Решение № 288 от 17.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. гр. Хасково, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640102905 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД, против В. Б. А., ЕГН:

**********. За претендираните суми е издадена заповед № 940 от 09.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2003 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че на 06.06.2022 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата В. Б. А. за следните суми: сума в размер на 1784.56 лева – главница, представляваща задължение за заплащане стойността на доставена топлинна енергия през периода месец май 2018 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С., ж.к. „**********“, бл.***, вх.*, ет.**, ап.**, инсталация 4000157985/аб.№ 122642; 233.80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 26.05.2022 г.; сума в размер на 40.57 лева - главница, представляваща задължение за заплащане стойността на дяловото разпределение за топлоснабдения имот през периода от месец юни 2019 г. до месец април 2021 г.; сума в размер на 7.43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 06.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото 1 разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По така подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 2003 по описа за 2022 г. на РС Хасково и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищеца на 27.10.2022г., съдията докладчик по ч.гр.д. № 2003 по описа за 2022 г. на РС Хасково указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу ответницата в едномесечен срок.

Посочено е още в исковата молба, че ответницата, в качеството си на вещен ползвател на процесния имот, била клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата била клиент на ТЕ и за нея важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Така съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от "Топлофикация София" ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не бил упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на 2 последния ден от месеца ответниците изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се начислявала законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София" ЕАД начислявала обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.

Ищецът заявява, че ответницата използвала доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не била погасила задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответницата, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Предвид изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2066.36 лв., от която 1784.56 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 06.06.2022 г. до изплащане на вземането; 233.80 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 05.05.2022 г., както и суми за дялово разпределение 40.57 лева – главница за дялово разпределение за периода от месец юни 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от 06.06.2022 г. до изплащане на вземането и 7.43 лева – лихва за периода 31.07.2019 г. до 26.05.2022 г. Претендират се направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответницата счита предявените искове за допустими, но неоснователни. На първо място посочва, че не била задължено лице за заплащане на начислените задължения за топлинна енергия по отношения на процесния имот. В конкретния случай, по силата на сключен договор за заем за послужване, на Николай Владиславов Каралеев - трето 3 неучастващо по делото лице, било предоставено ползването на процесния недвижим имот.

Едновременно с това, със заявление-декларация от 26.03.2019г., била разкрита партида при ищцовото дружество за доставка и ползване на топлинна енергия по отношение на процесния имот, като клиент на топлофикационното дружество бил именно Николай Владиславов Каралеев. Тоест, възникналите облигационни правоотношение относно доставката и потреблението на топлинна енергия в процесния имот, касаели ищцовото дружество и Николай Владиславов Каралеев, които били обвързани от сключен при общи условия договор за доставка на топлинна енергия.

Съгласно дадените задължителни указания с Тълкувателно Решение №2/17.05.2018г. по т.д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължал цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Именно такъв бил и настоящият случай. Така, макар ответницата В. А. да била титуляр на вещното право на ползване по отношение на процесния имот, в случая било налице постигнато съгласие и сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с трето лице - Николай Каралеев, на когото процесния топлоснабден имот бил предоставен по силата на договорно правоотношение. В тази връзка се сочи още, че ищцовото дружество се съгласило и приело именно Николай Каралеев да бъде клиент на топлинна енергия. От представения по делото доказателствен материал обща фактура №1005592862/31.07.2020г., и обща фактура №1014126203/31.07.2020г., било видно че „Топлофикация - София" ЕАД е разкрила партида, договорна сметка, номер на инсталация, и е фактурирала доставената топлинна енергия до процесния имот именно на Николай Владиславов Каралеев като задължено лице.

Допълнително, към настоящият отговор били представени 4 броя индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени от „Техем Сървисис" ЕООД - топлинен счетоводител и осъществяващ услугата „дялово разпределение" по отношение на процесния имот. От цитираните индивидуални справки, било видно, че клиент на топлинна енергия по отношение на процесния имот е лицето Николай Владиславов Каралеев.

Предвид изложеното ответницата намира, че в случая, не се установява съществуваща валидна облигационна връзка между страните в настоящето производство, а предявените искове се явявали недоказани в своето основание.

Ответницата прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на начислените задължения за периода до м.05.2019г. включително, както и начислените върху главниците лихви.

Излага следните доводи в тази връзка, а именно, че частично за периода до м.05.2019г. включително, задълженията за разходвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот, както и по отношение на задължението за дялово разпределение, се явявали погасени по давност, поради което не можели да бъде предмет на принудително 4 изпълнение. Това било така, тъй като месечните задължения на потребителите, в това число и процесиите такива, към ищеца „Топлофикация - София" ЕАД били периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в" от ЗЗД, тъй като се касаело за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия и съответно за този вид задължения била приложима кратката погасителна давност, поради което, с изтичането на тригодишен давностен период, считано от датата, на която задълженията са станали изискуеми, същите се погасявали по давност. В този смисъл било и Решение № 168 на ВКС, постановено на 22.12.2009 год. по гражданско дело 408/2009год., както и Тълкувателно решение 3 на ОСГТК по т.д. 3/2012 год.