Решение № 16 от 04.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Г.а като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000501254 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 3445 от 28.11.2022 г., постановено по гр. д. № 6455/2022 г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Х. А. Е. И. М., по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и е отхвърлена претенцията за лихва за периода от 19.01.2018 г. до 20.06.2019 г. поради изтекла погасителна давност. Ответникът е осъден да заплати на адв. Г. И. И., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.

С решение № 1348 от 16.03.2023 г., постановено по горепосоченото дело, не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3445 от 28.11.2022 г. Решението е влязло в сила, като необжалвано.

Срещу постановеното съдебно решение от 28.11.2022 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск относно претендираната главница, е депозирана въззивна жалба от ищеца Х. А. Е. М.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че решаващият съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Не са изложени мотиви относно личността на ищеца, както и конкретния начин, по който се е отразило времето на наказателното производство, които са относими към размера на дължимото обезщетение, 1 както и посочените от съда критерии не са оценени правилно. Решаващият съд не е оценил характера на повдигнатото обвинение – за престъпление по чл.242, ал.2, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, за което е предвидено от 10 до 15 години лишаване от свобода, поради което се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Наказателното производство е продължило повече от 4 години от момента на повдигане на обвинението до постановяване на влязлата в сила оправдателна присъда. Не е съобразено, че първоначално е постановена осъдителна присъда, която е била потвърдена и след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане е постановена оправдателната присъда. Психиката на ищеца е била увредена от страха от опасността несправедливо да бъде осъден в престъпление, което не е извършил. Засегната психика на ищеца му е пречила да полага труд в продължение на повече от 4 години. Съдът е приел, че ищецът не е с чисто съдебно минало, каквото възражение е направил ответника, но по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. В мотивите на обжалваното решение не са обсъдени показанията на свидетелката Й. относно психологическия статус на ищеца, че ищецът не се е възстановил понастоящем, приема успокоителни, регулярно посещава лекари, които му изписват терапии, не е възстановил теглото си, нито маниера на общуване, както и негативната промяна на целия му живот. С оглед на това счита, че неправилно е приложен чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото от ответника обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск относно претендираната главница. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззината жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу решението от 28.11.2022 г. в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е възприел въз основа на покаянията на свидетелката Й. характера и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Поддържа, че по делото не са доказани заявените от ищеца неимуществени вреди, включително и тежко преживяване на наказателното производство от страна на ищеца. Липсва причинна връзка между заявените в исковата молба неимуществени вреди и неоснователното обвинение. Наложената на ищеца мярка за неотклонение „подписка“ не се е отразила върху възможността му да полага труд. По време на воденото срещу него наказателно производство ищецът е работил пир различни работодатели. Решаващият съд не е обсъдил възражението му, че ищецът е регистриран в ТРРЮЛНС, което води до извод, че повдигнатото му обвинение не се е отразило на ищеца в насоката, описана в исковата молба. С оглед на това необосновано съдът е приел, че се установява, че ищецът тежко е преживял наказателното производство. Счита, че събраните по делото доказателства установяват чувствително по – нисък интензитет на понесени от обичайните вреди от ищеца. Показанията на свидетелката Й. не установяват заявените в исковата молба неимуществени вреди. Посочената свидетелка е дала показания за здравословни проблеми на 2 ищеца, които обаче са започнали след приключване на наказателното производство. Отделно от това ищецът не е посочил такива твърдения в исковата молба, поради което показанията на свидетелката Й. в тази им част счита, че са неотносими към спорния предмет. Решаващият съд не е изложил мотиви в каква част възприема показанията на свидетелката Й. и в каква част не ги възприема. Счита, че определеното на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди е в завишен размер. Ищецът не е доказал, че споровете на ищеца с майката на детето му не са във връзка с неоснователното му обвинение, съгласно представената по делото искова молба по предявения иск с правно основание чл.127 СК. Позовава се на допуснато от решаващия съд процесуално нарушение – в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК съдът не е обсъдил с необходимата задълбоченост възраженията на ответника, заявени в писмения отговор на исковата молба, поради което е определил обезщетение в прекомерен размер, който не съответства на действително претърпените и доказани по делото единствено обикновени вреди. Макар на ищеца да е повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление, спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Същият е бил осъждан, както и е имал проблеми от личен характер, за което ответникът не носи отговорност по реда на ЗОДОВ. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли извяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че е доказал по делото претърпените от него неимуществени вреди. Правилно решаващият съд е кредитирал показанията на свидетелката Й., която е близка приятелка с ищеца. Не са налице обективни обстоятелства показанията на свидетелката да не се кредитират. Поддържа, че не може в исковата молба да се опишат в подробности всички негативни емоции и здравословни проблеми на ищеца, поради което законосъобразно са ценени показанията на размитаната свидетелка. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 10.11.2014 г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 35/2014 г. пр. пр. № 9686/2014 г. по описа на СГП за престъпление по чл.242, ал.2, пр.1, хип.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. § 1, т.21, предл.3, алт.

2 ЗКНВП вр. с чл.47, ал.1 ЗКВНП вр. чл.3, т.1 НРКРВН, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000 лв. до 200 000 лв. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 17.02.2015 г. СГП внесла обвинителен акт за престъпление по чл.242, ал.2, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 854/2015 г. по описа на СГС, НО, 11 – а състав. След проведени 4 открити съдебни заседания с определение от 03.12.2015 г. производството е прекратено и върнато на СГП за отстраняване на допуснато съществено 3 процесуално нарушение. С определение № 19 от 27.01.2016 г. на САС, НК, 3 състав, по ВНЧД № 1175/2015 г., определението на СГС е отменено е делото е върнато за продължаване на процесуалните действия. С протоколно определение от 01.03.2016 г. СГС е прекратил производството по делото. С определение № 81 от 30.03.2016 г. на САС, НО, 8 състав, постановено по ВНЧД № 304/2016 г., определението на СГС е отменено и делото е върнато на СГС. След постановен отвод на съдията - докладчик делото е разпределено на СГС, НО, 7 състав. С присъда № 268/03.11.2016 г. по НОХД № 854/2015 г. по описа на СГС, НО, 7 състав ищецът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. С решение № 53 от 08.02.2017 г. но ВНОХС № 1319/2016 г. на САС, НК, 2 състав постановената присъда е потвърдена. С решение № 140 от 06.07.2017 г. по КНД № 344/2017 г. на ВКС, II НО е отменено решението на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С присъда № 21 от 06.10.2017 г. по ВНОХД № 859/2017 г. на САС, НО, 3 състав, е отменена присъдата на СГС и ищецът е признат за невинен по повдигнатото му обвинение и е оправдан изцяло. С решение № 320 от 19.01.2018 г. по КНД № 1211/2017 г. на ВКС, I НО, е оставена в сила присъдата на САС. ВКС е констатирал, че деянието не е осъществено, тъй като липсва годен предмет на престъплението , тъй като са нарушени правилата за неговото приобщаване като веществено доказателство по делото. Позовава се на нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок – чл.5, ал.3 ЕКЗПЧОС, тъй като наказателното производство е продължило повече от 4 години без да е дал повод за продължителността на производството. След привличането му като обвиняем се затворил в себе си, изолирал се от семейството си, преживял изключително тежко факта на привличането му като обвиняем и продължаващото наказателно производство съдебната фаза. Приятелите му започнали да го отбягват. Появили се всякакви слухове по негов адрес сред приятели и познати. Засегнато било достойнството и доброто му име в обществото, както и личната му самооценка. Ищецът придобил средното си образование в България, като показал изключително добри резултати и се интегрирал отлично в учебната среда. След завършване на висшето си образование в Испания и провеждане на стаж в Австрия решил да обвърже отново живота си с България и се преместил в София заедно с приятелката си и общото им дете. Полагал усилия да спечели уважение и да изгради име. Изпитвал затруднение с намирането на работа, а в допълнение детето му се разболяло и претърпяло тежка операция, а разходите по лечението му се превърнали в непосилна задача и допълнително го натоварили. Тези лични проблеми заедно с притесненията му опетняване на трудно граденото име в чужда държава, както и притесненията от изхода на делото са допринесли за влошаване на психическото му състояние. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Наказателното производство е продължило 3 години и 4 месеца, като досъдебното производство е 4 приключило в изключително кратък срок от време – 3 месеца. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от воденото срещу него наказателно производство. Същевременно неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Ответникът не следва да отговаря за действията на трети лица, които са в нарушение на презумпцията за невинност. Не е разгласявал факти от наказателното производство, поради което се позовава на приложимост на чл.5 ЗОДОВ. Оспорва наличието на пряка причинно – следствена връзка между сочените от ищеца неимуществени вреди и воденото срещу него наказателно производство. Не следва да се ангажира отговорността на ответника за личните проблеми на ищеца. През време на воденото срещу ищеца наказателно производство същият е учредил две търговски дружества – „Ел Ман Трейд“ ЕООД и „Ел М.“ ЕООД, а от 26.05.2016 г. „Ел М.“ ЕООД стопанисва и управлява кафе - аперитив в гр.