Решение № 1442 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20251110112106 по описа за 2025 година

Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на съдебно решение, с което да бъдат признато спрямо ответниците, че дължат в негова полза претендираните от ищеца суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергя, начислена за процсния период, за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

Ответниците С. Ц. Т. и Д. Ц. Т. са депозирали в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковата молба.

Правят и възражение за погасителна давност.

Другият ответник-П. Т., не е предявил отговор в законоустановения срок, като е получила редовно книжата в процедурата по чл. 131 ГПК с оглед фикцията на чл. 41, вр. Чл.

47 ГПК, доколкото книжата на въпросната ответница са изпратени на адреса, посочен от нея като адрес за връчване във вързражението, подадено от ответницата срещу издадената срещу нея заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело № 75500/24 г. по описа на СРС, 172 състав./л. 18 от цитираното дело/.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител, 1 като не взима становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в проекта на доклада по делото, обявен за окончателен без възражение от страните /л. 127 от исковото производство/, че през посочения период до посочения в исковата молба имот е доставяно твърядното от ищеца количество топлинна енергия.

Спорен между страните е въпросът дали единствено ответницата П. Т. е носител на задължението за заплащането на цената на процесната топлинна енергия, доколкото в нейна полза е съставил завещание, по силата на която е учредил пожизнено право на ползване върху процесния имот или носители на задължението за заплащане на процесното задължение са и другите двама ответници по делото.

Видно от представените по делото доказателства Ц. М. Б. и С. И. Б. са прехвърлили собствеността върху процеснния имот на сина си Ц. Д. Т. срещу задължение за издръжка и гледане, която прехвърлителна делка е обективирана в нотариален акт от 24.04.1992г.

По делото няма доказателства въпросната прехвърлителна сделка да е развалена, поради което съдът не цени материалната доказателствена сила нотариален акт от 11.10.2018г., с който Ц. Т. е признат за собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот.

Съдът не цени матеиланата доказателствена сила на въпросния акт, доколкото по делото се установи, че Ц. Т. е придобил изключително право на собственост върху процесния имот въз основа на прехвърлителна сделка от неговите родители, поради което не може да придобие имота на друго основание – в случая на давност, след като няма данни по делото въпросната транслативна сделка да е развалена по реда на чл. 87 ЗЗД.

Ето зако съдът намира, че Ц. Т. е придобил изключителното право на собственост върху процесния имот още през 1992 г.

Видно от представената на л. 21 от делото справка той е оставил за свои законни наследници своята съпруга П. Т. и децата си – С. Т. и Д. Т., като нямо спор, че П. и Ц. са придобили процесния имот в условията на СИО, .т.е. след смъртта на Ц. П. е придобила ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот на собствено основание в условията на обикновена съсобстевност и 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота по силата на наследствено правоприемство, оставено й след смъртта на съпруга й Ц.

Т. или общият й дял от правото на собственост върху описания в исковата молба имот възлиза на 4/6 идеални часто от правото на сбоственост врху процесния имот, а останалите двама ответници – правото на 1/ 6 идеални части от правото на собственост върху посочения имот.

Действително по делото на л. 173 е представено саморъчно завещанеие от 02.10.2018г., обявено с протокол на нотариус 14.06.2022г., рег. № 50 по регистъра на 2

Нотариалната камара, по силата на което завещание Ц. Т. е съставил завещание, по силата на която е учредил пожизнено право на ползване върху процесния имот в полза на съпругата си П. Т..

По отношение на тази транслативна сделка не са представени доказателства никой от тричата ответници да са уведомили топлофикационното дружество, поради което на основание чл. 61 от действащите към момента общи условия на топлофикационното дружество при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до Продавача в срока по чл. 12, т. 11 и т. 12 заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец, като се прилага съответно чл. 60. (2) Ако предишният собственик или ползвател в случаите по ал. 1 не закрие партидата си, Продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване.

В случая по делото не са представени доказателства П. Т. като носител на вещното право на ползване вълху процесния имот да е подала заявление за откриване на партида на нейно име, по която да се начислява топлинната енергия, доставяна до процесния имот.

Следователно, съдът приема, че носители на задължението за заплащане на цената на топлинната енергия, доставяна до имота са били и тримата ответницици съобразно припадащиите им се квоти от общото задължение в качеството им на съсобственици на имота.

По делото е допусната и назначена СТЕ, чието заключение съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно.

Установява се, че през процесния период е била начислявана и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, чието количество е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца през през процесните отоплителни сезони,възлиза на сумата от 3086.35лв.от която сума припадаща се част на ответника П. Т. възлиза на сумата от 2057.5лв. или на 1052 евро, като с огред принципа на диспозитивното начало този иск следва да се уважи за сумата от 1029лв. лв. или 526 евро.

От страна останалите двама ответници е направено възражение за погасителна давност.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност".

Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 18.12.2024г. .., поради което в този момент е прекъснато теченето на погасителната давност.

3

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

За вземането за м. 11.2021 г.. този срок е изтекъл на 14.01.2022г. г.., т.е. вземането за цена на топлинна енергия за м.11.2020г. следва да се приеме за първото по време вземане, включено в непокрития по давност период.

По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.11.2021 г. до . м.04.2024г. възлиза на сумата от 3029.67лв.поради което искът срещу двмата ответници следва да се уважи за сумата от по 505 лв. или 258 евро и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1028.78 лв. и и за периода от м.05.2021г. до м.10.2021г., вкл.

Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.11.2021 г. до . м.04.2024г. За вземането за м.11.2020г. г.. този срок е изтекъл на 14.01.2022.г., т.е, от 15.01.2021г. ответниците С. Ц. Т. и Д. Ц. Т. са изпаднали в забава или съобразно припадаща им се част от общото задължение те дължат задължение за мотарорна лихва р размер на 83.37лв. или 42.6 евро, и да се отхвърли за пълния предявен размер от 174.43лв. или 89 евро., а ответницата П. Т. е изпаднала в забава на 15.07.2021г., като с оглед принципа на диспозитиното начало нейното задължение за заплащане на мораторна лихва възлиза на сумата от 348 лв. или 178 евро, като този иск следва да се уважи за сумата от 348 лв. или 178 евро и да се отхвърли за пълния предявен размер от 174.43лв. или 89 евро.

Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:

Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съ.а директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от Търговеца дати.

В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и дружеството, извършващо услугата дялово разпределение

Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на изравнителния период.

Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и 4 подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от констативения протокол.

По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV, т.

4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от констативения протокол.

Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като недоказани.

С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в общ размер от 1500 лв..

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ********* има вземания към С. Ц. Т., с ЕГН:

********** и адрес: **********за сумата 505 лв. или 258 евро.,, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.11.2021 г. до . м.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 18.12.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 1028.78 лв. и и за периода от м.05.2021г. до м.10.2021г., вкл., както и вземане за за сумата от 83.37лв. или 42.6 евро., представляваща мораторна лихва за период от т 15.09.2022г. до 11.12.2024 г, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 174,43 BGN или 89 евро.