Решение № 13373 от 05.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8431/2022
- Вид
- Решение № 13373
- Подписан
- 05.07.2024
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 13373 гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ........................... при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ........................... Гражданско дело № 20221110108431 по описа за 2022 година обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни задължението си по договор за заем заедно с обезщетение за забавата, с правно основание съответно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 79, ал. 1 от същия закон, чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия Закон, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищецът ..........................., със седалище и адрес на управление в град ........................ с ЕГН**********, с адрес за призоваване и получаване на съобщения и книжа в град ...................... чрез пълномощницата юрисконсулт ........................ с ЕГН********** твърди, че ответницата М. Н. Р. с ЕГН**********, живееща в ...................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .......................... чрез пълномощника адвокат М. И. П., както и в гр. ............................. и ........................, сключили договор, по силата но който неучастващото в делото лице предоставило парична сума в заем. Ответницата не изпълнила задължението си да върне заетата сума според уговорен погасителен план. Ищецът и заемодателят сключили договор за цесия, по силата на който заемодателят прехвърлил на ищеца вземането си срещу ответницата.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.
1
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми:
500.00 лева главница по договор за заем;
146.40 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от 15. Х. 2016 година до 03.
IХ. 2019 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 16. Х. 2019 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответницата оспорва иска, като твърди, че не е сключвала процесния договор за заем. Не е връчвано съобщение за прехвърлянето на вземането от новия кредитор. Ответницата извършила доброволни плащания в размер, достатъчен да погаси търсената главница.
2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на договора за заем:
На 17. VІ. 2015 година в град ............................. ответницата сключва с ........................, договор за заем, по силата на който неучастващото в делото лице се задължава да предаде в собственост на ответницата сумата от 500.00 лева, а ответницата се задължава да върне заетата сума на петнадесет вноски, последната от които на 30. IX. 2015 година. Договорът е представен по делото с исковата молба.
2. По сключването на договор за цесия:
На .......................... заемодателят ........................, сключва с ищеца Договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия), представен по делото с исковата молба. По силата на договора заемодателят прехвърля и продава на ищеца портфолио от вземания, произтичащи от договори за заем. Във връзка с договора е съставено приложение №...... В протокола е посочен и процесният договор на ................................ със седалище и адрес на управление в гр. ..................... с ответницата. Заемодателят упълномощава ищеца да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Протоколът, пълномощното и Приложение №....................... са представени по делото с исковата молба.
На 16. IІ. 2022 година ищецът изготвя уведомление до ответницата, представено по делото с исковата молба. Няма данни уведомлението да е достигнало до ответницата.
3. Сведения от заключението на вещото лице:
На 15. ІІ. 2024 година вещото лице В. С. С. представя в съда заключение на съдебносчетоводна експертиза, според което размерът на задължението на ответницата, произтичащо от процесния договор, възлиза на 500.00 лева. Обезщетението за забава върху главницата за процесния период възлиза на 146.25 лева разноски.
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:
2
На 16. Х. 2019 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на 04. ХII. 2019 година по частно гражданско дело №59225 по описа на съда за 2019 година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 16. ХII. 2021 година съдът постановява Разпореждане №20225490, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на ищеца на 17. I.
2022 година. Искът по настоящото дело е подаден на 17. II. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По иска за главницата:
Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжницата; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
По посочени по-горе съображения съдът намира, че между страните е съществувало облигационно отношение: договор за заем. Съществуването му се установява от представените по делото писмени доказателства: договор за заем. След сключването на договора за цесия ищецът в настоящото производство е придобил качеството на кредитор по отношение на ответницата. Дори и уведомлението да не е достигнало до ответницата, тя го е получила с исковата молба. Няма и данни ответницата да е плащала на първоначалния кредитор.
Ответницата не е изпълнила задължението си да върне заетата сума. Горното обстоятелство се установява от представеното по делото експертно заключение. В същото заключение са посочени дължимите суми, които се равняват на търсените от ищеца.
Ответницата не твърди, че изпълнението на облигационното задължение е невъзможно.
Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи предявения иск като основателен.
3. По възраженията на ответната страна:
Противно на твърдението на ответната страна, ответницата е положила подпис и на двете страници от договора за заем. Падежите са уговорени още с погасителния план при сключването на договора. Съдът счита, че при такава уговорка не е необходимо допълнителна покана за плащане.
Що се отнася до твърдението, че ответницата платила сума, достатъчна да погаси главницата, то се опроверга от експертното заключение.
Така мотивиран, съдът приема, че следва да постанови акт по съществото на спора без да взема предвид възраженията на ответната страна.
4. По иска за обезщетението за забава :
Ищецът претендира лихва върху главницата за времето от 15. Х. 2016 година до 03. IХ. 2019 година включително. Според експертното заключение за посочения от ищеца период мораторната лихва върху сумата от 500.00 лева възлиза на 146.25 лева.
Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи частично 3 предявения иск за посочената от вещото лице сума, като за горницата до 146.40 лева го отхвърли като неоснователен.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Според списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс, представен от ищеца, същият е направил в исковото производство разноски от общо 475.00 лева, от които 75.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на вещото лице и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и предвид нищожната сума, за която единият от исковете е отхвърлен, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.
На ищеца се дължат разноски и за заповедното производство съобразно изхода от производството в размер от общо 75.00 лева.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ..........................., със седалище и адрес на управление в град ........................ с ЕГН**********, с адрес за призоваване и получаване на съобщения и книжа в град ...................... чрез пълномощницата юрисконсулт ...................... с ЕГН********** вземане за следните суми:
500.00 лева главница по договор за заем,
146.25 лева обезщетение за забава върху главницата за времето от ................................... включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 16. Х. 2019 година до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 04. ХII. 2019 година по частно гражданско дело №59225 по описа на Софийския районен съд за 2019 година против М.
Н. Р. с ЕГН**********, живееща в с. .............................. с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .......................... чрез пълномощника адвокат М. И. П., както и в гр.
............................ съществува, като за горницата до 146.40 лева мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОСЪЖДА М. Н. Р. с ЕГН**********, живееща в ........................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .......................... чрез пълномощника адвокат М. И.
П., както и в гр. ............................ да плати на ..........................., със седалище и адрес на управление в град ........................ с ЕГН**********, с адрес за призоваване и получаване на съобщения и книжа в град ...................... чрез пълномощницата юрисконсулт ............................... с ЕГН********** разноски, както следва:
75.00 лева по водене на заповедното производство;
475.00 лева по водене на исковото производство.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.