Решение № 170 от 06.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Ботевград, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Хр. Петков при участието на секретаря ****** като разгледа докладваното от Цветан Хр. Петков Административно наказателно дело № 20261810200153 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. Г. А. с ЕГН********** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №9810 от 06.02.2026г., издадено от Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, упълномощен със заповед №РД-111279/10.10.25г. на председателя на УС на АПИ, с което за нарушение чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 1во от ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.

177, ал. 3, т. 1 предл. 1-во от ЗДвПму е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лева /1533.88евро/. В жалбата си А. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание И. Г. А. не се явява и не се представялва.

Въззивната страна – отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт Георги Николов писмено оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства, както и за присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско възнаграждение.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени д о к а з а т е л с т в а : куриерски плик; известие за доставяне; НП № 8115/03.04.2023г.; пощенски плик; известие за доставяне; НП № 9810/06.02.2026г. – 4л.; АУАН №0011272 от 09.01.2026г.; разписка; копие на СРМПС Част ІІ № 012484842; копие на СРМПС Част ІІ №012912931; пътен лист; Заповед № РД-11-1278/10.10.2025г. на Председателя на УС на АПИ;

Заповед № РД-11-1279/10.10.2025г. на Председателя на УС на АПИ и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Й. Г. и М. И.

Н., се установява следната фактическа обстановка:

На 09.01.2026г. около 14.05ч. св. Р. Й. Г. – инспектор към Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София и неговия колега св. М. И. Н. били на работа и изпълнявал задълженията си по контрол на републиканската пътна мрежа в района на общ.Ботевград, на път ІІ-17, в участъка на 0+200км, в посока гр.Мездра - гр.София. Тогава свидетелите спрели за проверка движещото се по пътя в посока гр.София състав от ППС с пет оси – МПС с три оси марка „Ман” модел „ТГС” с рег.№СВ0877ТХ и ремарке с две оси с рег.№С5798 ЕР, управлявано от жалбоподателя - И. Г. А., превозващо зелязо.

Тогава двамата свидетели в присъствието на А. измерили с щрихова мярка за дължина Л-01 височината на ППС и констатирали, че същата е 4.30м. при допустима максимална 04.00м., съгласно Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ и същото представлява извънгабаритно по чл.2 от Наредбата. Св. Г. съставил на А. АУАН №0011272 от 09.01.2026г, за това, че управлява горецитираното ППС с габарити надвишаващи нормите, установени в Наредба №11. Актосъставителят квалифицирал деянието на А., като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 1во от ЗДвП , вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Акта бил връчен за подпис на жалбоподателя и той го подписал без възражение.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН било издадено процесното НП №9810 от 06.02.2026г., издадено от Началник отдел 2

„Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г. и Н., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

В случая отговорността на въззивника правилно е ангажирана съобразно постановките на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г., съгласно което водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , когато не е собственик на пътното превозно средство /доколкото собственик на същото е търговско дружество, а не нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от Закона за пътищата.

Деянието е съставомерно и от субективна страна. Субективното отношение на извършителя следва се извежда от обективните проявления на действията му, които според настоящия съдебен състав обуславят извод за съзнаване свойствата и значението на извършеното, респ. за умисъл по смисъла на чл. 11 от НК, като се вземе предвид, че нарушението е формално /на просто извършване/, при което вредните последици /обществената опасност/ се изразяват в самото осъществяване на изпълнителното деяние.

Съобразявайки изложеното по-горе съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективната и субективна страна състава на административното нарушение, предмет на обжалваното НП.

Вън и независимо от горното, съдът намира, че размерът на наложеното административно наказание е несъразмерен /непропорционален/ на извършеното деяние. В тази връзка следва да се съобрази, че до 07.09.2025 г. за процесното нарушение е било предвидено административно наказание "глоба" в размер от 500 до 3000 лева, като никога в съдебната практика не е 3 имало каквото и да било съмнение, че посочената санкция е пропорционална, доколкото е позволявала индивидуализация на размера й с оглед особеностите на конкретния случай. Към датата на извършване на процесното нарушение, обаче е в сила нова редакция на санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която предвижда фиксиран размер на санкцията в чувствително завишен размер от 3000 лева.

В нормата на § 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е предвидено, че с тази наредба се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/719 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. за изменение на Директива 96/53/ЕО на Съвета относно максимално допустимите размери в националния и международния трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик. Посоченото несъмнено обуславя приложението и към посочения кръг обществени отношения на общия принцип на правото на ЕС за "пропорционалност". В същия смисъл е и трайната практика на СЕС, според която при липса на хармонизация в областта на санкциите, приложими за нарушаване на националните разпоредби, важим е общият принцип, че установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

От значение в процесния случай е и решение на СЕС по отправено от български съд преюдициално запитване по дело C-61/23, в което изрично е прието, че "член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са: причините за допуснатото нарушение, изминатото разС. ие без заплатена такса, степента на вината-умисъл или непредпазливост. " Действително това преюдициално запитване касае друг комплекс от обществени отношения, но според съда то следва да намери приложение и в 4 настоящия случай, доколкото застъпваните в решението на СЕС общи постановки са налични и в разглеждания казус. И в настоящия случай е предвидена фиксирана санкция, чийто размер от 3000 лева е дори по-висок от санкцията в размер на 2500 лева, предмет на разглеждане в решение по дело C-61/23 на СЕС. И в настоящия случай санкцията във фиксиран размер не е обвързана по никакъв начин със степента на обществена опасност на деянието. Така санкцията си остава една и съща независимо дали превишението над максимално допустимата ширина е с 0, 01 м или няколко метра; независимо дали извършеното движение по републиканската пътна мрежа на извънгабаритното ППС е в рамките на 1 километър или стотици километри; както и независимо дали дължимата такса, за да бъде издадено разрешително по чл. 14 от Наредбата, не е била изцяло или частично заплатена. Така фиксираната санкция не държи сметка и за степента на лична обществена опасност на самия деец и най-вече дали деянието е извършено при умисъл или при непредпазливост. Най-сетне по делото C-61/23 на СЕС е прието, че санкцията в по-нисък размер от 2500 лева е непропорционална, въпреки възможността за освобождаване от нея чрез заплащане на компенсаторна такса, каквато законова възможност в процесния случай изобщо липсва. Посоченото налага извод, че санкция във фиксиран размер от 3000 лева е изцяло откъсната от постигане на целите по превъзпитание и поправяне и на практика представлява самоцелна репресия, което е индикация за нейната непропорционалност. Последното, разбира се, не бива да се разбира като принципно становище, че всички санкции във фиксиран размер са непропорционални (доколкото са налице множество предвидени такива в ЗДвП), като във всеки отделен случай следва да се прави конкретна преценка за размера на фиксираната санкция и конкретните факти по делото.

Изложеното относно несъразмерността на наложеното от АНО административно наказание е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №9810 от 06.02.2026г., издадено от Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София против И. Г. А. с ЕГН**********, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6