Решение № 3757 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3757 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110212985 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Н. В. Н., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 26-4332-003411 от 05.05.2026 г., издадено от Началник група СДВР, отдел "Пътна полиция", с което за нарушение на чл.

5, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51,13 евро на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно е посочено мястото на нарушението. На следващо място се сочи, че не е извършил нарушението.

Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП – СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки с релевирани доводи по същество на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещмната страна.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 24.03.2026 г. срещу жалбоподателят Н. В. Н. е съставен АУАН Серия Г А № 4945901. В обстоятелствената част на процесния АУАН е отразено, че на 24.03.2026 г., в гр. София, по ул. "Васил Левски", с посока на движение от бул. "Христо Ботев" към ул. "Родопски извор", жалбоподателят управлява лек автомобил ",,***''", с рег. № ,,***'', собственост на Е.К.Д., ЕГН **********, като водачът извършва маневри, изразяващи се в последователно 1 внезапно преминаване в лентите за движение.

АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, бил му предявен на същата дата и връчен срещу подпис. В графата за обяснения и възражения е вписано такова.

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление (НП) № 26-4332-003411 от 05.05.2026 г. от началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", упълномощен със заповед № 8121к – 12547/12.09.2024 г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 14, предл. 4 от ЗДвП на Н. В. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения.

Съгласно Чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗДвП Всеки участник в движението по пътищата да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Поради това дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението отнесена към словесното му описание и санкционната норма позволяват на нарушителя да разбере защо е ангажирана отговорността му и не нарушават правото му на защита. Процесните АУАН и НП очертават по разбираем и несъмнен начин в конкретика фактическото обвинение за твърдяното нарушение на позитивни правила за поведение. В тях са описани по изискуемия от закона способ относимите към съставомерността на нарушението факти и обстоятелства.

Налице е коректно цитиране на нормативните правила, доколкото направеното изложение на реализираното от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, е формулирано изчерпателно.

Независимо от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.

Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България , чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения относно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, не се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства относно извършването на това нарушение.

По делото е разпитан актосъставителят. Видно от показанията му, в тях не се съдържат никакви данни за процесното нарушение /свидетелят единствено посочва, че се придържа към написаното в АУАН, след като съдът му го предяви, но не си спомня никаква конкретика по случая/, поради което административното обвинение остана недоказано.

2

Само за пълнота следва да се каже, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен, доколкото неправилно е посочено мястото на нарушението. Това се установява от показанията на свидетеля, който твърди, че нарушението е извършено на бул. Скобелев, а не както е посочено на бул. Василе Левски, което категорично не води до извода на допусната техническа грешка, а до съществено нарушение при изготвяне на АУАН, а в последствие пренесено и в НП.

В този смисъл изложеното в атакуваното НП се явява недоказано по един в достатъчна степен несъмнен начин, което е самостоятелно основание за отмяната му.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но доколкото такива не се претендират, не се й дължат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 26-4332-003411 от 05.05.2026 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 14, предл. 4 от ЗДвП на Н. В. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3