Решение № 787 от 18.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110113267 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ........... против Л. Н. Д., С. Д.

С., Р. Д. П. и Н. Д. А..

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 8, находящ се в гр. ............ Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 695, 45 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба -14.03.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 249, 69 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 16.02.2022 г.; с у м а т а 13, 45 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба -14.03.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 2, 67 лв. мораторна лихва за периода 14.09.2019 г. – 16.02.2022 г., за които ответниците отговарят, както следва: Л. Н. Д. – 3/6, С. Д. С. – 1/6, Р. Д.

П. – 1/6 и Н. Д. А. – 1/6.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците С. Д. С., Р. Д. П. и Н. Д. А..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. Н.

Д. чрез назначение особен представител адв. М., с който оспорва исковете по основание и размер. Позовава се на давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца ......... изразява становище за основателност на исковете.

1

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.06.1970 г., по силата на който ........... Д.а и Н. И. Д. са придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 8, намиращ се в гр. ......, състоящ се от: една стая с ниша, кухня, баня-клозет, антре, застроен на площ от 55, 96 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници от 27.04.2022 г. на Н. И. Д., последният е починал на 02.02.1994 г., като е оставил наследници по закон: ........... Д.а – съпруга, починала на 24.06.2002 г., Л. Н. Д. – син, .......... Н.а ....... – дъщеря, починала на 28.01.2019 г., с наследници по закон: С. Д. С. – син, Р. Д. П. – дъщеря и Н. Д. А. – дъщеря.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ......... /„........“/, ........ от 26.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 28.08.2002 г. е сключен договор № 3169 между ......... и етажната собственост с адрес: гр. ..........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ........... за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ........... – възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са приети съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Т., както и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И..

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

2

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.06.1970 г. се установи, че собствеността на процесния имот е придобита от ...........

Д.а и Н. И. Д.. По делото не се твърди и установява към този момент те да са се намирали в брак, с оглед на което следва да се приеме, че собствеността е придобита в условията на обикновена съсобствеността – при равни дялове. От представеното удостоверение за наследници от 27.04.2022 г. на Н. И. Д. е видно, че той е починал на 20.02.1994 г., а съпругата му ........... Д.а – на 24.06.2002 г., като са оставили наследници по закон: Л. Н. Д. – син и .......... Н.а ....... – дъщеря, придобили по 1/2 от имота, като .......... Н.а ....... е починала на 28.01.2019 г., с наследници по закон: С. Д. С. – син, Р. Д.

П. – дъщеря и Н. Д. А. – дъщеря, придобили по 1/3 от нейната 1/2, т.е. по 1/6. При това положение се установява, че имотът е сособствен на ответниците при дялове, както следва: Л. Н. Д. – 1/2, С. Д. С. – 1/6, Р. Д. П. – 1/6 и Н. Д. А. – 1/6.

От качеството на ответниците на собственици на процесния имот произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за същия.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

3

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ......... с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство не е спорно между страните.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото лице се установява, че стойността доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1 425, 87 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 388, 82 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 1 037, 05 лв.

Налице са плащания за исковия период, констатирани от заключението на ССЕ, с които следва да се намали задължението, поради което непогасеният остатък възлиза на сумата 695, 45 лв.

Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.

По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.