Решение № 479 от 02.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Варна, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900104 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от ЯНК. СТ.

АНД., с ЕГН **********, с адрес ******, чрез адв. А.К., със съдебен адрес: гр. Варна, ул. "Братя Г.ич" № 36, ет. 4, офис 13, против ЗК "Лев Инс" АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Черни връх" № 51Д, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В. Д., със съдебен адрес: гр.

София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, чрез адв. С.Р., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв., след допуснато с протоколно определение от 28.10.2021 г. изменение на размера на предявения иск, чрез неговото увеличение, съставляващи обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически болки и страдания в резултат от травми, причинени при ПТП, настъпило на 14.01.2017 г., в гр.

Варна, бул. "Народни будители", на паркинга пред бл. 53, вх. "А", по вина на водача на лек автомобил "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК, който към момента на инцидента е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и мораторна лихва върху посочена главница в размер на 1 633,46 лв. за периода от 1

11.11.2020 г. до 16.02.2021 г, след допуснато с протоколно определение от 28.10.2021 г. изменение на размера на предявения иск, чрез неговото увеличение и сумата от 567.37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване - заплащане на лекарства, санитарни материали, медицински услуги, и мораторна лихва върху посочената главница в размер на 15.45 лв. за периода от 11.11.2020 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на иска 17.02.2021 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че 14.01.2017 г. около 17.30 часа, в гр.

Варна, ищцата се движела пеш, пресичайки паркинга към вх. "А" на бл. 53, находящ се на бул. "Народни будители", при което водачът на лек автомобил "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК предприел движение назад, без да забележи, находящата се зад него пешеходката, в резултат от което я блъснал с лявата задна част на автомобила. Сочи се, че след инцидента ищцата била откарана в спешен кабинет на МБАЛ "Св. Анна Варна" АД, където е установена фрактура на колянно капаче на десния долен крайник и е предприета гипсова имболизация. Сочи се, че на 20.02.2017 г. гипсът бил свален, като след направената контролна рентгенография е установено наличие и на "петниста остеопороза" на увредената става. Поддържа се, че въпреки навременното и адекватно лечение, крайникът не се възстановявал напълно до степен, какъвто бил преди фрактурата, като коляното е било болезнено и отекло. Сочи се, че пострадалата била трудно подвижна, което наложило да използва помощни средства - патерици и бастун. Сочи се, че ежедневното обслужване било изключително трудно, тъй като тя живеела сама в жилището си и разчитала единствено на подкрепата на сина си. Твърди се, че освен болките в десния крак, се появили болки и в поясната област и гръбначния стълб, като при проведените медицински изследвания, се установило, че са настъпили изменения и усложнения в опорно-двигателния апарат. Поддържа се, че в следствие на пътния инцидент и проявилите се ексцеси, ищцата е провела редица консултации с лекари-специалисти в областта на ортопедията и травматологията, неврологията и неврохирургията, като за преодоляване на болковите синдроми, предизвикани от усложненията е било предписано медикаментозно лечение. Сочи се, че при проведен пореден преглед на 01.03.2017 г., се установили клинични и рентгенологични 2 данни и за фрактура на Тх 11-12 прешлени. Твърди се, че освен физическите болки и страдания, са се появили и психологични и психиатрични проблеми, а именно нарушен сън, отбягване да се излиза извън домът под страх да не бъде блъсната отново, напрегнатост, тревожност и апатичност. Сочи се, че ищцата провела консултация с невролог, който предписал прием на "Атаракс", а в последствие "Лексотан". Твърди се, че в края на месец май 2017 г. ищцата посетила специалист психиатър, който установил състояние на тревожно - хиподепресивен синдром и поставил водеща диагноза-смесено тревожно- депересивно разстройство, като предписал прием на "Сероксат" и "Лексотан". Поддържа се, че въпреки проведените многобройни прегледи, консултации и лечение, не се стигнало до съществено ремисиране или излекуване на соматичните и психични състояния, които присъстват у пострадалата и към момента. Сочи се, че тя продължава да се придвижва с бастун, като походката е неизменно накуцваща, както и че трудностите в придвижването обуславят и опасенията от евентуална нова злополука, което я мотивира да ограничава до максимална степен излизането си навън. На следващо място се сочи, че в влязло в законна сила на 19.12.2018 г. Решение № 2018 от 03.12.2018 г. по НАХД № 4952/2018 г. по описа на Районен съд Варна, водачът на лек автомобил "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК е признат за виновен в това, че на 14.01.2017 г. в нарушение на правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в трайно затруднение движението на долния десен крайник за период не по- малък от 2-2,5 месеца, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.

3 от НК. Поддържа се, че към датата на увреждането по отношение на лек автомобил "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК е имало валидно сключен с ответника договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в Застрахователна полица № BG/22/116000729234 със срок на действие от 21.03.2016 г. до 20.03.2017 г. Поддържа се, че претърпените от ищцата телесни увреждания, са причинили значителни неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически болки и страдания, които следва да бъдат компенсирани. Поддържа се още, че ищцата е понесла и подлежащи на обезщетяване имуществени вреди на общата стойност от 567.37 лв., които са пряка и непосредствена последица от ПТП, тъй като е извършила редица 3 разходи за заплащане на лекарства, санитарни материали, медицински услуги и др., свързани с лечението и възстановяването, като същите са подробно описани. Твърди се, че на 20.10.2020 г. пред ответника е предявена застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за понесените неимуществени и имуществени вреди от ищцата, като са предоставени наличните доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ. Поддържа се, че до настоящия момент ответникът не е извършил застрахователно плащане, нито се е произнесъл по реда на чл. 108 и чл. 496 от КЗ.

С депозирания в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за частична неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а. "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК, е била застрахована при ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност", както и че по Молба с вх. № 13534/20.10.2020г. на ищцата в ответното дружество е заведена Щета № 0000-1000-03-20-7683/20.10.20202г. във връзка с обезщетение за нанесени неимуществени вреди и имуществени вреди. Сочи се, че ответното дружество е определило застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., което ищцата е отказала да получи. Оспорва се размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишен и некореспондиращ с обективните фактори определящи понятието справедливост предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, т. 8 от ППВС № 4/1968 г. на ВС, практиката на ВКС по приложението на цитираната правна норма, съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, като са развити подробни съображения. Поддържа се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване вредоносния резултат. Сочи се, че ищцата, като пешеходец е преминала в близост до автомобил, със запален двигател, поради което е поставила себе си в риск и по този начин е съпричинила вредоносния резултат. Твърди се, че е налице неизпълнение на задължението на пострадалата да следи за пътната обстановка и да полага необходимата грижа и бдителност, така, че да избегне пътни инциденти. Твърди се, че се касае за нарушение на общото задължение на всички участници в движението, с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората, 4 произтичащо от чл. 5, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа се, че процесното ПТП е настъпило при голяма степен на съпричиняване от страна на пострадалата, което от своя страна е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетение на съгласно чл. 51, пр. 2 от ЗЗД.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба. По конкретно относно твърдението на ответника, че ищцата е отказала получаването на определеното от застрахователя обезщетение се поддържа, че пострадалата не е уведомена за това и не е отказвала, като наред с това обезщетението не е преведено по посочената от нея банкова сметка. На следващо място се поддържа, че претендираното застрахователно обезщетение отговаря на критерия за справедлива компенсация на понесените неимуществени вреди, тъй като размерът му е съобразен с характера и интензитета на търпените болки и страдания от соматично и психологическо естество, както и с изискването на чл. 52 от ЗЗД, както и с допълнително съпътстващите го такива.

В срока за отговор на допълнителна искова молба ответникът не е депозирал такъв.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки се доразвиват доводи в подкрепа на претенцията.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск и поддържа отговора и възраженията си. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП 14.01.2017 г. лек автомобил "Дачия Логан" с рег. № В 3506 РК е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирана в Застрахователна полица № BG/22/116000729234 със срок на действие от 21.03.2016 г. до 20.03.2017 г., както и обстоятелството, че с молба с вх. № 13534/20.10.2020 г., ищцата е 5 предявила пред ответното дружество искане за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди и имуществени вреди, за което при застрахователя е образувана Щета № 0000-1000-03-20-7683/20.10.2020 г.

От представения с исковата молба заверен препис от Решение № 2018/03.12.2018 г., постановено по АНД № 4952/2018 г. по описа на РС Варна, се установява, че с влязло в законна сила решение, Радослав Г. Вълков е признат за виновен в това, че на 14.01.2017 г. в гр. Варна при управление на МПС - л.а. “Дачия Логан“, с рег. № В 3506 PК, не наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, с което нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на ЯНК. СТ. АНД. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за период не по – малък от 2 – 2,5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, обусловено от счупване на дясното колянно капаче – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание.