Решение № 135 от 22.04.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 135 гр.П., 22.04.2019г

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието на прокурора... ................., разгледа докладваното от съдия Георгиева в.т.д. № 111 по описа за 2019г на Пловдивски апелативен съд и взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 22 от 09.01.2019г по т.д. № 399/2018г по описа на Окръжен съд – П. е ОСЪДЕНА Н.З.К. ***, представлявана от М.П.да заплати на „М.“ ЕООД – гр.П., ЕИК ***сумата от 128 808лв по Дебитно известие № ***/09.07.2015г. към Фактура № 1645/13.05.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки за месец април 2015г., ведно с мораторната лихва върху главницата за периода от 09.07.2015г. до 28.05.2018г. в размер на 37 767лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от 28.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 3 680лв по Дебитно известие № ***/09.07.2015г. към Фактура № 1647/13.05.2015г. за вложени медицински изделия, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от 09.07.2015г. до 28.05.2018г. в размер на 1 078лв, заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от 28.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото от 6853 лв. за платена държавна такса.

Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от Н. (Н.) - гр.С., в която заявява, че решението е незаконосъобразно, тъй като в мотивите си съдът е пренебрегнал принципа на свободното договорно начало между двете договарящи страни - Н. и „М********“ ЕООД – гр.П., като те са постигнали своите договорки, като са се съобразили и с текстовете на действащи правни норми. Поради това са незаконосъобразни изводите на съда, че същите тези договорки са нищожни и на тази база е постановил осъдителното си решение.

Моли последното да бъде отменено, като исковете бъдат отхвърлени. Претендира съдебни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

От ответника по жалбата „М.- М..“ ЕООД – ***, ЕИК

***е постъпил отговор, в който заявява, че изцяло я оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и моли да бъде потвърдено. Претендира съдебни разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК приема, че постановеното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Пред окръжния съд ищецът „М.“ ЕООД – гр.П. е посочил, че е регистрирано лечебно заведение за болнична помощ по Закона за лечебните заведения с регистрационен № ***от регистъра в МЗ и осъществява лечебна дейност, съобразно Разрешение № ***, издадено от министъра на здравеопазването. Посочил е, че между него и ответника Н. е сключен договор № ***/19.02.2015г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок - срокът на действие на Националния рамков договор за медицинските дейности между Н. и Българския лекарски съюз за 2015г. По този договор, съгласно чл.3, ал.1, т.3, Н. като възложител е поел задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния, като той не е заплатил извършената и отчетена от ищеца болнична медицинска помощ по клинични пътеки, оказана през м. април 2015г за сумата от 128 808лв, представляваща част от дължимата сума по Дебитно известие № ***/09.07.2015г към Фактура № 1645/13.05.2015г. Не е заплатил изцяло и вложените и отчетени от ищеца медицински изделия през м. април 2015г за сумата от 3 680лв по Дебитно известие № ***/09.07.2015г към Фактура № 1647/13.05.2015г.

Ищецът е сочил, че на основание Заповеди на Директора на Р.– П. са му се били извършени две извънпланови тематични проверки на 15.05.2015г и в периода 04.06.2015г - 05.06.2015г, за които са съставени констативни протоколи и е отразено, че документацията е изрядна и нарушения не са констатирани. След проверките ищецът е Дебитно известие № ***/09.07.2015г към Фактура № ***от 13.05.2015г за извършена от него болнична помощ по клинични пътеки (КП) за м.април 2015г на стойност 134 282лв, ведно със спецификация, които е представил пред Р.- П. с писмо вх. № 29-02-43-25 от 09.07.2015г. Уточнява, че сумата от 134 282лв представлява общата стойност на оказаната от него болнична помощ по клинични пътеки за м. април 2015г, която надвишава утвърдената стойност на разходите за този месец по Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 6 от 18.05.2015г към индивидуалния Договор

№ ***/19.02.2015г. За част от общата сума, а именно от 5 474лв, Р.- П. е поискала от ищеца да издаде ново Дебитно известие № ***/08.07.2016г към Фактура № ***от 13.05.2015г и я е платила на ищеца, но той не е получил разликата от 128 808лв до пълния размер от 134 282лв, която претендира с исковата молба.

Ищецът е издал и Дебитно известие № ***/09.07.2015г към Фактура № 1647 от 13.05.2015г за вложени медицински изделия на стойност 3 680лв, ведно със спецификация, които е представил в Р.-П. с писмо вх. № 29-02-43-25 от 09.07.2015г, но сумата не му е била заплатена и също я претендира с исковата молба.

И за двете искови суми ищецът твърди, че е представил документите, които са необходими за заплащане на договорената и извършена дейност по клинични пътеки (КП), съгласно чл.28, ал.1, т.2 от Договор № ***/19.02.2015г

(Договора) и липсват уредените в същия - чл.32, ал.13 - основания за отхвърляне на заплащане.

Твърди също, че не му е изпратено месечно известие, подписано с усъвършенстван електронен подпис от директора на Р.или от упълномощено от него длъжностно лице, както изрично изисква чл.17, ал.11 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение № 2Б от ПМС № 57/2015г.

Посочва, че това месечно известие трябва да бъде изпратено до края на седмия работен ден, следващ отчетения месец, и трябва да съдържа както отхвърлената за заплащане дейност, така и основанията за нейното отхвърляне, съгласно чл.17, ал.10 от Методиката. Посочва, че това изискване е и нормативно установено и договорно изискуемо, като е станало част от сключения между страните по делото индивидуален Договор със сключването на Допълнително споразумение към него № 3 от 06.04.15г. - т.10.7 от § 2, с която се изменя чл.32, ал. 11 от Договора.

Счита, че отказът на Р.- П. да приеме процесните дебитни известия и спецификациите към тях не отговаря на нормативно установените основания за неприемане на финансовоотчетни документи на лечебното заведение по чл.23, ап.2 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение № 2Б от ПМС № 57/2015г. Твърди, че ако отказът на ответника да приеме процесните дебитни известия по фактури и да заплати дължимата по тях сума се основава на т.3 и т.13 на § 2 и на т.2 от § 3 от Допълнителното споразумение № 3, с което се изменят, допълват, респ. създават, съответно чл.20, ал.1, т.6, чл.40, ал.6 и чл.53, ал.1, т.3 от индивидуалния договор, то тези разпоредби са нищожни поради противоречие със закона. Посочва, че съгласно разпоредбите на чл.35, т.1 и чл.4 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н., като задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определения пакет от здравни дейности и свободен избор на изпълнител, сключил договор с Р.. Ищецът се е позовал на разпоредлата на чл.45, ал.1 и ал.2 от ЗЗО, съгласно която Н. заплаща оказването на изброените в ал.1 видове медицинска помощ, която в ал.2 се определя като пакет, гарантиран от бюджета на Н.. Заплащането на оказаната на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от Р., като средствата се превеждат на предоставилия я изпълнител, съгласно нормата на чл.47 в първоначалната й редакция (ДВ бр.70/1998г. - до 30.06.15г.). Посочва, че разпоредбите на чл.55, ал.3, т.5 и 6 от ЗЗО (редакция ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010г., до отмяната с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г.,) забраняват националните рамкови договори да установяват изисквания за максимален брой извършвани дейности и за ограничение в обема на извършваните дейности от лечебните заведения. Посочва също, че съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗО, индивидуалните договори за оказване на медицинска помощ трябва се сключват между директора на Р.и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие със Закона за здравното осигуряване, като според чл.59, ал.2 от ЗЗО, индивидуалните договори не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. Следователно, според ищеца, щом законът забранява в договорите да се създава ограничение в обема на извършваната дейност от лечебното заведение - изпълнител на болнична помощ, нищожни поради противоречие със закона са разпоредбата на чл.20, ал.1, т.6 от договора, допълнена с Допълнителното споразумение № 3/06.04.2015г, която задължава възложителя да заплаща на изпълнителя само извършената и отчетената дейност в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2, и разпоредбата на чл.40, ал.6 от договора, допълнена с Допълнително споразумение № 3/06.04.2015г, която не дава право на изпълнителя да се отчита за дейности на стойност, надвишаваща стойността за съответния месец в приложение № 2 към договора. Ищецът е посочил, че включените разпоредби с Допълнителното споразумение № 3 съответстват на чл.23, ал.2, т.1 от Методиката по Приложение 2Б към ПМС № 57/16.03.2015г, като съгласно чл.15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на нормативните актове от по-висока степен. Посочва също, че според алинея трета на чл.15 от ЗНА, ако постановление противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В тази връзка посочва, че разпоредбата на чл.55, ал.3, т.6 от ЗЗО, в действащата към април 2015г редакция, изрично не позволява договорите да създават ограничение в обема на извършваната дейност от лечебното заведение. Счита, че разпоредбата на чл.23, ал.2, т.1 от Методиката по Приложение 2Б към ПМС № 57/16.03.2015г противоречи на нормата на чл.55, ал.3, т.6 от ЗЗО, поради което следва да се приложи разпоредбата на Закона, а не на постановлението, с оглед на което отказът на ответника да плати исковата сума е неоснователен поради противоречие със закона.

Ищецът е направил и възражение за нищожност на клаузите, предвиждащи лимит за заплащане на медицинската помощ, поради противоречието им с добрите нрави и нормите на Конституцията. Посочва, че той, в качеството си на лечебно заведение оказва медицинска помощ на здравноосигурени лица, при които своевременното диагностициране и лечение е от значение за запазването или удължаването на живота на пациентите, като лишаването на лечебното заведение от възможността да оказва своевременна медицинска помощ на тези лица, какъвто ще е резултатът от незаплатената на т. нар.

„надлимитна” медицинска помощ, е в противоречие с правото на живот на пациента, прогласено в чл. 28 от Конституцията на РБългария. Според ищеца, щом от него е извършена болнична помощ по клинични пътеки - пакета от здравни дейности, гарантиран по закон - чл.45, ал.2 от ЗЗО, то ответникът му дължи заплащане от бюджета си на извършената и отчетената дейност, дори тя да е над стойностите по Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 6/18.05.2015г към Договора. Исковите суми ищецът е претендирал с обезщетение за забава.

Ответникът

Н. е изразил становище, че сключеният между страните индивидуален Договор е с предмет и обхват, които са строго подчинени на разпоредбите на Закона за бюджета на Н., Закона за здравното осигуряване и Националния рамков договор, съгласно които ищецът притежава субективното право да бъде финансиран, но съобразявайки се с изричните указания на финансиращата страна - Н.. Последната от своя страна, макар и страна по Договор, не може едностранно и свободно да увеличава вече договорените с изпълнителя стойности (лимити), които са заложени като параметри на разходите по бюджета на Н.. Тези обсотятелства са били известни на ищеца още преди подписване на Договора, което подписване той е инициирал и по него Н. е абсолютно изправна страна, като за 2015г е заплатила изцяло извършената от ищеца дейност в рамките на лимитите по Договора и Допълнителните споразумения към него. С предявените искове ищецът претендирал изпълнение на нещо, което не е договорено, респ. Н. не дължи плащане.