Решение № 20373 от 10.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20373 гр. София, 10.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110126508 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата Ш. Е. М. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, което ответницата не е сторила, поради което претендира от нея сумите, както следва:

1 822,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 223,87 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.; 48,92 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., 7,14 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 48,92 лв., отнасяща се за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., начислена за периода от 16.10.2020 г. до 19.01.2023 г., както и 0,72 лв., представляваща лихва за забава върху платена главница за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 15,46 лв., отнасяща се за периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2021 г., начислена за периода от 05.03.2020 г. до 29.11.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 1 датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.02.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 5889/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.02.2023 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ш. Е. М. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове при твърдението, че в процесния имот не е ползвана топлинна енергия през исковия период. Твърди наличието на неравноправни клаузи в Общите условия на ищцовото дружество. Навежда довод за изтекла погасителна давност на вземанията за периода м.05.2019 г. – м.02.2020 г. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. С определение от 29.08.2023 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в рамките на исковия период ответницата Ш. Е. М. е била собственик на процесния имот, находящ се на адрес: ...... Нещо повече, за установяването му свидетелства и представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 100, том I, рег. № 6774, нот. дело № 83/2018 г. /л.

14-16 от делото/, по силата на който считано от 09.11.2018 г., т. е. преди исковия период, ответницата М. се легитимира като собственик на процесния апартамент № 11, без да има данни по делото относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него. Ето защо, с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката следва да се приеме, че именно тя е била потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което следва да отговаря за задълженията във връзка с ползването му, като ирелевантно се явява обстоятелството на чие име се води партидата при ищеца, тъй като от значение е единствено наличието на право на собственост или ограничено вещно право, а в случая първото измежду двете е установено по делото.

2

Нещо повече, видно от служебно изготвената справка от „НБДН“ /л. 12 от заповедното дело/, регистрираните постоянен и настоящ адрес на М. съвпадат с адреса на процесния имот, като същата надлежно е получавала книжата по делото именно на него, което поражда индиция, че тя пребивава преимуществено именно на него.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ответницата Ш. Е. М. се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на процесния апартамент № 11 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия, като от нейна страна не се посочва кои точно клаузи на последните счита за недействителни.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 12.09.2002 г. и списък към него, договор от 18.09.2002 г. /л. 17-21 от делото/, представените индивидуални справки и протоколи за отчет /л. 70-75 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период услугата по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, находяща се на адрес: гр. София, бл. 238, вх. А, е извършвана от третото лице - помагач - „.... /с праводател „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз - Нелбо Инженеринг“ ООД/.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ... е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на ответницата са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, 3 сумите за отопление на имота са начислени за разпределена топлинна енергия за 1 брой щранг – лира на мощност за 2020 г. и 2021 г. и 1 брой отоплително тяло с уред за дялово разпределение в кухнята, сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа на данните от 1 брой водомер, като същите са били редовно отчетени, за което са съствени съответните протоколи от 07.06.2020 г., от 12.03.2021 г. и от 10.03.2022 г. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.

6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 139 куб. м. и този на етажната собственост – 5 004 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. По отношение на начислена от ищеца топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за необходимо да изясни, че потребителите дължат нейното заплащане – арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този смисъл – Решение № 5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/. В допълнение, с Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно управление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградна инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията на нелоялните търговски практики.