Решение № 4806 от 14.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4806 гр. София, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Ваня Н. И.ова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.ова Въззивно гражданско дело № 20221100500440 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20183325 от 10.09.2021 г., постановено по гр. д. № 18876/2020 г. на Софийски районен съд, О. С. Г. е осъден да заплати на И. П. П. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в нанесени от ответника на 07.09.2019 г. удари с ръце и крака по главата и тялото, причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота – кръвонасядания по задната повърхност на лявата ушна мида, централно травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, кръвонасядане по странично задната повърхност на дясната половина на шията в основата й, кръвонасядане по странично задната повърхност на дясното рамо, кръвонасядане по страничната повърхност на лявото рамо и лявата мишница, кръвонасядане по предно страничната повърхност на лявата подбедрица на границата между средна и долна трети, ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърли иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 3500 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 657,14 лв. съразмерно на уважената част от иска, а ищецът е осъден за заплати на ответника разноски в размер на 231,43 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от ответника като неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се излага възражение, че изводите на съда са основани на превратно тълкуване на доказателствата по делото. Поддържа се, че от доказателствата по делото не са 1 установени елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Не били събрани безспорни доказателства за това, че на посочената дата 07.09.2019 г. ответникът е нанесъл удари с ръце и краката по главата и тялото на ищеца, довели до посочените телесни увреждания. В подкрепа на твърденията на ищеца за нанесени му от ответника удари били само показанията на съпругата на ищеца – св. А. П.а, които следвало да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК. Тези показания били в противоречие с показанията на св. Х. Х. – пряк участник в събитието, а други свидетели не били установени.

Показанията на св. А. П.а били и крайно противоречиви, като от значение било и обстоятелството, че същата не се обадила на тел. 112 или на полицията веднага след твърдяното нанасяне на множество удари по съпруга й, а в много по-късен момент – едва в 23,15 ч. Изложените от тази свидетелка факти били и в противоречие с докладната записка, съставена от полицейски служител след посещение на адреса, а твърденията й относно предписаното на ищеца лечение не се подкрепяло от приложената медицинска документация. Излагат се възражения срещу кредитираното от съда заключение на СМЕ – вещото лице се позовало на документи, които не се намирали в кориците на делото, а в цитираните от него медицински документи имало противоречия относно датата на съставянето им, отразените диагнози и оплаквания на пациента. Необосновани били дадените от вещото лице при разпита му в съдебно заседание обяснения. Въззивникът счита, че по делото не са събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установяват настъпването и естеството на твърдяната вреда, както и причинноследствената връзка с деянието, което се твърди да е извършено от ответника.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

И. П. П. е предявил срещу О. С. Г. иск за заплащане на сумата 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на причинени травматични увреждания в резултат от нанесени му от ответника удари в областта на главата и тялото, ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.09.2019 г. около 21,30 ч. бил в дома си в гр. София, ж.к. „******* заедно със съпругата си и трите си деца. Ищецът се опитвал да приспи малкото си дете, но детето не можело да заспи, тъй като от вътрешния двор на съседа му Х., намиращ се на партерния етаж на входа непосредствено под прозореца на стаята, където приспивал детето си, се чувал лай на кучета. Ищецът отворил прозореца и видял съседа си с две кучета и му направил забележка за лая на кучетата. В отговор на това съседът му Х. започнал да псува и обижда ищеца, като в ситуацията се намесил ответникът, който живеел в съседния вътрешен двор на кооперацията, и той също започнал да обижда и псува ищеца.

Съседът Х. в това време се качил до вратата на апартамента на ищеца и започнал да го бута и обижда, при което ищецът затворил вратата и се прибрал в апартамента си, след което Х. си тръгнал. В това време от домофона някой звънял продължително в апартамента на ищеца, но той не му отворил. Малко след това ответникът започнал да звъни на входната врата на ищеца и последният отворил вратата. Ответникът се държал агресивно и обиждал ищеца и последният се опитал да снима с телефона си, при което ответникът издърпал телефона от ръката му, захвърлил го в единия ъгъл на коридора, след което издърпал насила ищеца пред входната врата в коридора на кооперацията и започнал да му нанася множество удари с ръце и крака по главата и 2 тялото. От тези удари ищецът се зашеметил и започнал да чувства заглъхване и шум в ушите си. Той започнал да вика, но никой от съседите у не се притекъл на помощ.

Единствено жената на ищеца, която била излязла заедно с едното дете в коридора на апартамента, станала свидетел на побоя като в същото време тя снимала с телефон поведението на ответника. Като видял, че жената на ищеца го снима, ответникът се опитал да затвори вратата, за да не даде възможност на ищеца да се прибере, попречил на съпругата му да снима, и казал да слязат долу, за да се разберат. Ищецът отказал да слезе и се обадил на тел. 112, и впоследствие дошъл патрул на РУМВР. На следващия ден, тъй като изпитвал болки главата, заглъхване и шум в ушите, ищецът отишъл на преглед в УМБАЛ „Исул”, където след преглед било установено, че дясното му ухо е с ретрахирна тъпанчева мембрана, лявото ухо е с централна травматична руптура на тъпанчева мембрана, леко хиперемирани долни носни конхи, и му била поставена диагноза „Травматично разкъсване на тъпанчето”, след което бил опериран. Ищецът твърди, че от нанесените му от ответника удари претърпял физически болки и психически страдания. Изпитвал болки в главата, чувствал се силно дезориентиран, губели му се моменти от побоя, имал шум и заглъхване ушите, като и към настоящия момент изпитвал дискомфорт в резултат на спуканото тъпанче. Страхувал се да излезе от вкъщи, чувствал се депресиран.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения относно описаното негово поведение спрямо ищеца. Ответникът не оспорва, че на 07.09.2019 г. около 22,00 ч. е бил свидетел на разправия между двама мъже, единият от по-високите етажи на кооперацията, когото не познавал, а другият – Х., негов съсед. Ответникът твърди, че след като чул разговор на висок тон с обиди и ругатни, излязъл в двора на кооперацията, за да направи забележка на двамата, при което ищецът започнал да го обижда, употребявайки нецензурни думи. След проведения между тях кратък разговор двамата се прибрали в апартаментите си. Ответникът твърди, че не е блъскал входната врата на апартамента на ищеца, не се е държал агресивно и не го е обиждал, нито му е нанасял удари. Сочи, че не са налице доказателства за осъществено от него противоправно поведение, от което да са причинени вреди на ищеца, поради което не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. Излага довод, че представените с исковата молба писмени доказателства не установяват твърдените от ищеца телесни увреждания. Оспорва размера на претендираното обезщетение поради липсата на доказателства за претърпени болки и страдания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното съдебномедицинско удостоверение № 386.09/2019 г. се установява, че на 08.09.2019 г. ищецът се явил в съдебномедицински кабинет при Медицински университет – София, където бил прегледан от д-р А.А.– специалист по съдебна медицина. Ищецът съобщил на медицинския специалист, че на 07.09.2019 г. около 22,00 ч. му бил нанесен побой от негов съсед, който го удрял с шамари и ритници по главата и тялото. Същият се оплаквал от заглъхване на дясното ухо. При прегледа на лицето било установено наличие на кръвонасядане в задната повърхност на лявата ушна мида, кръвонасядане в задната повърхност на дясната половина на шията, кръвонасядане в задната повърхност на дясното рамо, кръвонасядане в лявото рамо и лявата подмишница, кръвонасядане на лявата подбедрица. Лицето представило медицински документи, описани в съдебномедицинското удостоверение. Според съдебния лекар така констатираните при прегледа травматични увреждания са 3 получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и части от човешкото тяло, и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения. Тези увреждания са причинила на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От представената епикриза на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД се установява, че ищецът И. П. П. е бил хоспитализиран в болничното заведение в периода от 10.09.2019 г. до 12.09.2019 г. с диагноза „Централна перфорация на тъпанчето”. На същия била извършена операция по оперативен протокол № 1460 от 11.09.2019 г. – „Мирингопластика синистра”. Посочено е, че по снета анамнеза от пациента на 07.09.2019 г. му е бил нанесен побой с многократни удари в областта на главата и същият съобщава, че на моменти е имал загуба на съзнание В епикризата е отразено обективното състояние на пациента, извършените медицински манипулации и назначената му медикаментозна терапия след изписването.

Според показанията на свидетелката А. П.а /съпруга на ищеца/ на 07.09.2019 г. около 21,30 ч. тя била в дома си заедно със съпруга си, който приспивал малкото им дете. Чувал се продължителен лай на кучета отвън, от което детето не можело да заспи.

Съпругът й отворил прозореца и направил забележка, за да се укротят кучетата, при което отдолу се чули викове и закани. Малко след това се позвънило на входната им врата и съпругът й отворил вратата. На вратата бил съсед от блока – Х., който живеел на партера. Между съпруга на свидетелката и Х. възникнала разправия по повод кучетата, след което Х. си тръгнал и съпругът й се прибрал в апартамента. След това се чул звън от домофона, но никой от тях не отворил, след което на входната врата започнало да се звъни. След като никой не отворил, звъненето прераснало в силно удряне и блъскане по вратата. Тогава съпругът на свидетелката отворил вратата и тя чула обидни думи и псувни, след което видяла ответника, който започнал да удря, рита и блъска съпруга й в областта на главата и краката. Последният я извикал да снима с телефона си и след като тя започнала да снима ответникът хванал ръцете му и продължил да го удря. Ищецът успял да избута мъжа и затворил вратата на апартамента. След това се обадил на тел. 112. На място дошли полицаи, пред които той дал сведения за нанесения му побой. След като се прибрал в апартамента ищецът се оплакал, че го боли главата и двете му уши за заглъхнали. На следващата сутрин ищецът и свидетелката отишли в спешния кабинет в „Исул” и след преглед било установено спукване на мембраната на тъпанчето на ищеца, във връзка с което му била извършена спешна операция. След изписването от болничното заведение ищецът продължил да изпитва болки и дискомфорт. Дълго време имал шум в ушите и бил дезориентиран. Преживял психически стрес и изпитвал унижение в резултат на нанесения му пред семейството му побой.