Протокол № 1424 от 25.07.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2775/2025
- Вид
- Протокол № 1424
- Подписан
- 25.07.2025
- В сила
- 25.07.2025
- Състав
- Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1424 гр. Пазарджик, 25.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220102775 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
За молителя Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, редовно призован, се явява юрк. А. С., редовно упълномощена от днес. Представя пълномощно.
Явява се заинтересованото лице А. А. – майка на детето М. А..
Представлява се от адв. Б. Б. от САК.
Явява се бащата на детето М. А. – А. А..
Явява се М. А. М. Х., преводач, редовно призован.
ЮРК. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по Х. на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПРЕВОДАЧА, КАКТО СЛЕДВА:
М. А. М. Х.: на 58 години, роден на 14.01.1967 г. в Сирия, сириец, със сирийско гражданско, със статут на постоянно пребиваващ в Република България, женен, неосъждан, без родство с детето.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА НА ПРЕВОДАЧА ОТГОВОРНОСТТА по чл. 290, ал.2 вр. ал.1 НК.
ПРЕВОДАЧЪТ М. А. М. Х.: Обещавам да дам верен и точен превод.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
ЮРК. С.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проекта на 1 доклада.
Съдът докладва постъпилата молба от заинтересованото лице А. А., чрез пълномощника й адв. Б. Б. от САК, с вх. № 20462/21.07.2025 г., с която моли съдът да вземе предвид решението на Районен съд Ахаус Германия от 09.07.2025 г., според което не е лишена от родителски права и моли да бъде представлявана, както тя, така и децата й от адвокат Б. Б. или от преупълномощен от него адвокат. Моли да й бъде възложена грижата на децата, докато отпадне формалната вече причина за невъзможността да напуснат България в посока тяхната родина – Сирия. От решението е видно, че А. А. напълно законно е напуснала Германия, както и децата й. Прилага наличните документи, а именно: пълномощно, Решение на Районен съд Ахаус, Семейно отделение 10 F 97/25 от 09.07.2025 г., писмо от кантората на Dr. Dr.
Eming § Dr. Husken, писмо от Районен съд Ахаус Германия до адвокат Dr. Dr.
Eming § Dr. Husken.
АДВ. Б.: Считам, че молбата не следва да бъде уважена, с оглед на факта, че решението, което съм представил самите права на родителите не са били ограничавани ex tunc. От самото начало децата не са били отнемани, това го пише в решението, което е в мой превод и не се изпълняват предпоставките на закона за настаняване в услуга. Нямам възражения по проекта на доклад.
С оглед изявлението на страните счита, че изготвеният по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения проекто-доклад за окончателен доклад по делото.
ЮРК. С.: Във връзка с цялата ситуация ще представя писмени документи, като ще започна с уведомителното писмо от Дирекция „Миграция“, адресирано до ДСП – Свиленград, която е била тогава териториално компетентен орган, с което уведомяват, че майката и децата са се опитали да преминат в Република Турция, заедно с две заповеди.
Представям писмо до ДСП Свиленград, в което дават информация, че детето е обявено за изчезнало, протокол от 10.07.2025 г. за среща на майката с шестте деца, от който е видно, че майката има запазени топли отношения с децата и имат изградена връзка. Днес също има насрочена такава среща. Писмо от Министерство на правосъдието, с което ни изпращат решението на съда в Ахаус, което и адв. Б. е предоставил с негов превод. Представям и молба от гжа А., чрез адв. Б. до ДСП – Пазарджик с предоставено същото решение и последното доказателство е молба от майката за реинтеграция, която е депозирана в ДСП във вчерашния ден. Нямам възражение за приемане на решението, което е представил адв. Б..
АДВ. Б.: Наясно съм с казуса. Да се приемат представените документи.
Съдът счита, че следва да бъдат приети представените днес от молителя писмени доказателства, както и тези представени с молбата на адв. Б. от 21.07.2025 г., поради което
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание от молителя документи – писмо от ДАЗД до Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград, ведно със справка от ШИС, Протокол от проведена среща и разговор с А. А. с децата й на 10.07.2025 г., писмо от Министерство на правосъдието до ДСП – Пазарджик, с изх. № 16-05-57#8/18.07.2025 г. с превод от английски език, ведно с Решение на Окръжен съд Ахаус, Семеен съд, молба от А. А. до ДСП – Пазарджик, ведно с приложеното решение на немския съд, молба от от А. А. до ДСП – Пазарджик за интеграция на децата й.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на майката на детето - А. А..
А. А.: Тръгнахме от Сирия заради войната, а сега като спря войната и стана по-спокойно, решихме да се върнем в Сирия. В момента е по-спокойно там и в нашия град Еглип няма война. По-добре ще ни е в нашата страна при роднините. Тръгнахме от Германия с кола, без документи, защото не можах да ги намеря. Нямаше проблеми с пътуването, минахме през Румъния. Колата я караше шофьор. От Германия пътувахме два дена. По време на пътуването спирахме да почиваме, една вечер спахме в един хотел по пътя. Шофьорът ни каза, че ще минем законно през границата, обаче ни остави в гората за малко и каза „Чакайте малко тук ще дойде другата кола, за да може да минете границата“ и тогава ни намери полицията. Много се притесних за децата, обаче вече бяхме тръгнали и нямаше връщане назад. В България сме горе-долу от четири месеца. От един месец децата са в центъра. През останалото време децата бяха с мен в Любимец. Откакто децата са настанени в центъра, живея на хотел в София. За това време само два пъти ми даваха да видя децата.
Всеки ден, по телефона с видео се чувам с голямата дъщеря. Децата реват и искат да се видим и искат да са с мен. В Сирия имаме наша къща в гр. Еглип и там ще живеем. Там имаме роднини и близки. Като ни пуснат, ще стигнем до Сирия със самолет. Искам си децата, искам да се грижа за тях и искам да им осигуря по-добро бъдеще.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на бащата на детето - А. А..
А. А.: Надявам се съдът да позволи да вземем децата. Всеки ден говорим с тях и искаме да си ги вземем. Детето А. в момента е в Германия при моя брат. Той вече не е в социална служба. А. в момента ходи там на училище и искаме да завърши на училище и тогава ще го приберем. Ще се върна в Германия, за да може А. да завърши училище и ще се върнем заедно в Сирия.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Няма да сочим доказателства.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ЮРК. С.: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите искането на ДСП – Пазарджик в ДСП - Свиленград е получено писмо, в което се твърди, че с решение на съда в Ахаус родителите на детето временно са лишени от 3 родителски права. С последващо решение от 09.07. е очевидно, че това решение не касае децата, които се намират в България. Те от март месец са на територията на Република България и местната юрисдикция принадлежи на България, поради което ДСП - Свиленград е предприел мерки за закрила спрямо шестте деца, като всяка е съобразена, с оглед възрастта на децата и целта е била всички да бъдат в едно населено място. Майката е консултирана чрез адв. Б. да пусне молба за реинтеграция и да се види какъв е потенциала на родителя, в случая на майката и те да бъдат успешно интегрирани. Считам, че следва мерките по реинтеграция да бъдат дадени в ход и със съдействие на майката и ОЗД ще доведе до това децата успешно да бъдат върнати в семейна среда и родителите да се отглеждат от родителите.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо Председател, имаме решение на германския съд, който прилага привременни мерки за определена група деца, включително А. и шестте деца в България. В последствие има решение, което изпратих, но в него съдия Л. изразява съмнение за нейната компетентност относно децата, които са в чужбина. След разговори с държавните органи се обърнах лично към съдия Л. да постанови решение, с което да изясни дали е компетентна или не, дали тези деца са отвлечени или не. След разговор беше казано, че е ясно, че тези деца нито са изчезнали, нито са отвлечени, защото в момента, в който са напуснали Република Германия административното производство не е започнато и съответно хората не са получили административните актове, нито последващите съдебни актове, тъй като тези деца не са били там. По тази причина е било нарушено тяхното местоживеене.
Г-жа Л. взе това решение на 09-ти и с него заявява, че не е компетентна за тези деца и българските институции следва да решат казуса. Това опрости значително нашата работа, защото всички мерки взети до тогава са били невалидни. Нямали са отношения към тези деца к са в България. Взимането на привременни мерки в Свиленград не почиват на никакво основание. От 09-ти юли е ясно, че със задна дата тези мерки са били излишни. Разбирам молбата на ДСП – Пазарджик, смятам обаче, че няма нужда от преминаване през реинтеграция в момент, защото никога не е имало съмнение, чисто правно, относно техните възможности да бъдат родители, защото съдът не е могъл да вземе решение. Тези хора чакат единствено съдът в Пазарджик или съответно ДСП – Пазарджик да променят заповедта, което ДСП могат да направят по всяко време или съдът в Пазарджик да върне децата на тези хора и те по живо по здраво да си ходят. Българската държава няма претенции към тези родители и тези деца. Единственият проблем беше решението на германския съд от март месец. От там нататък предполагам, че няма да им пречим да се грижат за децата си. Не виждам защо да стоят разделени. Не можем в момента да кажем дали децата още са обявени за издирване.
На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-1 от 16.05.2014 г. за съдебните преводачи с оглед извършения устен превод и предвид специфичността на превода от арабски език, извършен на две лица, на преводача следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 50 лв., 4 поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача М. А. М. Х. възнаграждение за извършения устен превод от арабски език в размер на 50 лв. от бюджета на съда.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:15 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________
5