Решение № 54 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110204512 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба Ж. Н. Д. с ЕГН **********, чрез адв.М. С., АК Варна против НП № 25-0442-001538/06.10.2025 г. на началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна.

С жалбата си санкционираното лице иска отмяна на обжалване на наказателното постановление, като твърди, че същото е издадено при неправилно установена фактическа обстановка,незаконосъобразно приложен материален закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Акцентира се на неправилно отразена фактическа обстановка.

Твърди се, че неправилно са му отнети и 10 контролни точки на осн.Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.С., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Административно-наказващият орган, редовно призован,не се представлява.Депозирани са писмени бележки от юк А.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

РС Варна, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, достигна до следните изводи От фактическа страна:

На 04.09.2025 г. полицейските служители при 04 РУП Варна – свидетелите К. и Й. извършвали обход със служебния автомобил на ГП I-9 като се движели в посока гр.Бургас.

Автомобила бил управляван от св.К.. Минали разклона за с.Равна гора и в огледалото за обратно виждане св.К. възприел, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ извършва 1 неправилно изпреварване, като от дясна пътна лента се отклонил вляво за маневра изпреварване и нарушил пътната маркировка М2-двойна непрекъсната линия. Тъй като на място не било безопасно св.К. да спре автомобила, за да санкционира водача, той продължил движението си до уширението на пътното платно в местността „Пода“ където подал светлинен сигнал на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ и го спрял.При извършената проверка установил, че водач на автомобила е жалбоподателя Д..

К. приел, че Д. е извършил нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, за което съставил на Д. АУАН №4485410/04.09.2025 г.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който го подписал като посочил, че има възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН било направено възражение със съдържание идентично с това изложено в жалбата срещу процесното НП.

По възражението била извършена проверка, рег.№ 39844/03.10.2025 г., като АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на осн.чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 30 лв. / 15.34 евро/.

На осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му били отнети и 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се констатира от показанията на свидетелите К. и Й., от писмените доказателства – картон на НП,справка АИС АНД,справка за извършена проверка рег.№ 39844/03.10.2025 г., възражение от Ж. Д., докладни записки,справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от министъра на вътрешните работи, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество същата е основателна.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН преклузивни и давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП постановява задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Административнонаказващият орган в наказателното постановление е приел, че жалбоподател е извършил изпреварване като е нарушил пътна маркировка М2 без да е посочено кой нормативен акт и с какъв текст вменява задължение за участниците в движението да не изпреварват при непрекъсната линия от пътната маркировка. Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДВП не визира обстоятелството, при каква пътна маркировка какви действия следва да извършат участниците в пътното движение, в частност водачите на ППС. Съгласно 2 чл. 14, ал. 1 от ЗДвП, министърът на регионалното развитие съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване /Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка/. В този смисъл разпоредбата на чл. 6, т. 1 се допълва от друга законова разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС, като чл. 10 и сл. определят наименования и изображения на пътна маркировка, а глава трета определя използването на пътна маркировка.

Административнонаказващият орган не е посочил конкретната правна норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не изпреварват при непрекъсна линия от пътната маркировка и така не е изпълнил задължението си да посочи правната норма, която е била нарушена. Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма, е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като засяга пряко правото на защита на санкционираното лице да разбере, какво нарушение му се вменява и в кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са заложени задължения, които той не е изпълнил.

На следващо място отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е ангажирана на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, която предвижда наказване с глоба 30 лева при неправилно изпреварване, без да е създадена опасност за движението / отменена ДВ бр.64, в сила 07.09.2025 г./. Правилата за изпреварване са регламентирани в Глава втора, Раздел IX /чл. 41 –чл. 43а/ от ЗДвП. В конкретния казус на Д. не е вменено нарушаване на никое от предписанията в горепосочените разпоредби, поради което налагането на наказание на горепосоченото основание е незаконосъобразно. За неспазване на предписанието на пътната маркировка наказване е предвидено в нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Следователно, визираната административнонаказателна норма е приложима само, когато нарушаването на съответно предписание е в кумулативна даденост със създадена непосредствена опасност за движението. Такава в случая не се твърди, нито се установява от събраните доказателства.

От изложеното следва, че неспазването на предписанието на пътната маркировка, без да е създадена опасност за движението представлява нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което не е предвидено друго наказание в специална санкционна норма, поради което наказанието следва да се наложи на основание общата норма на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща наказване на виновните с глоба 20 лв.

По сочените по-горе съображения наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Що се касае до възражението, касаещо отнетите 10 контролни точки, съдът намира следното:

3

Отнетите 10 контролни точки са съответстващи на предвидените за вида нарушение, съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.Предвид уредбата на отнемането на контролни точки за нарушения, изрично посочени в чл. 6 от Наредба № Iз-2539, отнемането не е санкция и поради това не подлежи на самостоятелно обжалване, а фактически следва влязлото в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание, за което се отнемат контролни точки. Поради това отнемането е с контролноотчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание.

Предвид изхода на делото, искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.1 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-0442-001538/06.10.2025 г. на началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с което на Ж. Н. Д. с ЕГН ********** за нарушение на чл.6 т.3 от ЗДвП на осн.чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лв.

На осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4