Решение № 19404 от 15.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8215/2026
- Вид
- Решение № 19404
- Подписан
- 15.10.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138, ал. 2, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 19404 гр. София, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110108215 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 97366/26.03.2026г. на Г. А. Г. срещу *****, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № 1589031 от 20.12.2025 г., поради противоречие със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като в условията на евентуалност е предявен и установителен иск за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора за кредит – чл. 27, вкл. и като неравноправна.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 1589031 от 20.12.2025 г., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 600 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 42,58%. и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 36.00%. Ищецът сочи, че годишният процент на разходите е посочен в договора единствено като абсолютна величина, като не са били посочени взетите предвид допускания и разходите, които са включени при изчислението, което поставяло потребителя в ситуация да тълкува клаузите на договора и да преценява какви са дължимите от него суми. В ГПР е следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Тази липса на посочване на разходите водела до нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълва, че в чл. 17 от договора било посочено, че потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно трето физически лица, което да отговаря на определени от кредитора условия. Поддържа, че в чл. 27, ал. 1 от договора е било предвидено, че при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение 1 по чл. 17, за ищеца възниква задължение да заплати неустойка за неизпълнение в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Тази неустойка съставлява скрита възнаградителна лихва и е следвало да бъде взета предвид при изчисляването на ГПР като разход по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, което в е случая не е било направено и това също водело до нищожност на договора за кредит. Допълва, че не са представени и подписани общ условия и преддоговорна информация. Посочва, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в договора не е посочена дължимата възнаградителна лихва на ден, а освен това общите условия не били подписани от потребителя. Процесният Договор за заем се оспорва като недействителен и поради противоречие с общите разпоредби на материалния закон, тъй като е сключен при нарушение на добрите нрави. В условията на евентуалност твърди да са нищожни отделни клаузи от договора за кредит – чл. 27, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, която противоречала на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД), заобикаляла чл. 19, ал. 4 ЗПК и била неравноправна по смисъла на ЗЗП. Моли се за уважаване на предявения главен или евентуални искове, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *****.
Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като договорът за кредит е бил изцяло погасен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит № 1589031 от 20.12.2025 г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 600 лв. Отрича при сключването му и чрез съдържанието да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори определени клаузи от договора да са нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно каква сума дължи по договора. Освен това последният е имал възможност да се откаже от договора, което право не е упражнил. Развива подробни съображения относно действителността на договора и на отделните клаузи от него. Подчертава, че между страните са били сключени множество договори за кредити, въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познава кредитния продукт на ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно, че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а целял да се обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води дела като процесното. Излага подробни съображения относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т. ч. и тези относно дължимата неустойка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
2
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет препис от договор за потребителски кредит № 1589031/20.12.2025 г., както и погасителен план, от които се установява, че на посочената дата между Г. А. Г.
(кредитополучател) и ***** (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 600 лева, със срок на издължаване от 30 дни с падеж на 19.01.2026 г., при годишен лихвен процент (ГЛП) – 36.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 42.58 %.
В чл. 1, т. 11 от договора за кредит е посочено, че същият се обезпечава с поръчител или банкова гаранция. Според чл. 17, ал. 1 от процесния договор, потребителят се задължава в срок до три дни, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от 33Д с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други; или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договор (включващо главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Общите условия поставят допълнителни изисквания към поръчителя — да е навършил 21 години, да има българско гражданство и постоянно местоживеене в страната, непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца, да работи по безсрочно трудово или служебно правоотношение, да има минимален осигурителен брутен доход от 1500 лв., най-малко шест месеца стаж при последния работодател, да няма просрочия в Централния кредитен регистър, да не е поръчител по друг кредит, да не е настоящ клиент на ответника и да представи служебна бележка за доход. Освен това лицето подлежи на предварителна проверка и одобрение по преценка на кредитора. В чл. 27, ал. 1 от договора е предвидено, в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. При главница от 600 лв. дневната неустойка е 5,4 лв., а за 30 дни — 162 лв. Посочено е, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.
17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Според чл. 27, ал. 2 от договора, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна 3 вноска. В чл. 27, ал. 3 от договора е предвидено, че неустойката се дължи само за периода, през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл.17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл.17, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. Съобразно чл. 28 от договора, при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1589031 от 20.12.2025 г., поради противоречието му със закона, под евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречието му с добрите нрави, като в условията на евентуалност е предявен и установителен иск за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора за кредит – чл. 27, вкл. и като неравноправна.
Съдът не споделя доводите на ответника, че не е налице правен интерес от предявяване на искове за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит и на отделни клаузи от него. Доколкото ищецът има качеството на страна по оспореното договорно правоотношение, то и за него е налице правен интерес да иска от съда да внесе яснота по спорния въпрос относно действителността на договора. В тази връзка следва да се съобразят и разрешенията на решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/22 г. на СЕС, според които чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за 4 кредитодателя.
Разпечатката съдържа 19 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88e1b3ab-740b-4136-ae2d-4905f18da998