Решение № 11 от 12.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Кърджали, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101190 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „Диолен“ ЕООД, ЕИК 120549192, със седалище и адрес на управление: с. Еленка, общ.

Неделино, обл. Смолян, чрез адв. В. Р. от АК-Смолян против Т. С. Е., ЕГН ********** с адрес ********** за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинени вреди в размер на 13 430,19 лева, както и законна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 5130 лева за периода от 03.07.2022 г. до 03.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на предявяване на исковата молба в съда 04.07.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

Производството е образувано първоначално пред РС-Златоград, като с Определение *****, е изпратено по компетентност на Районен съд-Кърджали на основание чл. 105, вр. с чл. 119, ал. 4 от ГПК по повод направен отвод за местна подсъдност от ответника в законовия срок.

В исковата молба дружеството ищец сочи, че по повод подадено от ответника Заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК срещу „Диолен“ ООД и З.Й.Д., била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК *** по ч.гр.д.№ *** г. по описа на Районен съдЗлатоград. Със заповедта за изпълнение съдът е разпоредил длъжникът „Диолен“ ООД, ЕИК 120549192 със седалище: с. Еленка, общ. Неделино, обл.

Смолян, представлявано от З.Й.Д. и З.Й.Д. солидарно да заплатят на Т. С. Е., ЕГН ********** сумата от 35 000 лева, ведно със законната лихва от *** до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 1925 лв., от които: 700 лева за държавна такса и 1225 лева за адвокатско възнаграждение, като е посочено че вземането произтича от запис на заповед, издаден на 31.01.2020 г.- документ по чл. 417, т. 9 от ГПК. Твърди, че въз основа цитираната заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от *** г., по същото ч.гр.д.№ *** г. по описа на PC-Златоград, ответникът бил 1 образувал изпълнително дело ***, пред ЧСИ Р. С. с рег. № *** в КЧСИ с Район на действие-Окръжен съд Кърджали. Сочи, че ищецът „Диолен“ ЕООД, заедно и със солидарно осъденият с него З.Д. подали възражение по чл. 414 от ГПК, като оспорили задължението, съответно заявили, че не дължат сумата по заповедта за изпълнение и издаденият изпълнителен лист по ч.гр.д.№ *** г. по описа на PC-Златоград. Дружеството ищец твърди, че на Т. Е. му било връчено Разпореждане № *** по ч.гр.д.№ ***г. по описа на PC-Златоград, с което му било указано, че в едномесечен срок, следва да предяви иск за установяване на вземането си. По този повод, от ответника по настоящата искова молба бил предявен иск по чл. 422 от ГПК против солидарните длъжници „Диолен“ ЕООД и З.Д.. Сочи, че с Решение ***. по т.д. № ***о описа на Окръжен съдСмолян е отхвърлен предявеният иск от Т. С. Е. за признаване за установено по отношение на „Диолен“ ЕООД и З.Й.Д. вземането му в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** до окончателното й заплащане, дължима на основание запис на заповед, издаден от „Диолен“ ЕООД на *** с падеж 31.01.2020 г. и авалиран от З.Д., за която сума била издадена Заповед *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на PC-Златоград и в тежест на Т. Е. са възложени разноски. Ищецът сочи, че решението е влязло в законна сила на 02.05.2023 г., тъй като било потвърдено с Решение *** по в.т.д.***. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив, а по повод касационна жалба на Т. Е. било постановено и Определение ***. по т.д.*** по описа на ВКС ТК, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сочи, че предвид инкорпорирното в Заповед за изпълнение на парично изпълнение по чл. 417 от ГПК разпореждане за незабавно изпълнение Т. Е. бил предприел принудително изпълнение чрез ЧСИ Р. С. с рег.№ *** по РЧСИ, в хода на който, преди подаване от длъжниците на възражение по чл. 414 от ГПК, в който случай по аргумент от чл. 420, ал.1 във вр. с чл. 417, т. 10 от ГПК изпълнението се спира (документа е запис на заповед и е подадено възражение по чл. 414 ГПК, което спира изпълнението), били събрани чрез запори на банкови сметки на „Диолен“ ЕООД и наличните постъпления в тях следните суми: на *** сума в размер на 41 892,11 лева, на 21.09.2020 г. сума в размер на 195.51 лева, на 28.09.2020 г. сума в размер на 1 479,49 лева, на 08.10.2020 г. сума в размер на 163,45 лева, на 05.11.2020 г. сума в размер на 225,53 лева, на 07.01.2021 г. сума в размер на 299,54 лева, на 20.01.2021 г. сума в размер на 94,31 лева, на 21.01.2021 г. сума в размер на 782,83 лева, като това се потвърждавало от издаденото по изпълнителното дело Удостоверение изх.№ *** от ЧСИ Р. С., гр. Кърджали.

Сочи, че на 12.06.2023 г. поради прекратяване на изпълнителното дело (заради отхвърляне на иска), сумата в размер общо на 45132.77 лева била върната по банковата сметка на „Диолен „ ЕООД. Твърди, че по повод молба на дружеството ищец до Окръжен съд-Смолян от 27.08.2024 г., с Разпореждане ********** съдът, разпоредил да му бъде издаден обратен Изпълнителен лист №*** за законовите лихви, начислени върху запорираните вследствие действията на Т. Е. при ЧСИ суми. Сочи, че по повод обжалване от Т. Е. на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, с Определение *** Апелативен съд-Пловдив отменил Разпореждане *** на ОС-Смолян, за издаване на обратен изпълнителен лист за събиране на законните лихви. В мотивите си, Апелативен съд сочил, че доколкото сумите не били държани от длъжника, а при ЧСИ то липсвало основание за издаване на обратен лист за издаване на главница, а при липса на главница дължима на взискателя, не 2 можело да се говори за акцесорно задължение за законна лихва. Съдът се позовавал на съдебна практика, указваща правната възможност да се претендира обезщетение по общият исков ред при доказване на предпоставките на закона за това. Предвид образуването на изпълнително дело за събиране на доказано несъществуващо вземане от ответника, довело до запорирането и задържането на парични суми, Т. Е. причинил вреди на „Диолен“ ЕООД. За това дружеството ищец поддържа, че ответникът дължи на „Диолен“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди, като пропуснати ползи от законна лихва върху сумите, задържани в следствие запор в изпълнително производство, както и в следствие издаден без основание за това изпълнителен лист и заповед по чл. 417 от ГПК. Сумите били запорирани при извършени от ЧСИ действия за принудително събиране и прилагане на обезпечителни мерки.

