Решение № 34 от 22.03.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. ХАСКОВО, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА в присъствието на прокурора Ел. П. Ив. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600025 по описа за 2022 година

С Присъда от 20.12.2021г., постановена по н.о.х.д № 827/2021 година РС Свиленград признал подсъдимата Т. Д. К. за виновна в това, че в периода от месец февруари 2021 година до месец септември 2021 година, включително, в град С., област Х., след като е била осъдена с решение № 98/24.04.2019 година по гр.д.No 93/2019 година на Св.РС, влязло в сила на 16.05.2019 година, да издържа свой низходящ - ***** си Ф. И. Г., родена на **.**.**** година, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 8 месечни вноски по 140 лв., от които 7 пълни месечни вноски по 140 лв. (считано от месец март 2021 година до месец септември 2021 година, включително) в общ размер на 980 лв. и една непълна месечна вноска, дължима за месец февруари 2021 година в размер на 120 лв. или всичко: общо дължима сума за издръжка 1 100 лв., като деянието е извършено повторно - след като е осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с влязла в сила на 14.11.2020 година Присъда No 260007/29.10.2020 година по НОХД No 421/2020 година по описа на Pайонен съд – Свиленград, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54 НК й наложил наказания:

„пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност на явяването 2 (два) пъти седмично и „Задължителни 1 периодични срещи с пробационен служител”; двете за срок от по 8 (осем) месеца и „обществено порицание”, като я оправдал по първоначално предявеното обвинение за разликата над 1 100 лева до 1 350 лв. и за месеците Декември 2020 година, Януари 2021 година и частично за месец Февруари в размер на 20 лв.

По-лекото наказание „обществено порицание” е постановено да се изпълни, чрез обявяване на присъдата на видно място, на сградата на Община - Тополовград.

Недоволен от присъдата останал защитникът на подсъдимата, който я обжалва в законовия срок с оплаквания за неправилност, необоснованост и явна несправедливост на наложените наказания. В тази връзка защитникът твърди, че не е доказана субективната страна на престъпния състав, фактът, че последната е ********, ползва ***** ***** ********* и няма възможност да изплаща присъдената издръжка, както ****** ***** в инкриминирания период, довело до невъзможност за постоянна работа и реализиране на доходи. Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната а невинна и оправдана по предявеното й обвинение, алтернативно – за намаляване размера на наказанието.

Подс. К. не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Прокурор от ОП - Хасково изрази становище за законосъобразност на съдебния акт.

В законовоустановения срок не са постъпили искания за доказателства; не са допуснати в разпоредително, не се събраха и на съдебното следствие, в производството пред въззивната инстанция.

Районният съд е съблюдавал стриктно процесуалните правила, обстойно е изследвал относимите към предмета на доказване обстоятелства, задълбочено е анализирал събрания в хода на съдебно следствие доказателствен материал и след правилна преценка, обосновано е приел, че Т.К. е извършила престъплението по повдигнатото й обвинение.

Безспорно е, че подсъдимата е била ****** с Решение № 98/24.04.2019 година по гр.д. № 93/2019 година на РС - Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019 година да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева на св. И. М., като баща и законен представител на ******** им ******Ф. И. Г., род. на **.**.****г. Докато получавала доходи и пари от мъжа, с който заживяла по-късно на семейни начала подсъдимата изплащала, макар със закъснение дължима на детето й издръжка. Суми били превеждани на законния представител на детето, в периода края на 2020 г. - м. 09.2021 год. По време на съдебното следствие пред РС са представени разписки за изплащане на сумата от 250 лева – издръжка за м. 12.20г. и м.

01.2022г. Налице е и частично плащане на издръжката за м. 02.2022г., съобразно установения в ЗЗД ред за погасяване на задълженията. След този период подсъдимата останала без доходи, а след раждането на второ дете и с повишени разходи, поради което преустановила изплащането на присъдената издръжка. К. е била осъждана веднъж за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като й било наложено наказания пробация, с двете задължителни мерки, в минимален срок. Приетата с присъдата правна квалификация на 2 осъщественото от подсъдимата К. като престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 НК съответства на установените факти.

Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е такова на просто извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на неплащане на издръжката. От обективна страна е налице безспорно установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимата за посочения период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства /включително липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни причини за неизпълнение за задължението си, ****** ****** ******/ са без значение и са предмет на други /включително и граждански/ производства, които не могат да бъдат взети предвид от наказателния съд във връзка с предявено обвинение за неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателно-правна гледна точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от два месечни периода – в случая 8 месечни вноски. На следващо място, е необходимо да бъде налице съзнателно забавяне изплащането на дължима издръжка след влизане в сила на осъдително решение за заплащането на такава (това по гр.д.№ 93/19г. на СвРС).

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подс.

К. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала те да настъпят.

При определяне на вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подс. К., РС е взел предвид от една страна, че същата е ******, фактът, че се намира в трудоспособна възраст и не са налице здравословни проблеми, които да възпрепятстват заплащането на издръжка, както и продължителността на периода на неплащане на същата, които е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства и от друга страна е дал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – самопризнанието на подсъдимата и ***** ******* ******, като е преценил, че целите по чл. 36 от НК ще бъдат постигнати с определяне на наказание по втората алтернатива на чл. 183, ал. 4 от НК, а именно „пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 /осем/ месеца, като е наложил и „обществено порицание“. Видът и характерът на самото престъпление и личността на дееца според въззивният съд обуславят извод, че наказанията, продължителността и периодичността на първата от задължителните мерки и по-леката санкция са определени законосъобразно.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваната присъда е правилна, а наложеното наказание е определено законосъобразно, поради което и на основание чл. 338 от НПК

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21 от 20.12.2021г. на РС Свиленград, постановена по н.о.х.д № 827/2021г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4