер на 5 двигател ***.

ОСЪЖДА Н. Т. Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Р. Б., ЕГН **********, сумата от 1 015, 72 лв. – разноски в производството по гр.д. № 3849/2024 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6