Решение № 14636 от 26.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27927/2023
- Вид
- Решение № 14636
- Подписан
- 26.07.2024
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за наследството
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 14636 гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110127927 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. И. М. против „Е.М.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 03.11.2011 г. по ч. гр. д. № 42160/2011 г. по описа на СРС, 59 състав, е осъден да заплати на „У.Б.“ АД следните суми: 1/. 50000 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2011 г. до окончателното изплащане на главницата; 2/. 727,54 лв. – договорна лихва за периода 25.10.2009 г. – 05.10.2011 г.; 3/. 10 560,04 лв. – договорно обезщетение за просрочие за периода 30.11.2009 г. – 05.10.2011 г.; 4/. 1 112,18 лв. – разноски по делото. Твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 42160/2011 г. по описа на СРС, 59 състав, като вземанията впоследствие са прехвърлени в полза на ответника. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист през 2011 г. срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20118470400951 по описа на ЧСИ Н.П. с рег. № 847 на КЧСИ, като последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността е от 24.02.2012 г. – налагане на запор върху собствено на ищеца МПС. След тази дата не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което на 24.02.2014 г. изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съответно погасителната давност за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист е изтекла на 24.02.2017 г. Моли за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5100 лв. – част от вземането за главница в общ размер на 50000 лв., за което е издаден изпълнителен лист от 03.11.2011 г. по ч. гр. д. № 42160/2011 г. по описа на СРС, 59 състав, като погасено по давност. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.М.“ ЕООД, с който се оспорва искът. Ответникът твърди, че в случая следва да намерят приложение постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. и давността не е текла до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г. Излага доводи, че в периода 14.06.2017 г. - 31.05.2021 г. по изпълнителното дело регулярно са постъпвали плащания, в резултат от наложени обезпечителни мерки, като с всяко постъпление давността е прекъсвана, съответно не е изтекла към датата на подаване на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20118470400951 по описа на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 06008/29.11.2011 г. на „У.Б.“ АД против „М.“ ООД, П. И. М. и И.
М. И., въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 42160/2011 г. по описа на СРС, 59 състав, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, с който са осъдени на основание чл. 418, вр. с чл. 417, т. 2 ГПК „М.“ ООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, П. И. М., ЕГН ********** и И. М. И., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК ********** сумата от 50000 лв. – главница, ведно със законна лихва от 06.10.2011 г. до изплащане на главницата, 727,54 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.10.2009 г. – 05.10.2011 г., сумата от 10560,04 лв. – договорно обезщетение за просрочие за периода 30.11.2009 г. – 05.10.2011 г., 4930,55 лв. – договорно наказателно обезщетение за периода 25.10.2009 г. – 05.10.2011 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1112,18 лв. – разноски по ч. гр. д. № 42160/2011 г.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на ЧСИ да извърши пълно проучване на имуществото на длъжниците, като при открИ.е на такова – да наложи запор и/или възбрана на същото. Направено е и искане за налагане на запор върху всички наличности по банкови сметки на длъжника „М.“ ООД, открити в „У.Б.“ АД, върху които има учреден особен залог по силата на Договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметка № 25А от 04.07.2008 г.
Със запорно съобщение с изх. № 08550/16.12.2011 г. е наложен запор върху банковите сметки на „М.“ ООД в „О.Б.Б.“ АД /запорното съобщение е получено на 20.12.2011 г./, като с писмо от 04.01.2012 г. от банката са уведомили ЧСИ за налагането на запора, но че сметките са без авоар и по същите има наложени предходни запори.
Със запорно съобщение с изх. № 08551/16.12.2011 г. е наложен запор върху банковите сметки на „М.“ ООД в „Ц.К.Б.“ АД /запорното съобщение е получено на 20.12.2011 г./, като с писмо от 28.12.2011 г. от банката са уведомили ЧСИ за налагането на запора, но че сметката е без авоар и по същата има наложени предходни запори.
Със запорно съобщение с изх. № 08549/16.12.2011 г. е наложен запор върху банковите 2 сметки на „М.“ ООД в „У.Б.“ АД /запорното съобщение е получено на 20.12.2011 г./, като с писмо от 28.12.2011 г. от банката са уведомили ЧСИ за налагането на запора, както и че запорът чака ред.
Със запорно съобщение с изх. № 08547/16.12.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. М. И., получавано от „М.“ ООД.
Със запорно съобщение с изх. № 08545/16.12.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на П. И. М., получавано от Българска социалистическа партия /запорното съобщение е получено на 20.12.2011 г./.
С писмо от 09.01.2012 г. от Българска социалистическа партия ЧСИ е уведомен, че запорът не може да бъде изпълнен, тъй като върху трудовото възнаграждение на длъжника има вечен наложени два запора – по изп. дело № 43/2011 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ и по изп. дело № 2468/2010 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег. № 844 на КЧСИ, след плащането на сумите по посочените изпълнителни дела остатъкът от трудовото възнаграждение на длъжника е в размер на несеквестируемия минимум по чл. 446 ГПК и същият не подлежи на принудително изпълнение по силата на закона.
На 21.12.2011 г. на длъжника П. И. М. е връчена покана за доброволно изпълнение.
Със съобщение с изх. № 01182/13.02.2012 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника „М.“ ООД – земя с площ 4,291 дка, съставляваща УПИ: парцел № 11 от стопански двор № 1 по плана на ТКЗС – село К., община К., област П., ведно с всички подобрения и приращения в имота, която възбрана е вписана с Агенция по вписванията - гр. П. под № 180/15.02.2012 г.
Със съобщение с изх. № 01204/14.02.2012 г. е постановено налагане на запор върху МПС – лек автомобил „БМВ 525 ТДС“ с рег. № С 5676 НК, собственост на длъжника „М.“ ООД, като запорът е наложен на 24.02.2012 г.
Със съобщение с изх. № 01205/14.02.2012 г. е постановено налагане на запор върху МПС – лек автомобил „С.К.“ с рег. № ******, собственост на длъжника П. И. М., като запорът е наложен на 24.02.2012 г.
С молба вх. № 00371/27.01.2014 г. от „У.Б.“ АД са възложени правомощия на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ, поискано е извършване на справка за банкови сметки на длъжниците и налагане на запор при наличие на новооткрити такива, за извършване на справка за притежаваните от длъжниците недвижими имоти и налагане на възбрана върху тях, за извършване на справка за действащи трудови договори на съдлъжниците и налагане на запор върху трудовото им възнаграждение, за извършване на справка за притежавани от длъжниците недвижими имоти и налагане на възбрана върху тях, както и за налагане на запор върху притежаваните от длъжниците банкови сметки.
Със запорно съобщение с изх. № 2122/02.04.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. М. И., получавано от „Б..П.“ ЕАД /запорното съобщение е получено на 03.04.2014 г./, като с писмо от „Б..П.“ ЕАД от 25.04.2014 г. са уведомили, че удръжките по наложения запор ще се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. По 3 запора са постъпвали както следва: 600 лв. на 21.05.2014 г., 600 лв. на 24.06.2014 г., 600 лв. на 24.07.2014 г., 600 лв. на 22.08.2014 г., 600 лв. на 29.09.2014 г., 600 лв. на 26.01.2015 г.
С молба вх. № 04205/02.11.2015 г. „Е.М.“ ЕООД на основание чл. 429 ГПК е поискало да бъде конституирано като взискател, поради прехвърляне на вземанията по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.09.2015 г. В молбата не е направено искане за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжниците.
Към молбата е приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.09.2015 г., по силата на който „У.Б.“ АД като цедент е прехвърлило на „Е.М.“ ЕООД като цесионер портфолио с необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени от цедента с юридически и физически лица и описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Уредена е възможност за упълномощаване на цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне съгласно чл. 99 ЗЗД. Приложено е Приложение № 1, в което под № 57 фигурират вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 03.11.2011 г., а и извършената цесия не се оспорва от ищеца. Приложени са също писмено потвърждение от цедента за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 ЗЗД от 07.09.2015 г., както и пълномощно с нотариална заверка на подписите от 25.09.2015 г., с което „У.Б.“ АД е упълномощило „Е.М.“ ЕООД да уведоми длъжниците съгласно Приложение № 1 за извършената цесия от 07.09.2015 г.
С молба вх. № 04297/08.11.2016 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало да бъдат конституирани като длъжници по делото наследниците на починалия длъжник И. М. И., както и за извършване на справка в ТД на „НАП“ на името на съдлъжника П. И. М. за валидни трудови договори, както и за декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като при наличието на такива да бъдат наложени запор и възбрана с цел обезпечаване на вземането, за което са заплатени и съответните авансови такси.
Със запорно съобщение с изх. № 1599/06.03.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на П. И. М., получавано от Българска социалистическа партия /запорното съобщение е получено на 07.03.2017 г./. По запора са постъпвали както следва: 70 лв. на 31.03.2017 г., 70 лв. на 03.05.2017 г.
С постановление от 23.03.2017 г. като длъжник по изпълнителното дело е конституирана Златка Баева И.а, ЕГН **********, на мястото на И. М. И., за наследената част съгласно чл. 9 ЗН, на която е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.05.2017 г.
Със заявление от 22.05.2017 г. същата е заявила, че е приела наследството на И. И. по опис, за което е представено влязло в сила решение № 101/28.07.2015 г. по гр. д. № 18855/2015 г. по описа на СРС, 84 състав.
На 31.05.2017 г. е извършено разпределение по чл. 462 ГПК на постъпилата по запора, наложен върху трудовото възнаграждение на длъжника П. М. сума в общ размер на 140 лв., като в полза на взискателя „Е.М.“ ЕООД е разпределена сумата от 72 лв. /за авансово платени такси по ТТРЗЧСИ/, а в полза на ТД на НАП – гр. София – сумата от 68 лв. Постановлението за разпределение е влязло в сила на 05.06.2017 г., видно от отбелязването в него.
4
По наложения запор върху трудовото възнаграждение на П. И. М., получавано от Българска социалистическа партия са постъпвали както следва: 70 лв. на 01.06.2017 г., 70 лв. на 03.07.2017 г., 70 лв. на 01.08.2017 г., 70 лв. на 01.09.2017 г., 100 лв. на 02.10.2017 г., 80 лв. на 01.11.2017 г., 80 лв. на 04.12.2017 г., 80 лв. на 19.12.2017 г., 100 лв. на 01.02.2018 г., 100 лв. на 09.03.2018 г., 100 лв. на 03.04.2018 г., 100 лв. на 30.04.2018 г., 100 лв. на 01.06.2018 г., 100 лв. на 03.07.2018 г., 100 лв. на 02.08.2018 г., 80 лв. на 04.09.2018 г., 80 лв. на 03.10.2018 г., 80 лв. на 08.11.2018 г., 80 лв. на 05.12.2018 г., 80 лв. на 21.12.2018 г., 80 лв. на 06.02.2019 г., 80 лв. на 06.03.2019 г., 80 лв. на 08.04.2019 г., 80 лв. на 07.05.2019 г., 80 лв. на 04.06.2019 г., 70 лв. на 16.07.2019 г., 70 лв. на 02.08.2019 г., 70 лв. на 02.09.2019 г., 70 лв. на 03.10.2019 г., 70 лв. на 14.11.2019 г., 70 лв. на 27.12.2019 г., 70 лв. на 03.01.2020 г., 70 лв. на 24.02.2020 г., 70 лв. на 05.03.2020 г., 70 лв. на 29.05.2020 г., 70 лв. на 30.06.2020 г., 70 лв. на 31.07.2020 г., 70 лв. на 31.08.2020 г., 70 лв. на 30.09.2020 г., 70 лв. на 30.10.2020 г., 70 лв. на 02.12.2020 г., 70 лв. на 23.12.2020 г., 70 лв. на 29.01.2021 г., 70 лв. на 26.02.2021 г., 70 лв. на 01.04.2021 г., 35 лв. на 29.04.2021 г., 50 лв. на 28.05.2021 г.