Присъда № 20 от 08.04.2025, Районен съд - Дупница

МОТИВИ по Присъда № 20/08.04.2025 г. п о НОХД № 910/2024 Дупнишки районен съд г. по описа на

Районна прокуратура гр. Кюстендил, ТО - Дупница е предявила обвинение против С. А. Н., роден на ........... в гр. Д......... с постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Б........ ,ул . А. В. №...... българин, българско гражданство, с висше образование, пенсионер, вдовец, неосъждан, с ЕГН ********** за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. І-во, т. 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

В обвинителният акт се твърди, че на 13.02.2024 г., около 11.30 часа, от поземлен имот № .......... от регулационния план на град Б.........., обл. К...... е отнел чужди движими вещи, а именно 30 (тридесет) броя овощни дръвчета (фиданки, приготвени за засаждане) на обща стойност 255.00 лева от владението И.П. В. от гр. София, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е използвано МПС - лек автомобил марка „.......... , модел .........“ с peг. № .............

Представителят на Кюстендилска районна прокуратура, ТО -Дупница поддържа обвинението по обвинителния акт, като предлага на подсъдимия да се наложи справедливо наказание, като съдът вземе предвид, че същият е с чисто съдебно минало като смекчаващо вината обстоятелство.

В хода на процеса, в качеството на граждански ищец, е конституиран пострадалия свидетел – И. В., който претендира да му бъде възстановена причинената имуществена щета вследствие на деянието. Не претендира законна лихва върху сумата и деловодни разноски.

Подсъдимият не се признава за виновен, като отрича че той е извършил горното деяние така. Възползвал се е от правото да не дава обяснения.

Процесуалния представител на подсъдимия счита, че доверителят му не е участвал при извършване на деянието под която и да било форма- помагач, подбудител, извършител, поради което, счита че, ако е извършено криминално деяние, то не е налице субективен елемент за извършване на престъплението кражба. На второ място сочи, че деянието не е доказано по безспорен начин, като в тази връзка е направил възражения, като е анализирал събрания доказателствен материал в две посоки – показанията на свидетелите посочени от държавното обвинение, като счита, че са налице драстични разминавания в показанията на пострадалия свидетел И. В. и показанията на св. А.В., който е вуйчо на пострадалия свидетел от тези събрани на досъдебното производство и тези събрани в хода на съдебното следствие, поради което не следва да бъдат кредитирани. Счита, че и показанията на св. Д. С. са непълни и недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Сочи, че единствено показанията на св. С. М. са добросъвестно дадени и отговарят на действителността. От друга страна е направил анализ на влошените отношения между пострадалия свидетел и подсъдимия, като в основата му стои гражданско правен спор за подялба на наследствен имот. В тази връзка, по делото, са приложени писмени доказателства.

1

На следващо място счита, че правната квалификация неправилно е приложена, тъй като деянието е следвало да се квалифицира съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от НК.

Като алтернатива счита, ако съдът приеме, че е налице доказаност на обвинението, да се приеме, че се касае за маловажен случай и се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.

От събраните по делото доказателства, показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие, че подсъдимият е осъществил от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Видно от приложеното на ДП –л. 60 удостоверение за наследници С.Л.

Н., починала на 16.11.2022 г. е оставила като наследници своя съпруг С. Н.

(подсъдимия по делото) и дъщеря си Л.Н.. Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание наследство и давностно владение № ........ том ........, рег. № .........., дело № ............ г. С. Н. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на недвижим поземлен имот № V-842, попадащ в квартал 30 по регулационния план на гр. Б.........., обл. К...... За същият имот имат претенции, че са съсобственици и В. В. и И. В. за което се е водило гражданско дело № 56595/23 г. по описа на РС гр. София, с правно основание чл. 207 от ГПК, с ищец подсъдимия и неговата дъщеря и ответник В. В. и И. В., като е направено възражение от ответната страна да не бъде разглеждан правния спор, поради висящо производство по гр.д. № 1177/2023 г. по описа на РС гр.

Дупница, Делото за допускане на обезпечение пред СРС е прекратено на 13.05.2024 г. Представен е протокол з извършена графическа експертиза № 8/2024 г., изготвена за нуждите на гражданско дело № 56595/23 г. по описа на РС гр. София, в която експертът е дал заключение, че ръкописния текст, в който е изписано съдържанието в представеното за изследване саморъчно завещание от 17.10.2019 г. от името на завещателя Г. Л. В. в полза на В. В., не е изписано от Г. Л. В.. Подписът за „Завещател“ в същото завещание не е положен от Г. Л. В., а от друго лице, което е полагало старание за имитация на действителния подпис.

Свидетелят И.П. В. твърди, че на 11.02.2024 год. закупил 30 (тридесет) броя различни по вид овощни дръвчета (фиданки), които все още не били подрязвани и всяка от тях в зависимост от вида е била с различна дължина, като максималната такава достигала до 180 м, с цел да ги засади в съсобствения с подсъдимия недвижим поземлен имот № V-842, попадащ в квартал 30 по регулационния план на гр. Б.........., обл. К...... Още същия ден дръвчета (фиданките) били заровени от него в имота на едно място, тъй като 2 нямал време да ги разпредели и засади поотделно за постоянно. Това смятал да направи през почивните дни. Свидетелят Велинов заявява, че имотът е съсобствен между него и подсъдимия, като наследодателят е бил брат на съпругата на подсъдимия, но майката на пострадалия свидетел се грижила за него, поради което той й дарил половината от този имот, който впоследствие се оказва спорен между страните по делото. Имотът представлява празен парцел, който е ограден, намира се между имотите на подсъдимия Найденов и св. Велинов, като Велинов твърди, че има една втора идеална част от правота на собственост и от имота, в който живее подсъдимия Найденов, но никога не е предявявал претенции за това място. Велинов заявява, че след като получил имота от неговата майка той започнал да го облагородява, като изкоренил изсъхналите лози и дръвчета, след което го изравнил и посадил трева и дръвчета, тоест имотът преди това е бил занемарен. В момента в който започнал да облагородява имота подсъдимия започнал с активни действия да оспорва собствеността му, тъй като считал, че той е изключителен собственик на целия имот базирайки се на нотариалния акт на името на починалата му съпруга. Ето защо на 13.02.2024 год. подсъдимия С. А. Н. спрял с личния си лек автомобил марка „.......... , модел .........“ с рег. № ............. заедно с дъщеря с и – Л. С. Н., пред съсобствения имот със св. Велинов, находящ се на ул.

„Алекси Величков“ в гр. Б.........., обл. К...... Двамата слезли от автомобила и влезли в имота. Подсъдимият Найденов извадил заровените дръвчета (фиданки) и ги изнесъл от там заедно с помощта на дъщеря му, след което ги натоварил в багажника на лекия автомобил. Двамата (той и дъщеря му) си тръгнали с автомобила от мястото. Това било видяно лично от св. Субев, който минавал непосредствено в този момент и св. Волев, който се намирал в свой имот, на известно разстояние от тях, но позволяващо му да възприеме извършителите и действията им. Св. Субев попитал подсъдимия Найденов какво ще прави с тези дръвчета, а той му бил отговорил, че ще ги сади в м.“Затоно“, находяща се в землището на гр. Бобошево. А вторият свидетел– освен че е видял лично деянието на подсъдимия, е установил че има и запис на същото от монтираните камери на къщата, записите от които предоставил за нуждите на производството. Св. Волев е бил очевидец и на това, че на покъсна дата, за което е депозирана допълнителна жалба, подсъдимия Найденов фрезова тревата, засята от св. Велинов и макар, че го е предупредил да спре да фрезова, последния не е преустановил действията си. Наложило се е да дойдат полицейски служители, за да го спрат да унищожава създаденото от св.

