Решение № 260164 от 15.12.2021, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1114/2020
- Вид
- Решение № 260164
- Подписан
- 15.12.2021
- В сила
- 27.01.2022
- Състав
- НАТАЛИЯ СЕМОВА РАЙКОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.184 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.13, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2 ал.1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2 ал.1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.1, т.3 · Закон за кредитните институции
Р Е Ш Е Н И
Е гр.ЛОВЕЧ, 15.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на осемнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1114 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.2 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена на иска – 893,89 лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Кредит
Инс“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Цар Борис III“№19, вх.“В“, ет.1, ап.6, действащо чрез пълномощника си адв.Р.Д. срещу С.Т.Т. ***, в която изтъква, че „Кредит Инс" АД, ЕИК : *********
(с пр. данни „КРЕДИТ ИНС"ООД, ЕИК : *********, преобразувано чрез промяна на правната форма), е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции с per.№BGR00428 със Заповед №БНБ-23940/21.02.2020 год. на Подуправителя на Българска народна банка (БНБ) (пр. данни Заповед №РД22-2133/03.10.2012 год. - per.№BGR00288).
Пояснявя, че основната дейност на "Кредин Инс"АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
С оглед изложеното С.Т.Т., ЕГН-********** е кандидатствал/а за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, предоствайки личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от С.Т. Томовданни, служител на ищцовото дружество се е свързал с него/нея на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от тях при условията на дружеството, кредит в размер на сумата от 800.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „Кредит Инс"АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра"№ 86310/19.04.2019 год. и желаната сума му/й е била преведена чрез системата е-pay и получена от същия/същата на каса на партньорски офис на „Изипей" АД срещу представена от С.Т.Т. лична карта.
С настоящата молба представят копие от заявката, изпратена до дружеството им от С.Т.Т., справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.З ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с С.Т.Т., който/която лично е предоставил/а на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е нейн автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай представят договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е и постановеното съдебно решение №70 от 19.02.2014 год на ВКС на Република България, IV ГО по гр.д.№868/
2012 год.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити".
Съгласно условията на сключения Договор, „Кредит Инс“ е поело задължение да предостави на креитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението - 1467.36 лв. е платимо ведно с главницата на седем равни месечни вноски със следните падежи :
19.05.2019 год., 19.06.2019 год., 19.07.2019 год., 19.08.2019 год., 19.09.2019 год., 19.10.2019 год., 19.11.2019 год.
По първата вноска по кредита с падеж, настъпил съответно на 19.05.2019 год., длъжникът е направил частично плащане в размер на 180.00 лв. Ищецът се е съобразил с предвидената поредност на погасяване на задълженията по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, като са погасени съответно дължимите договорна лихва и такса „Гарант", начислената законна лихва за забава, както и част от главницата по месечната вноска, като извън погасяването е останала дължима главницата до пълния й размер. Моли съда да има предвид, че съгласно трайната съдебна практика, извършените частични плащания имат характер на извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че процесното правоотношение е породило правното си действие.
Към дата
12.12.2019 год. кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 19.05.2019 год., 19.06.2019 год., 19.07.2019 год., 19.08.2019 год., 19.09.2019 год., 19.10.2019 год., 19.11.2019 год. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но С.Т.Т. не е осъществил/а никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД С.Т. Томовдължи на „Кредит Инс"АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 31.01 лв.
Ищецът твърди, че е потърсил начин да защити интересите си, като на 16.12.2019 год. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС-гр.Ловеч е образувал Ч.гр.дело №2448/2019 год. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане на ищецът му е указано да предяви иск на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Твърди, че общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника С.Т.Т.,
ЕГН-**********, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на : 893.89 /осемстотин деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/, от които 718.88 лв.
/седемстотин и осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" №86310/19.04.2019 год., 144.00 лв. /сто четиридесет и четири лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 19.04.2019 год. - 12.12.2019 год. и 31.01 лв./тридесет и един лева и една стотинка/ законна лихва за забава за периода 20.05.2019 год.-12.12.2019 год.
Изтъква, че към задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл.410 ГПК в размер на 220.74 лв. /двеста и двадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 300.00 лв./триста лева и нула стотинки/ и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.
Моли съда, след като се убеди в основателността на изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника С.Т.Т., ЕГН-**********, че дължи на „Кредит Инс"АД :
•
Сумата от 718.88 лв. /седемстотин и осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра"№86310/19.04.2019 год.
•
Сумата от 144.00 лв. /сто четиридесет и четири лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 19.04.2019 год.-12.12.2019 год.
•
Сумата от 31.01 лв. /тридесет и един лева и една стотинка/ законна лихва за забава за периода 20.05.2019 год. - 12.12.2019 год.
• законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Моли съда да осъди ответника С.Т.Т., ЕГН-********** да заплати на „Кредит Инс“АД разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 220.74 лв. /двеста и двадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, както и разноски за образуване на настоящето производство, включително и за адвокатско възнаграждение, за които ще представят списък по чл.80 от ГПК.
Правят възражение за прекомерност, в случай, че ответника претендира съдебни разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК отговор не е представен отговор от страна на назначения за особен представител на ответника адв.С. ***.
Пред настоящата съдебна инстанция ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с писмена молба чрез пълномощника си адв.Даняовска поддържа изложеното в исковата молба, като моли съда да я уважи ведно със законните последици.
Ответникът се представлява от назначения му с разпореждане №260724/06.07.2021 год. за особен представител адв.С., която оспорва исковата претенция и заявява, че няма връзка с подзащитния си и не може да изрази становище. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.
Съдът като прецени представените с исковата молба писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупности, взаимна връзка и обусловеност, както и доводите на страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Разпечатката съдържа 40 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88db3c1d-0616-4861-baf9-cb3e67e96ad8