Решение № 22593 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22593 гр. С, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110147507 по описа за 2024 година

Предявен е иск от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х С № ..., чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ж.к.Я, ул.“Х О“ № ..., насочен срещу „К Й“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Х, ул.“Л“ №..., представлявано от В М И, за прогласяване за нищожен на договор за паричен заем № .../07.03.2024 г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК. В условията на евентуалност се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.1.5 от процесния договор.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 07.03.2024 г. e сключил с „К Й“ ООД договор за паричен заем № ... за сума в размер на 500 лева, който следвало да бъде погасен на 10 вноски, а общата дължима сума за погасяване била в размер на 1120 лева. Отбелязва се, че в договора е посочен ГПР от 47.797%.

В исковата молба се аргументира становище, че ищецът има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. С оглед на това се навеждат доводи за противоречие на договора с изискванията на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1 т.7-9 от ЗПК, поради което се поддържа нищожност по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, а именно поради липсата на правилно и точно отразен ГПР и на разписана методика за формирането му. Подчертава се, че липсата на информация за компонентите на ГПР, противоречи на изискването за яснота и поставя потребителя в положение да не знае какво е оскъпяването му по кредита, което представлява заблуждаваща търговска практика, вкл. и посочването на размер на ГПР, който е различен от прилагания по кредита. В частност се отбелязва, че в ГПР не е включена предвидената 1 такса за фиксиран лихвен процент. С оглед на това се аргументира становище за нищожност на целия договор за кредит на основание чл.22 вр. чл.11, т.10 от ЗПК. Като допълнителен аргумент се сочи и липсата на посочен лихвен процент на ден.

Освен това ищецът оспорва предвидената такса за бързо разглеждане, като нищожна на основание чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. В тази насока се твърди, че разглеждането на заявлението за кредит е част от дейността на ответното дружество по усвояване и управление на кредита. Според ищеца, разглеждането на заявлението за кредит е задължителна и необходима стъпка за усвояване на паричната сума, поради което за нея не се следва такса. С оглед на това се иска да се прогласи нищожността на клаузата по чл.1.5 от процесния договор за кредит. Допълнително се навеждат доводи за недействителност на цитираната клауза и поради противоречие с чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, доколкото с включването на предвидения в нея разход в ГПР, размерът на последния надвишава максимално допустимия в ЗПК размер.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът инвокира оплаквания за нередовност на исковата молба поради липсата на посочена банкова сметка на ищеца.

По същество излага доводи, че процесния договор за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, който предвижда специална процедура. В отговора се разясняват подробно стъпките по кандидатстване, одобряване и сключване на договор за кредит. Признава се, че до момента са заплатени по процесния договор 160 лв.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба основания за нищожност на договора. В тази насока обръща внимание, че в стандартния европейски формуляр, предоставен на ответника, са посочени всички допускания, използвани при изчисление на ГПР. С оглед на това се изразява становище, че от една страна ГПР е ясно и точно посочен с цифрово изражение в договора, а от друга страна, че в СЕФ са посочени по ясен, достъпен и разбираем начин разходите, които го формират.

По отношение таксата за експресно разглеждане на искането за кредит се отбелязва, че това е допълнителна услуга, избрана доброволно от ищеца, а не е задължително условие за сключване на договора, като това изрично е отбелязано в СЕФ. С това се обосновава приложението на чл.10а от ЗПК, като ответникът в отговора на исковата молба подробно се спира на това коя услуга е допълнителна.

По отношение таксата ангажимент за фиксиран лихвен процент се твърди, че потребителят е запознат с нея със СЕФ. Освен това, според ответника, тя е включена в ГПР.

С оглед на това от съда се иска да отхвърли предявените искове. Възразява се срещу присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, доколкото не са представени доказателства за обстоятелствата, които налагат приложението на цитираната разпоредба.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, като взимат писмено 2 становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД и чл.22 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.4 и ар.5 от ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, която противоречи на императивни материалноправни разпоредби и на добрите нрави.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № .../07.03.2024 г. По силата на сключения договор за потребителски кредит заемодателят „К Й“ се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок от 10 месеца съгласно погасителен план, приложен към договора. Видно от погасителния план, между страните били уговорени 10 фиксирани погасителни вноски, всяка от които в размер на 59,61 лева, включваща главница и лихва. Уговореният ГПР бил в размер на 47,797 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 2,50 %. Дължимата сума по договора, с включени такса за фиксиран лихвен процент и такса за експресно разглеждане е в размер на 1629,69 лева.

Съгласно чл. 1.5 от договора заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълнената форма/заявка за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 500.00 лева; Страните се уговарят, таксата да се разсрочи и да се заплаща на части към всяка или към част от погасителните вноски, посочени в чл. 2, /2/ с оглед индивидуалните уговорки между страните, като в този случай дължимата вноска е в размера, посочен в чл. 2, а общото задължение по Договора се увеличава с таксата за експресно разглеждане, а именно е в размера, посочен в чл. 2 /12/.

Съгласно чл. 2.8 от договора заемодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, за което Заемателят заплаща на Заемодателя такса ангажимент в размер на 0.03% на ден, като същата се начислява ежедневно от деня на сключването на договора върху размера на усвоената главница и се дължи на падежа на всяка вноска, като таксата е включена в ГПР.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно, обективно и пълно изготвена се установява, че при клаузите на чл.2 от договора и вземайки предвид размера и сумите им, при условие, че в ГПР са включени компоненти – договорна лихва, такса експресно 3 разглеждане и такса фиксиран лихвен процент, размерът на ГПР възлиза на 633,51 %.

Установява се още, че кредитополучателят е извършил плащания по договора в общ размер на 160 лв., с която сума е погасена изцяло първата погасителна вноска с падежна дата 07.04.2024 г. и частично втората месечна вноска. Получените плащания са разпределени по следния начин: главница – 42,96 лева; лихва – 23,93 лева; такса фиксиран лихвен процент – 7,94 лева; такса експресно разглеждане - 84,12 лева и наказателна лихва – 1,05 лева.

На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за потребителски кредит от 17.07.2023 г. по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая в договора е предвиден ГПР в размер на 47,797 %.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл.

3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 4

87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.