Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4555 от 15.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8998/2025
Вид
Решение № 4555
Подписан
15.12.2025
В сила
11.02.2026
Състав
ФЕНЯ ВЛАДИМИРОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.1, т.3, б."в" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.30 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 4555 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. С.А при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. С.А Административно наказателно дело № 20251110208998 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 20560/15.06.2025 г., постановено по КАНД № 2779/2025 г. по описа на Административен съд – София – град, I к. с., е отменено Решение с рег. № 560/12.02.2025 г., постановено по НАХД № 17578/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 14-ти състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. К. К. срещу наказателно постановление № 24-4332-009458/07.05.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“в СДВР, с което: 1/ за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП; 2/ за нарушение на чл. 123, ал.

1, т. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление, на 01.03.2024 г., около 14:00 ч., в гр. София, ж. к. „Студентски град“, на ул.„Акад.

Жак Натан“ № 7, неизвестен водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на Д. К. К., поради неподсигурена маневра „движение на заден ход“, допуска ПТП в лек автомобил „***“ с рег. № ***, след което не установява щетите по автомобила и не остава на местопроизшествието, като не уведомява органите на МВР по територия.

Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление, като в жалбата си твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В тази 1 насока посочва, че в наказателното постановление е допуснат съществен порок, доколкото при словесното и цифровото описание на правната квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП не е посочено коя конкретна хипотеза (б. „а“, б. „б“ или б. „в“) касае едно от вменените нарушения. На следващо място жалбоподателят твърди, че дори формално да е извършено нарушение, липсва субективната страна на нарушението, тъй като не е съзнавал, че е допуснал ПТП. Моли съда да отмени наказателно постановление № 24-4332-009458/07.05.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“в СДВР. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява. За него се явява процесуалният му представител, който моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и твърди, че не са се събрали достатъчно доказателства за субективната страна на деянието. Отново претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, не се явява в съдебно заседание. Депозира писмено становище, с което обосновава издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът приема за установено:

По допустимостта на жалбата:

Видно от разписка – неотменна част от наказателно постановление № 24-4332-009458/07.05.2024 г., същото е връчено на нарушителя на 1 3.11.2024 г.

Жалбата е подадена чрез „Система за сигурно и електронно връчване“ на 23.11.2024 г. и е получена в деловодството на ОПП – СДВР на 25.11.2024 г.

Предвид това, същата е подадена в законния срок, явява се допустима и следва да бъде разгледана.

По фактическата обстановка:

На 01.03.2024 г., около 14:00 часа лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на Д. К. К., извършвайки неподсигурена маневра движение на заден ход в гр. София, в ж. к. „Студентски град“, ул.

„Акад. Жак Натан“ № 7, реализирал пътно-транспортно произшествие с паркирания лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, собственост на свидетелката М. Г.. Водачът на лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** напуснал мястото на пътно-транспортното произшествие без да изпълни задължението си да сигнализира и да изчака на мястото на настъпилото пътно-транспортно произшествие органите на МВР. На същата дата, тръгвайки си от работа, свидетелката М. Г. забелязала, че върху автомобила са нанеси щети. На 05.03.2023 г. прегледала видеозаписи от охранителни камери от копирен център, намиращ се в близост до местонарушението. Същата възприела, че нейният автомобил е бил ударен от този на Д. К. и подала сигнал до компетентните органи. На място пристигнали свидетелят В. В. и свидетелят Л. С., и двамата служители в ОПП – СДВР, 2 които направили оглед на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, собственост на свидетелката М. Г., и взели писмени сведения от същата.

Свидетелят Л. Й. изготвил протокол за ПТП № 1816167/05.03.2024 г., а свидетелят В. Василиев изготвил докладна записка и скица на ПТП към протокол № 1816167/05.03.2024 г. В протокола за ПТП било посочено, че на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № *** били нанесени следните щети: предна броня, преден ляв халоген и др. Били проведени издирвателни мероприятия, вследствие на които бил установен собственикът на МПС, което причинило ПТП – жалбоподателят Д. К. К..

След установяване на водача на лекия автомобил и въз основа на писмените сведения, дадени от М. Г., бил издаден акт за установяване на административно нарушение Серия АД бл. № 0669242 /11.04.2024 г., в който актосъставителят – свидетелят А. С., младши автоконтрольор в ОПП – СДВР, описал извършените нарушения и субсумирал същите под разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП. Актът за установяване на административните нарушения бил връчен на нарушителя на датата на съставянето му. Той не се възползвал от правото на възражение срещу АУАН както в момента на връчването му, така и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление № 24-4332-009458/07.05.2024 г., с което 1/ за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал.

2, т. 11 от ЗДвП; 2/ за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

От правна страна:

Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР/, акт за установяване на административно нарушение Серия АД бл. № 0669242/11.04.2024г. и наказателно постановление № 244332-009458/07.05.2024г. са издадени от оправомощените за това длъжностни лица.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН и е предявен на нарушителя - видно от доказателствата по делото, следва да се приеме, че датата, на която е установено нарушението и е открит нарушителят, е 11.04.2024г., тъй като на тази дата е попълнена декларацията по чл.188 от ЗДвП и е започнал да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН /арг. от Решение № 1613/13.03.2023 г. по адм. д .№ 8474/2023 г. на Административен съд София-град/. Наказателно постановление 24-4332-009458/07.05.2024 г. е издадено в 6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съдът констатира, че в производството по установяване на 3 административно нарушение и налагане на административно наказание са допуснати следните процесуални нарушения поради следните мотиви:

При издаване на протокол за ПТП № 1816167/05.03.2024г. адмиинистративният орган се е позовал единствено на показанията на пострадалия участник 2 - свидетелката М. Л. Г..

Страните по делото не спорят, че свидетелката Г. не е присъствала на местонарушението към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие и не е възприела лично и непосредствено обстоятелства във връзка с настъпването му. Същата е забелязала твърдените щети по автомобила на 01.03.2024г. а едва няколко дни по-късно – на 05.03.2024 г., е изгледала видеозаписи и е сигнализирала компетентните органи. Това не прави Г. свидетел-очевидец на нарушението. Същата не е присъствала при съставянето на АУАН, а нейното писмено сведение не е официален документ по смисъла на закона, за да се замести съставянето на АУАН при отсъствие на свидетели, с официални документи на основание на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че е реализирано нарушение по процедурата по съставянето на АУАН, което на самостоятелно основание води до отмяната на обжалваното НП, което е издадено въз основа на неправилно съставения АУАН.

По същество спорът между страните е дали настъпилото съприкосновение между двата автомобила изпълва характеристиката на „пътнотранспортно произшествие“. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С жалбата си Д. К. е направил възражение, че същият не е бил участник в ПТП с друг автомобил, а ако такова е настъпило, то не е било извършено виновно.

Безспорно, видно от протокол за ПТП № 1816167/05.03.2024г. са причинени материални щети, вследствие на съприкосновение между МПС, което води извод за настъпило ПТП.

Съгласно чл.40, ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Съгласно §6, т.30 от ЗДвП, за да се квалифицира едно деяние като пътнотранспортно произшествие следва винаги да са настъпили щети в процеса на движение на МПС.

В Протокол за ПТП № 1816167/05.03.2024 г. като настъпили имуществените вреди, причинени на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, са посочени – предна броня, преден ляв халоген и др. Въпреки това, съдът намира, че по делото не са налице доказателства, от които да се установява по несъмнен и безспорен начин настъпването на такива.

Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, като се е доверил на писмените сведения, дадени от свидетелката М. Г. пред полицейските служители в ОПП – СДВР – 4 свидетелите Л. Й. и В. В.. Въз основа на тях са съставени и протоколът за ПТП и скицата към него. Сведенията, дадени от Г., а впоследствие и свидетелските показания, се базират не на непосредствени впечатления от пътнотранспортното произшествие, а на видеозаписи, които не са приобщени по настоящото дело. Липсват каквито и да било други доказателствени източници, които да потвърдят изложеното от свидетелката Г., напротив, видно от предоставения от ОПП – СДВР снимков материал във връзка с процесните протокол за ПТП и наказателно постановление, щети като тези, описани в протокола за ПТП, не се констатират. Доколкото свидетелите Л. Й., В. В. и А. С. нямат непосредствени впечатления от настъпилото ПТП, а показанията им се базират най-вече на изложеното от свидетелката М. Г., съдът намира, че същите не са от естество да докажат извършването на вменените на жалбоподателя нарушения.

Съдът намира, че не е доказано по несъмнен начин реализирането на нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т. 3 от ЗДвП.

В допълнение на горното, описаните в протокола за ПТП щети, не са не са описани нито в АУАН, нито в НП, поради което съдът приема, че е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото описанието на процесните административни нарушения е непълно и не включва всички обективни елементи от техния състав.