Определение № 982 от 31.10.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 982 гр. Габрово, 31.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20254200500641 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез пълномощник юрисконсулт Е. К., против Разпореждане № 2663 от 25.09.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 2566/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Р. Х. А., ЕГН:**********, с адрес гр. Н. З., ул. „В.Л.“ № 16 вх. в, ет. 2, ап. 3, за вземания по договор за потребителски кредит № 40026241605 от 13.06.2024 г., сключен между страните.

Твърди се, че по аргумент от чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Сочи се, че с промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обн. в ДВ, бр. 100 от 2019 г., законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави, поради което заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. В този смисъл се твърди, че заповедният съд е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила.

На второ място се твърди, че за да е налице първата хипотеза на чл. 411, ал. 2, т.

3 от ГПК – заповедният съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Твърди се, че за да е налице втората хипотеза на горепосочената клауза, следва да се приеме, че е от събраните доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран 1 и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна, което заповедният съд не е сторил. За да е налице неравноправност на съответните договорни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, клаузата трябва да е сключена във вреда на потребителя; да не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; клауза да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди се, че в случая заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативни критерии за неравноправна клауза.

По отношение договорното възнаграждение се твърди, че неправилно заявлението е било на отхвърлено, тъй като преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, т. е. дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Изготвеният погасителен план, също връчен на ответника, съдържал информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди се, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания – в него подробно са описаните всички параметри, като основание и размер на разбираем и достъпен език. Длъжникът не е пожелал да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена по закон и в ОУ към договора.

По отношение на уговорения годишен лихвен процент се твърди, че същият отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като страните по своя воля са се съгласили да сключат договора за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР. Твърди се на следващо място, че възприетото от съдилищата в по-старата съдебна практика, че нищожни като противоречащи на добрите нрави, са клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва тогава, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер, е изоставена с оглед измененията на ЗПК със ЗИДЗПК (обн., ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014). В този смисъл се твърди, че с оглед разпоредбата н а чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, нищожни са клаузи, с които са надвишени максималните размери на годишния лихвен процент и ГПР, като според § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, а само за тези, сключени след тази дата.

На следващо място се излага, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент.

Твърди се, че след като са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР и по аргумент от чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза.

По отношение на законната лихва се твърди, че претенцията неправилно е било отхвърлена, тъй като присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск.

По отношение на претенцията за лихвите за забава се твърди, че неправилно е отхвърлена, тъй като клаузата не е неравноправна, а кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и 2 обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Твърди се, че според правната теория и съдебната практика, в този случай не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.

Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, процесният договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни. С оглед на изложеното се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно претендираните вземания за падежирала главница в размер на 1 208,18 лева, дължима от вноска № 1 с падежна дата 20.07.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 20.08.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 1428,30 лева, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 20.07.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 20.08.2025 г.; 623,32 лева - лихва за забава, дължима от 21.07.2024 г., претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноски в размер на 15 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд – Габрово, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе предвид следното:

Пред заповедния съд е постъпило заявление от "Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р. Х. А., ЕГН:**********, с адрес гр. Н. З., ул. „В.Л.“ № 16, вх. В, ет. 2, ап. 3, за следните суми:

1 208,18 лева - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 1 с падежна дата 20.07.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 20,08,2025 г.; 1 428,30 лева неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 20.07.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 20.08.2025 г.; 735,00 лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 20,07,2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 20,08,2025 г.; 1421,00 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо от вноска № 1 с падежна дата 20.07.2024 г. до вноска № 14 с падежна дата 20.08.2025 г.; 30,00 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.08.2024 г.; 500,00 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.10.2024 г. ; 623,32 лева - лихва за забава, дължима от 21.07.2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда - 25.09.2025г.; Законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 25.09.2025г до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са и съдебни разноски: 180 лева - юрисконсултско възнаграждение, 80 лева - за подготовка на документи и 101,08 лева - заплатена държавна такса.

Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит №40026241605 от 13.06.2024 г., по който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 3500 лв., за срок от 30 месеца, с месечна погасителна вноска от 342,32 лева, годишен лихвен процент в размер на 41%; ГПР 48,71%. Уговорено е възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги "Фаст" в размер на 1575.00 лева и "Флекси" в размер на 3045 лева, платими към всяка погасителна вноска. В заявлението е посочено, че длъжникът не е заплатил изцяло първите 14 погасителни вноски 3

/заплатил е "0" (нула) вноски/ и от 04.08.2024 г. е изпаднал в забава по-голяма от 14 дни, с оглед на което са начислени горепосочените суми за извънсъдебно събиране на вземането и мораторна лихва.

С обжалваното разпореждане Районен съд – Габрово е отхвърлил заявлението изцяло.

На първо място е приел, че клаузите за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са недействителни, поради това, че противоречат на чл.10А, ал. 2 ЗПК, доколкото допълнителните услуги, за които е уговорено заплащане на възнаграждение са свързани с управление на кредита. Съдът е приел още, че с невключването в ГПР на възнагражденията по допълнителнителните услуги "Фаст" и "Флекси" е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, като потребителят е въведен в заблуждение относно действителните разходи по кредита, а това влече нищожност на клаузите на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Искането за заплащане на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането представлява такова за неустойка и противоречи на чл. 33 от ЗПК.

Съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 23 ЗПК, съгласно която при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, предвид което на кредитора се дължи единствено главницата в размер на 3500,00 лева, ведно с лихва за забава. В случая обаче от заявлението е видно, че кредитополучателят е погасявал задължението по кредита, включително за главница и услуги „фаст“ и „флекси“, тъй като сумите за тях се претендират в по-нисък размер от посочения в договора. Част от внесените от кредитополучателя суми са отнесени за погасяване на задължение за допълнителни услуги и договорна лихва върху него. В заповедното производство съдът не може да извършва преизчисление на задълженията, поради което е невъзможна преценката дали не е извършено пълно погасяване на чистата сума по кредита. Такава преценка следва да се извърши в исково производство. Затова е счел, че в случая са налице основанията по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за отхвърляне на всички претендирани от заявителя вземания.

Поради необжалване на разпореждането по отношение на част от претендираните вземания, то е влязло в сила по отношение на: възнаграждението за закупена и използвана услуга "Фаст"; възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Флекси"; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора.