Определение № 4525 от 20.12.2018, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….../20.12.2018 год. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия

Павлова частно търговско дело № 1876 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А.Й.С., чрез особен представител адв.Златко Липчев срещу определение № 12453 от 31.10.2018 год. на ВРС, постановено по гр.д. № 2756/2018 год. на 46 състав, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за изменение на постановеното протоколно определение в частта му за разноските.

Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение и се настоява за отмяната му.

Насрещната страна по частната жалба депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното определение, ведно с присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Видно от данните по първоинстанционното дело, предпоставка за образуване на гр.д.№ 2756/2018 год. на ВОС е незаплащане на ВиК услуги за периода от 22.05.2015 – 22.09.2017 год. за абонатен номер 1604777, чийто титуляр е ответницата, като търсената с иска защита ищецът обосновава с неправомерното поведение на ответницата, изразяваща се в незаплащане на потребената вода.

Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано в съда на 24.10.2017 год., а исковата молба - на 23.02.2018 год. След предявяване на исковата молба и осъществена размяна на книжата по същата, на 27.09.2018 год., ответницата е заплатила изцяло задълженията си към ищеца /включително и начислени лихви/, с което е способствала за отпадане на правния интерес от водене на делото.

Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правото на ищеца да иска репариране направените от него в хода на производството разноски като дава възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от иска.

От своя страна, чл.78, ал.3 ГПК сочи, че в тежест на ищеца са разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска, както и в хипотезата, ако последният с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК.

Посочените разпоредби налагат извода, че в случаите на разрешаване на спора по същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т. е. от извънпроцесуалното му поведение.

Единствената хипотеза, в която правото на страните на разноски не е предпоставено от разрешаване на спора по същество е визирана в чл.78, ал.4 от ГПК, предвиждаща право на ответника на разноски и при прекратяване на делото.

При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца.

В случая обаче не се касае за оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина , а оттеглянето е обусловено от независещо от ищеца новонастъпило, след предявяването на иска, обстоятелство, произтичащо именно от поведението на ответника и което, като краен резултат, погасява заявеното за защита спорно право. В тази хипотеза отговорен за разноските е ответникът, който извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът изхожда от предприетото от ответника действие, водещо до отпадане на правния интерес от заведения иск и необходимостта от съдебна намеса, при което правилно в негова тежест за присъдени сторените по делото разноски. /в този смисъл, определение № 626 от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова/.

Налага се извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде потвърден, ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съставът на

Варненски окръжен съд:

О П Р Е Д Е Л

И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12453 от 31.10.2018 год. на ВРС, постановено по гр.д. № 2756/2018 год. на 46 състав.

ОСЪЖДА А.Й.С., ЕГН ********** *** ДА

ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.Прилеп № 33 сума в размер на 50 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за пред въззивна инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: