Решение № 241 от 16.10.2009, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 241 гр.

Шумен , 16.10.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година в състав:

Председател: Р.Хаджииванова при секретаря А.А., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №689 по описа за 2007 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.299 и сл. от ГПК.

Постъпил е акт за начет №7/21.08.2007г., съставен в хода на финансова ревизия на ****-с.Памукчи, Шуменска обл. от финансов ревизор Д. при Националния съюз на земеделските кооперации в България, с който е констатирана нанесена щета от ответниците З.Н.С. и Ц.А.К., в размер 54100лв. и съпроводително писмо. Иска се ответниците да заплатят на кооперацията сумата 55378.68лв., заедно с направените деловодни разноски. Препис от акта за начет и съпроводителното писмо са изпратени на ответниците, които в дадения двуседмичен срок са депозирали възражения по съставения акт за начет.

Контролиращата страна –

Министерството на финансите не заявява становище по иска.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Със заповед №0-05/01.03.2007г. на председателя на НСЗКБ, на основание чл.63 от ЗК, на В.Д.В. и Петър Василев Драгиев е възложено извършването на тематична финансова ревизия на ****-с.Памукчи, за периода 01.01.2003г.-31.12.2005г.. При извършването на тази ревизия, от финансов ревизор В.Д.В. е съставен Акт за начет №7/21.08.2007г., с който за отчетния период 01.01.2003г.-31.12.2005г., е констатирана нанесена вреда на кооперацията от ответниците в размер на

54100лв.. Вредата се дължала на това, че З.Н. в качеството на председател бил получил 36000лв. заем от ОББ-АД, Каспичан, 22000лв. и 15 000лв. от “Крис ойл”-гр.Каспичан и 15000лв. от

“Хикс петрол”ЕООД-гр.Шумен, които се изразходвали без да минават през касата, а се водели по партидата му в сметка “Подотчетни лица”.

Не била спазена и Наредбата за служебните аванси от К., като получени суми се отчитали след две години. Освен това, при извършена проверка от инвентаризационна комисия при кооперацията на 07.11.2006г. били констатирани липси : веялка ОВ-20-4500лв., абрехт-3200лв., банцинг-1100лв., тороразпръсквачка -1600лв., трактор ММЗ-80 с рег.№27-72 – 2500лв., култиват – 6400лв., гуми за трактор К-701 – 2300лв., брана БЗТС-12бр. -1500лв .. Актът за начет е връчен на ответниците съгласно известие за доставяне 7990000002499 и 7990000002500. Видно от представените решение от 22.04.1998г. и 20.07.2006г. по ф.д.№14/1994г. на ШОС, ответникът З.Н.С. през процесния период е бил председател и представляващ ищцовата кооперация, а ответницата Ц.А.К. е заемала длъжността “счетоводител”/допълнително споразумение №52/01.07.1999г. и заповед №52/01.04.06г. за прекратяване на трудово правоотношение/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.63 от ЗК, финансовият контрол на кооперациите се извършва от специализирани финансово-контролни органи към националните кооперативни съюзи, като при осъществяване на тази контролна дейност се прилага гл.ІІ, р.ІV и гл.ІІІ от Закона за държавната финансова инспекция и гл.ХХХІ от ГПК. Или в настоящия случай, предвид обстоятелството, че е извършена ревизия на кооперация, приложимият процесуален закон е ЗДФИ, действащ към момента на приключване на досъдебната фаза със съставянето на акта за начет. Приложимите материалноправни разпоредби относно имуществената отговорност на ответниците, действащи към момента на извършване на нарушението и настъпване на щетата, са тези по ЗДВФК/отм./ .

Съгласно разпоредбата на чл.43 от ППЗДФИ, актът следва да съдържа: данни за проверяваната организация или лице/наименование, седалище, БУЛСТАТ, представляващи го лица/; данни относно извършената финансова инспекция-дата и място на съставянето на акта, имена и длъжност на финансовия инспектор, съставител на акта, проверявания период.; данни за лицата, причинили вредите: трите им имена, ЕГН, местожителство и адрес, данни от лична карта, длъжност, номерата и датите на заповедите/договорите/ за назначаване и освобождаване от длъжност; констатации за противоправните действия или бездействия на виновните лица, причинили вредата, причините за това, нарушените законови разпоредби, причинната връзка, размера на вредата/определен в левове или във валута/, както и равносметка на касата или склада; подпис на актосъставителя. В акта задължително следва да бъдат изчислени и лихвите до деня на съставяне на акта. Констатациите в същия, следва да бъдат документирани и със справки, таблици, констативни протоколи, обяснения на задължените лица , заверени преписи или копия от документи, заключения на вещи лица и др./чл.44 от ППЗДФИ/.

В настоящия случай редица от тези законоустановени реквизити не са налице. На първо място не е посочен точния размер на вредата. Отбелязана е една глобална сума, без да е посочено по какъв начин се формира същата, т.е. не е посочено, кое конкретно нарушение, до вреда в какъв размер за кооперацията е довело. Още повече, че в конкретния случай, сумата, сочена като щета в акта за начет е по-ниска от претендираната в писмото, послужило за образуване на настоящото производство. В акта се съдържат и констатации за нарушения, съответно сочат се суми, без да е отбелязано тези нарушения довели ли са до вреди за кооперацията, съответно включени ли са в размера на претендираната отговорност. На второ място, въпреки наличието на няколко деяния, сочени като нарушения, липсва посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Съдът констатира, че в целия акт за начет не е посочена нито една законова разпоредба, а само като основание за търсене на отговорност на ответниците, съставителят е изписал –“чл.17 от ЗФК”, която не се явява приложимата материално-правна норма, предвид периода на извършване на сочените като нарушения деяния. Липсва и равносметка на касата, не са документирани и всички констатации в акта/липсват документи досежно заеманите длъжности от ответниците през правнорелевантния период, както и досежно това включва ли се в обхвата на същите задължения по чл.31 от ЗДВФК.

Всичко това дава основание на съда да приеме, че актът за начет се явява нередовен – няма законоустановеното съдържание и не е надлежно документиран. Последица от тази нередовност в настоящото особено исково производство е, че се оборва законната доказателствена сила на акта за начет, с която същият се ползва - арг. чл.301 ГПК вр. с чл.22 от ЗДФИ. Въпреки, че актът не се ползва с доказателствената сила на чл.301, ал.1 от ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по основателността и размера на иска. Или в случая нередовностите свързани със съставянето акта за начет не рефлектират върху допустимостта или основателността на исковата претенция, нито могат да бъдат преодолени по реда на чл.100 от ГПК, а се отразяват единствено върху тежестта на доказване. Т.е., важат общите правила за разпределение на доказателствената тежест-ищецът следва да докаже обстоятелствата, въз основа на които претендира исковата сума / чл.127, ал.1 от