Дружеството ищец твърди, че вредите за дружеството, под формата на пропуснати ползи били неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати блага. В хипотезата на претендирана вреда неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се заключавала в заплащане на законната лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С оглед отхвърляне на исковете по оспореното и несъществуващо вземане на Т. Е. по *** излиза, че запорирането на парични средства на дружеството било без правно основание.

Сочи, че през периода на задържане на сумите, чрез реализираните запори по образуваното от ответника изпълнително дело „Диолен“ ЕООД бил в невъзможност да ги ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от тях доход, поради което ищецът бил пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Твърди, че обезщетение за имуществени вреди съизмеримо със законната лихва се дължало върху запорираните суми, за които при проведеното т*** г. на Окръжен съд-Смолян било постановено решение за недължимост. За периода на задържане на сумите описани в удостоверението на ЧСИ Р. С., дружеството ищец претърпяло вреди поради лишаване от ползването им, чийто минимален размер бил съизмерим със законната лихва за периода на задържане, в общ размер на 13 430,19 лева. Сумата се формирала по следния начин:

Обезщетение под формата на законна лихва върху главница от 41 892,11 лева за периода от *** до 12.06.2023 г. - в размер на 12 546,04 лева; обезщетение под формата на законна лихва върху главница 195,51 лева за периода от 21.09.2020 г. до 12.06.2023 г. в размер на 55,29 лева.; обезщетение под формата на законна лихва върху главница 1479,49 лева за периода от 28.09.2020 г. до 12.06.2023 г. - в размер на 415,56 лева; обезщетение под формата на законна лихва върху главница 163,45 лева за периода от 08.10.2020 г. до 12.06.2023 г. в размер на 45,45 лева; обезщетение под формата на законна лихва върху главница 225,53 лева за периода от 05.11.2020 г. до 12.06.2023 г. - в размер на 60,97 лева; обезщетение под формата на законна лихва върху главница 299,54 лева за периода от 07.01.2021 г. до 12.06.2023 г. - в размер на 75,73 лева; обезщетение под формата на законна лихва върху главница 94,31 лева за периода от 20.01.2021 г. до 12.06.2024 г. - в размер на 36,28 лева; обезщетение под формата на законна лихва върху главница 782,83 лева за периода от 21.01.2021 г. до 12.06.2023 г. - в размер на 194,87 лева. На следващо място сочи още, че към момента в който сумите били запорирани дружеството имало задължения, в т.ч. за банков кредит и непогасени задължения към НАП и в резултат на това му била причинена вреда, равняваща се на заплатени лихви 3 към банки и НАП, в т.ч. значително надхвърлящи законните лихви. Моли съда да осъди ответника Т. С. Емни да заплати на дружеството „Диолен“ ЕООД сумата от 13 430,19 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от изпълнение по налагане на запори, съизмеримо със законната лихва върху задържаните и запорирани суми, ведно със законната лихва върху сумата за времето 03.07.2022 г. до 03.07.2025 г. в размер на 5130 лева, както и законна лихва върху търсената главница за времето след подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Т. С.

Е. чрез адв. И. Н. от АК-Пловдив, с който оспорва иска като недопустим и неосновател. Прави възражение за редовността на иска, тъй като същият не отговарял на изискванията на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК, поради което следвало да се остави без движение. Сочи, че от заявеното в обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно как ответникът се бил обогатил за сметка на ищеца, как и кога бил получил суми по образувано изпълнително дело и в какъв размер са същите, държал ли ги е и на какво основание се търси да се ангажира отговорността му за обезщетение. Твърди, че ответникът не бил получавал никакви суми по принудително изпълнение по образувано изпълнително производство. Освен това в обстоятелствената част на исковата молба липсвало изявление за това, от кой момент се търпяло принудително изпълнение от ищеца- кога бил наложен запор на сметките му от ЧСИ.

Следвало такова пояснение на обстоятелствата да бъде направено, с оглед преценка за наличие на изтекъл давностен срок за предявяване на иска за обезвреда, който е 5 години, считано от настъпване на вредоносното събитие.

Сочи, че в случая, такова би могло да бъде не само ефективното секвестиране на сумите, но и налагането на запор на вземането на ищеца към съответната банка. Сочи, че исковата претенция, веднъж била за пропуснати ползи за неосъществено увеличаване на имуществото и втори път за вреда от неправомерно задържане на парична сума. Било очевидно, че се касаели за искове на различно основание, при което било нужно да се заяви дали се поддържат едновременно и двата - кумулативно съединени, дали са при условия на евентуалност и каква е фактическата обвързаност при всеки от тях.

На следващо място следвало да се изясни дали сочените дати за искане за изчисляване на законна лихва били датите на налагане на запор на сметката или датите в които паричните средства били секвестирани и ако тези дати не съвпадат, на коя точно се обляга исковата претенция, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба като начален момент от който се търпяло вреда бил посочен периода на задържане на сумите, чрез реализираните запори по образуваното от ответника изпълнително дело.