Присъда № 8 от 05.02.2026, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 8/05.02.2026г. по н.о.х.д. № 1247 по описа на Добричкия районен съд за 2025г.

Производството по н.о.х.д. № 1247 по описа на Районен съд -Добрич за 2025г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт от Районна прокуратура - Добрич по досъдебно производство № 843/2025г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич срещу обвиняемия Д.

Ю. А. ЕГН **********.

Районна прокуратура - Добрич е повдигнала обвинение на Д. Ю. А. ЕГН ********** за това, че на 28.10.2025г. в гр. Д., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи /пари/ - сумата от 1 500 лева от владението на Р. Х. А. от гр. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.

194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК.

Преди даване ход на съдебното дирене подсъдимият, чрез процесуалния си представител е направил искане за разглеждане на съдебното производство по реда на глава Двадесет и седма от НПК, което като процесуално допустимо, е прието от съда, като по делото е проведено съкратено съдебно следствие.

В съдебно заседание, съдът на основание чл. 372 ал. 1 от НПК разясни на подсъдимия Д. Ю. А. правата му съобразно чл. 371 от НПК, както и обстоятелството, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват от съда при постановяване на присъдата.

Подсъдимият заяви, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът като намери, че са нА.це предпоставките за това допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимия, като констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва 1 самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, като предлага да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета, респ. да се наложи наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Процесуалният представител на подсъдимия Д. Ю. А. прави искане за определяне на наказание в по - нисък размер от поисканото от представителя на държавното обвинение.

Подсъдимият Д. Ю. А. се присъединява към становището на своя защитник.

В предоставената на основание чл. 297 ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимият прави изявление, че се признава за виновен, съжалява за стореното и иска по - малко наказание.

След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелят Р. Х. А. живеел сам в имот, находящ се в гр. Д., бул. „***.

На 28.10.2025г. около 18.30 часа свидетелят А. излязъл от дома си без да заключи входната врата. Чантата, в която държал парите си, останала в дома му - на първия етаж, върху секция в една от стаите. Там държал парична сума в размер на 1 500 лева в банкноти с номинал 50 лева и 100 лева.

Известно време, след като свидетелят А. излязъл, подсъдимият Д. А., който живеел в същия район и се познавА. с А., отишъл до дома му. Решил да влезе вътре, като прескочил оградата към дворното място и се озовал пред къщата. Поглеждайки през прозореца, видял, че А. го няма, влязъл в къщата през незаключената входна врата. Вътре намерил чантата на А. и взел от нея сумата от 1 500 лева, след което излязъл от къщата. Действията му били заснети от поставената на фасадата на къщата камера за видеонаблюдение, обхващаща входната врата и пространството пред нея.

Свидетелят А. се прибрал около 19.30 часа. В проведен телефонен разговор със своята внучка, която живеела в чужбина и имала достъп до 2 записите от видеокамерите, той бил уведомен, че някой бил влизал в къщата му. Веднага проверил вещите си и установил липса на сумата от 1 500 лева.

Подал сигнал в Първо РУ на МВР - Добрич.

При преглед на записа от видеокамерата, поставена в имота му, свидетелят А. разпознал подсъдимия Д. А. като лицето, което било влязло в дома му. Предоставил за нуждите на разследването записа от камерата на оптичен носител на информация.

Съобразно изготвената видео - техническа експертиза, записът обхваща интервала от 18:38:14 часа до 18:41:10 часа на 28.10.2025г., като през това време лице от мъжки пол навлязло в пространството, обособено като двор между къщите, навело се и погледнало през прозорец на едната къща, след което влязло в същата през вратата /18:28:39 часа/, малко след това излязло от помещението /18:40:28/ и се насочило към изхода. В заключението е посочено, че поради крайно ниската резолюция, тъмната част на денонощието и отдалечеността на камерата, видеофайлът бил негоден за последващо лицево идентифаикационно изследване.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че като на 28.10.2025г. в гр. Д., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи /пари/ - сумата от 1 500 лева от владението на Р.

Х. А. от гр. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, Д. Ю. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.

196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК.

Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК - след като подсъдимият А. е бил *** за тежки умишлени престъпления два пъти на лишаване от свобода не по - малко от 1 година /2 години и 6 месеца и 1 година и 3 месеца/, изпълнението на които не е било отложено по чл. 66 от НК и от изтърпяването им не са изтекли 5 години.

Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемането на вещта.

3

Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца.

Деецът установява свое владение върху вещта - предмет на кражбата, когато придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с вещта.

От субективна страна - подсъдимият А. е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК, като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ

При определяне наказанието на престъпления, съдът взе предвид следното: подсъдимия за извършените

Съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършените от него престъпления при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.

Подсъдимият Д. Ю. А. е ***. Деянието, предмет на настоящото производство е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.

29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК.

Деянието е извършено от подсъдимия при превес на отегчаващи вината обстоятелства - предходни ***, доколкото повишават при това значително обществената опасност на дееца и лоши характеристични данни.

В конкретния случай, съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство престъпните деяния, които не попадат в кръга от деяния, обуславящи нА.чието на опасния рецидив и които престъпления още повече свидетелстват за изключително разнообразната престъпна дейност на подсъдимия и красноречиво демонстрират трайното му пренебрежително отношение към установения правов ред в Република България.

Предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК е лишаване от свобода от две до десет години.

Изложените обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние и обществената опасност на подсъдимия, мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното от Д. Ю. А. престъпление ще бъде налагането му на наказание лишаване от свобода в съответствие с разпоредбата на чл. 58а от НК, поради което, съдът на основание чл. чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ във вр. с чл.

58а ал. 1 във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК определи наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и намА. така определеното наказание с една трета, като наложи на подсъдимия Д. Ю. А. ЕГН ********** наказание лишаване от 4 свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 буква „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК, съдът постанови да се приспадне от размера на така определеното наказание, времето през което по отношение на подсъдимия Д. Ю. А. ЕГН ********** е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото производство, считано от датата на първоначалното фактическо задържане от 12.12.2025г. до влизане в сила на присъдата.

При определяне на наказанието: съдът прецени отношението на подсъдимия Д. Ю. А. към извършеното, намерило отражение в поведението му след престъплението; прецени и поведението му в съдебната зала, направените пълни самопризнания и сериозният му принос за разкриване на обективна истина по делото, критичното отношение към извършеното; прецени тежкия социален статус.

Съдът намира, че определеното наказание ще окаже необходимото поправително и възпитателно въздействие по отношение на осъдения и ще допринесе за неговото поправяне.

Съдът намира, че така определеното наказание напълно ответства на тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител и ще изпълни целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. При определяне наказанието лишаване от свобода, съдът съобрази степента на обществена опасност на конкретното деяние, личността, начина на извършване на деянието, като намира, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на такова определено при условията на чл. 54 от НК. Същото е справедливо, определено в съответствие с изискванията на закона по правилата на чл. 58а ал. 1 НК. Настоящият състав, не констатира при определяне на наказанието изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят прилагане разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК и определяне на наказанието под най-ниския предел, предвиден в санкцията на чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК.

В този смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на престъплението.

4. ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

5

Съдът постанови, вещественото доказателство - 1 брой оптичен носител на информация /СД/ да остане в кориците на делото и да бъде съхранявано до нормативно установения срок за съхранение на делото в архив, след което да се унищожи.