Велинов (тъй като деянието, касаещо унищожената трева е от частен характер, за него не е повдигано и предявено обвинение на Найденов).

По делото е разпитана и св. С. М., която твърди, че на Трифон Зарезан 2024 г., докато пасяла козите покрай бунището видяла подсъдимия, който управлявал сам собствения си лек автомобил, сив на цвят, в багажника на който, не си спомня дали и на задните седалки, е имало според нея съчки и клонки, които изхвърлил на бунището, което се намира на около 200 м от къщата на подсъдимия. Същият й заявил на поставения от нея въпрос защо не 3 ги е закарал в нейния двор, тъй като имала печка, че разчиствал двора си.

Видно от заключението на оценителната експертиза, към момента на извършване на деянието – 13.02.2024 г., стойността на инкриминираните вещи възлиза на 255.00 лева.

В хода на ДП е назначена и съдебно видео –техническа експертиза, която се поддържа от експерта. Същият сочи, че се установяват действията извършвани от лицата, но лицата не могат да бъдат идентифицирани.

От предоставения диск от видеоохранителна камера са посочени всички действия в тяхната последователност, а именно, че на 13.02.2024 г., в 11.23 ч. спира лек автомобил, марка и модел „“Опел Корса“, с рег. № ............, като от шофьорското място слиза лице от мъжки пол със светла коса и тъмни дрехи, леко приведен и отваря багажника на лекия автомобил. Около 11.25 ч. от предната седалка до шофьора слиза лице от женски пол с тъмна коса и тъмни дрехи, затваря багажника и оглеждат имота срещу спрелия автомобил. Около 11.26.27 ч. двете лица се качват в автомобила и го преместват на няколко метра напред по улицата, за да се разминат с друг автомобил. Около 11.26.42 ч.лицата слизат от автомобила отварят багажника и последователно първо мъжа, след което жената, влизат в имота разположен сещу автомобила. Около 11.35.05ч. мъжа, след което жената излизат от имота носещи дълги тъмни предмети, които поставят в багажника. През същото време минава мъж с шапка и кофа в ръка, който спира до тях и след това продължава по улицата.

Жената отива до оградата на имота, след което се връща, влиза в колата и заедно с лицето седящо до шофьорското място потеглят по улицата.

Горната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от фактическа и правна страна от показанията на свидетелите – И.П. В., Д. И. С. А.А.В. и С. В. М. заключенията по изготвените съдебнооценителна експертиза и видео-техническа експертиза, справка за съдимост на подсъдимия и останалите писмени доказателства по делото.

При така описаната фактическа обстановка следва изводът, че подсъдимия С. А. Н. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели- И. В., Д. С. и А.В. и на св. С. М., като по отношение на св. Михайлова съдът не кредитира показанията й в частта, в която твърди, че в багажника на автомобила на подсъдимия е имало сухи съчки, тъй като това обстоятелство се опровергава от показанията на св. Велинов, Субев, Волев и видео-техническа експертиза.

Що се касае до възражението на защитника на подсъдимия, че фиданките са били с дължина по –голяма от багажника на автомобила, то следва да бъде отбелязано, че фиданките са гъвкави и същите могат да бъдат поставени в багажник на автомобил след като се огънат, още повече и при 4 обстоятелството, че същите не се охраняват да бъде запазена тяхната цялост.

Възражението относно възможността на св. Волев да установи извършителите с оглед отдалечеността на разстоянието на което е бил, както и неговата денивелация е само едно предположение, което не се базира на научни факти, тъй като св. Волев заяви, че не е имал препятствие, което да попречи на възприятията му. А що се касае до противоречията на св. Велинов и Волев кога, с кого, за колко пари, откъде и колко броя дръвчета е закупил, както и кой му се е обадил –неговата майка или вуйчо, че са отнети, са толкова дребни и незначителни, че не променят установената фактическа обстановка, както и достоверността на показанията на тези двама свидетели.