Определение № 6 от 07.01.2026, Районен съд - Ботевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Ботевград, 07.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Частно наказателно дело № 20251810200844 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е по реда на чл. 430, ал. 1 от НПК и е образувано по предложение на прокурор при РП- Ботевград за налагане на принудителна медицинска мярка по реда на чл. 89 от НК спрямо З. И. Г., ЕГН ********** , живущ в в гр. Ботевград,, жк „Васил Левски“ № 49, вх. А, ет. 2, ап. 4.

В съдебно заседание представителят на БРП поддържа направеното предложение, като пледира на освидетелстваното лице да бъде наложена принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. б от НК, а именно настаняване за принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение – „Център за психично здраве“ гр. София.

Назначеният служебен защитник – адв. Г.У. от САК се противопоставя на становището на БРП и настоява за постановяване на принудителната медицинска мярка по чл. 89, б. „а“ от НК – предаване на лицето на майка му със задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологичен диспансер.

Лицето, чието настаняване се иска – З. И. Г., изразява несъгласие с предложението на прокуратурата и заявява, че не желае да бъде настаняван в психиатрично заведение, а желае да се лекува амбулаторно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по 1 делото, установи следното:

Досъдебно производство № 365/2024 год. по описа на РУ Ботевград, пр.пр. № 1686/2024 г. по описа на РП Ботевград, е образувано на 11.11.2024г. на основание чл. 212, ал.2 от НПК с протокол за разпит на свидетел, за това че на 10.11.2024г. в гр. Ботевград, обл. Софийска, ул. Люлин, противозаконно е отнел моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Пежо“, модел 308, с рег. № СА 1063 МН, от владението и собственост на М. Ц. В., от гр.

Ботевград, без нейно съгласие с намерение да го ползва- престъпление по чл.

346, ал. 1 НК.

В хода на разследването били извършени оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели, изискани били справки, и бил извършен следствен експеримент. По делото не било привлечено лице в качеството на обвиняем.

В хода на разследването били събрани доказателства, че извършител на деянието е З. И. Г., ЕГН **********, жив. в гр. Ботевград, обл. Софийска, ж.к.

Васил Левски № 43, вх. А, ет.2, ап.4.

С постановление от 28.10.2025г., влязло в сила на 11.12.2025г. досъдебното производство било прекратено на осн. чл. 243, ал.1,т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл. 33, ал.1 от НК, тъй като извършителят на деянието е наказателнонеотговорен и е извършил същото в състояние на невменяемост.

В хода на разследването по досъдебното производство била изготвена Съдебно-психиатрична експертиза по отношение на З. И. Г., според заключението на която същият страдал от „Праноидна шизофрения“, като психическото му състояние било с характеристики на продължително разстройство на съзнанието, което не му позволявало правилно да възприема и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава достоверни показания, които да отразяват правилно и вярно обективната действителност.

Към времето на извършване на деянието З. И. Г. бил във влошено състояние, което не му позволявало да осъзнава свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, действията му били импулсивни, несъответни на възрастта и интелекта. Към момента на изготвяне на допълнителната съдебнопсихиатрична експертиза З. И. Г. бил във влошено състояние, спрямо същия следвало да се приложат принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК, като в това си състояние представлявал реална опасност за близките си и за 2 обществото.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 89 от НК за налагане на принудителна медицинска мярка по отношение на осв. З. Г., доколкото същият е осъществил деяние, покриващо обективните признаци на престъпление по чл.346, ал. 1 от НК, деянието е извършено в състояние на невменяемост на лицето, което страда от психично заболяване.

Вещото лице д-р Й. - психиатър при ЦПЗ – София, при изслушването си в съдебно заседание заявява, че от днешното изслушване в съдебното заседание на лицето, както и от споделеното от майка му, лицето е с категорично явни и видими мисловни нарушения, като всъщност интелекта е добре съхранен, но съществуват явни грешки в съжденията и умозакюченията, логическата свързаност е нарушена. Вещото лице е категорична, че от наблюдавания от нея в днешното заседание тремор при освидетелстваното лице, който не е бил наблюдаван в предходен момент, лицето има актуален прием на лекарства, който не е коригиран, има подобен на „Паркинсон“ синдром – тремор на ръцете, който не е бил наблюдаван при последния му престой в ЦПЗ София, който е бил от края на 2024 г. до м.01.2025 г. , поради което лицето има нужда от прецизиране на терапията и от сигурен контрол върху приема на медикаменти. С оглед това, счита, че подходящата принудителна мярка спрямо освидетелстваното лице е тази по чл. 89, б. „б“ НК – настаняване за принудително лекуване в обикновено психоневрологическо заведение.

Като съобрази характерът на заболяването, изложеното от вещите лица становища относно принудителната медицинска мярка и непосредствените си впечатления от освидетелствания, съдът счита, че адекватна с оглед охраняване на обществения интерес и интересът на лицето е именно посочената в хода по същество на делото от БРП и посочена като адекватна в заключението и при изслушването на ВЛ принудителна медицинска мярка по чл. 89 б. „б“ от НК - принудително лекуване в обикновено психоневрологично заведение, а именно „Център за психично здраве“ ЕООД, гр.

София, бул. „Сливница“ № 309.

С оглед на изложеното и на осн. чл. 431, ал. 1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 431, ал. 1 НПК и чл. 89, б. "б" НК по отношение на осв. З. И. Г., ЕГН **********, живущ в АДРЕС принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК - принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение – „Център за психично здраве“ ЕООД, гр. София, бул. „Сливница“ № 309.

Определението подлежи на обжалване или протест в 7- дневен срок от днес пред СОС.

В СЛУЧАЙ, че в шестмесечен срок по делото не постъпи предложение по съответния ред за прекратяване или заменяване на постановената принудителна медицинска мярка по чл. 89, буква "б" от НК, делото да се докладва незабавно на съдията-докладчик за разпореждане по чл. 432, ал. 3 от НПК с оглед служебно произнасяне от съда по прекратяването, заменяването или продължаването на постановената принудителна медицинска мярка по чл.

89, буква "б" от НК.

Препис от определението, след влизането му в сила, да се изпрати за сведение и изпълнение на ЦПЗ гр. София.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Ботевград, 07.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Частно наказателно дело № 20251810200844 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е по реда на чл. 430, ал. 1 от НПК и е образувано по предложение на прокурор при РП- Ботевград за налагане на принудителна медицинска мярка по реда на чл. 89 от НК спрямо З. И. Г., ЕГН ********** , живущ в в гр. Ботевград,, жк „Васил Левски“ № 49, вх. А, ет. 2, ап. 4.

В съдебно заседание представителят на БРП поддържа направеното предложение, като пледира на освидетелстваното лице да бъде наложена принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. б от НК, а именно настаняване за принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение – „Център за психично здраве“ гр. София.

Назначеният служебен защитник – адв. Г.У. от САК се противопоставя на становището на БРП и настоява за постановяване на принудителната медицинска мярка по чл. 89, б. „а“ от НК – предаване на лицето на майка му със задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологичен диспансер.

Лицето, чието настаняване се иска – З. И. Г., изразява несъгласие с предложението на прокуратурата и заявява, че не желае да бъде настаняван в психиатрично заведение, а желае да се лекува амбулаторно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по 1 делото, установи следното:

Досъдебно производство № 365/2024 год. по описа на РУ Ботевград, пр.пр. № 1686/2024 г. по описа на РП Ботевград, е образувано на 11.11.2024г. на основание чл. 212, ал.2 от НПК с протокол за разпит на свидетел, за това че на 10.11.2024г. в гр. Ботевград, обл. Софийска, ул. Люлин, противозаконно е отнел моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Пежо“, модел 308, с рег. № СА 1063 МН, от владението и собственост на М. Ц. В., от гр.

Ботевград, без нейно съгласие с намерение да го ползва- престъпление по чл.

346, ал. 1 НК.

В хода на разследването били извършени оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели, изискани били справки, и бил извършен следствен експеримент. По делото не било привлечено лице в качеството на обвиняем.

В хода на разследването били събрани доказателства, че извършител на деянието е З. И. Г., ЕГН **********, жив. в гр. Ботевград, обл. Софийска, ж.к.

Васил Левски № 43, вх. А, ет.2, ап.4.

С постановление от 28.10.2025г., влязло в сила на 11.12.2025г. досъдебното производство било прекратено на осн. чл. 243, ал.1,т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл. 33, ал.1 от НК, тъй като извършителят на деянието е наказателнонеотговорен и е извършил същото в състояние на невменяемост.

В хода на разследването по досъдебното производство била изготвена Съдебно-психиатрична експертиза по отношение на З. И. Г., според заключението на която същият страдал от „Праноидна шизофрения“, като психическото му състояние било с характеристики на продължително разстройство на съзнанието, което не му позволявало правилно да възприема и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава достоверни показания, които да отразяват правилно и вярно обективната действителност.

Към времето на извършване на деянието З. И. Г. бил във влошено състояние, което не му позволявало да осъзнава свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, действията му били импулсивни, несъответни на възрастта и интелекта. Към момента на изготвяне на допълнителната съдебнопсихиатрична експертиза З. И. Г. бил във влошено състояние, спрямо същия следвало да се приложат принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК, като в това си състояние представлявал реална опасност за близките си и за 2 обществото.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 89 от НК за налагане на принудителна медицинска мярка по отношение на осв. З. Г., доколкото същият е осъществил деяние, покриващо обективните признаци на престъпление по чл.346, ал. 1 от НК, деянието е извършено в състояние на невменяемост на лицето, което страда от психично заболяване.

Вещото лице д-р Й. - психиатър при ЦПЗ – София, при изслушването си в съдебно заседание заявява, че от днешното изслушване в съдебното заседание на лицето, както и от споделеното от майка му, лицето е с категорично явни и видими мисловни нарушения, като всъщност интелекта е добре съхранен, но съществуват явни грешки в съжденията и умозакюченията, логическата свързаност е нарушена. Вещото лице е категорична, че от наблюдавания от нея в днешното заседание тремор при освидетелстваното лице, който не е бил наблюдаван в предходен момент, лицето има актуален прием на лекарства, който не е коригиран, има подобен на „Паркинсон“ синдром – тремор на ръцете, който не е бил наблюдаван при последния му престой в ЦПЗ София, който е бил от края на 2024 г. до м.01.2025 г. , поради което лицето има нужда от прецизиране на терапията и от сигурен контрол върху приема на медикаменти. С оглед това, счита, че подходящата принудителна мярка спрямо освидетелстваното лице е тази по чл. 89, б. „б“ НК – настаняване за принудително лекуване в обикновено психоневрологическо заведение.