Решение № 408 от 17.11.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Смолян, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100481 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищцата М. Д. П. срещу ответника "***" ЕООД с правното основание на чл.26, ал.1, вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД:

На основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона и добрите нрави, да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит „*** № 30038445563 от 02.08.2019г„ сключен между М. Д. П. с ЕГН ********** и „ ***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в **

Ответникът „ ***“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в **, да бъде осъден да заплати на М. Д. П. с ЕГН **********, сумата в размер на 4998,75 лева (четири хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща недължимо платена лихва и възнаграждения за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит *** № 30038445563 от 02.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 23.05.2023г. до окончателно изплащане на вземането.

Твърденията в исковата молба са, че на 02.08.2019 година ищцата М. П. е сключила Договор за потребителски кредит /ДПК/ *** № 30038445563 с ответното дружество, по силата на който кредиторът "***“ ЕООД, ЕИК **, е предоставил на ищцата заем в размер на 5 000 лева, при следните параметри: срок на кредита: 24 месеца, размер на вноската по кредита: 304,58 лева; ГПР: 48, 83%; годишен лихвен процент: 41, 00%; лихвен процент на ден: 0, 11%; дължима сума по кредита: 7 309,42 лева. Съгласно т. V и т. VI от договора за кредит, същият е сключен при предоставяне на допълнителна услуга "**", предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга "**" възлиза на 3 100 1 лева, като размерът на месечната вноска само по закупената допълнителна услуга е в размер от 129,17 лева. Възнаграждението става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза на 10 409,42 лева, а общият размер на вноската 433,57 лева. Видно от съдържанието на договора, в случая се касае за сключен договор за потребителски ' кредит по см. чл. 9 и сл. от ЗПК като страните имат качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. В случая процесният договор е сключен при нарушение на императивните разпоредби на закона- чл. 11 , ал.1, т.10 от ЗПК, което го прави изначално недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящия случай е посочено, че ГПР е 48, 83 %, а ГЛП 41, 00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Това е поставило доверителката ми в положение да не знае каква точно сума ще дължи по кредита, в какъв размер е оскъпяването му по кредита. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Съгласно сключения между страните договор възнаграждението за закупена допълнителна услуга“ **“ 2 предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, възлиза на 3100 лева. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тази услуга реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение многократно. Тоест тази допълнителна услуга съставлява действия, насочени към обслужване усвояването и управлението на кредита, а не допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК като същата е договорена в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.

С оглед на това в случая се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, констатирането на която обуславя правния извод за недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК и приложение на правните последици на чл.23 ЗПК за връщане само на чистата стойност на кредита. Със сумата за допълнителна услуга реално се увеличава печалбата на кредитора, доколкото при плащането на всички задължения последния получава допълнително възнаграждение, което не е включено в ГПР по договора. Следователно посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират. На следващо място клаузата, с която е договорен годишен лихвен процент от 41% противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна.

Съдебната практика приема, че максималният размер на договорната лихва е ограничен винаги от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

Възнаградителната лихва съставлява цената за предоставеното ползване на заетата сума и тази цена следва да е справедлива. В случая е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена. Нарушен е принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения като заплащането на възнаградителна лихва не е съизмерено със стойността на отпуснатия заем, а също така и със срока за връщане на заетата сума. Прието е, че е противно на добрите нрави да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Ищцата стриктно е внасяла всяка една от погасителните вноски, съобразно погасителния план, като не се е ползвала от възможността за промяна на погасителния план. Последната погасителна вноска от ищцата е внесена на 14.09.2021г., с която общо изплатената сума по договора за кредит възлиза на 9998,75 лева. Единствено не внесена е последната дължима по плана вноска, във връзка с което е образувано изпълнително дело № 305/ 2022г. по описа на ЧСИ № *** Т.В.. По изпълнителното дело са предприети и принудителни действия, като са наложени и запори върху банковите сметки на ищцата и трудовото й възнаграждение. С оглед изложеното, ищцата счита, че процесния договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 5000 лева.

Изложените съображения обуславят правния интерес за ищцата за завеждане на 3 настоящото дело като счита, че са налице основанията за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор за кредит и осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на ищцата надвнесената над дължимата главница сума по кредита.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника "***" ЕООД с е прави възражение за недопустим с оглед наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно издадена по ч.гр.д. №71/2022 г. по описа на PC- Смолян Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която длъжникът М. Д. П. е осъдена да заплати на *** ЕООД сумата от 578 83 лева - главница, сумата от 29.83 лева - договорна лихва, сумата от 35.34 лева - лихва за забава и съответните разноски по делото, всички произтичащи от Договор за кредит № 30038445563. Заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника, а лиспват твърдения и в обратната насока. Съгласно чл. 416 от ГПК „Когато възражение не е подадено в срок ... заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. В указания от съда срок длъжникът в заповедното производство не е депозирал възражение по чл.414 от 11 IK, с оглед на което заповедта в влязла в законна сила и е издаден изпълнителен лист за посочените суми, приложен от ищцата към исковата молба. Производството по ч.гр.дело №71/2022 г. по описа на PC- Смолян, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт, се е развило между същите страни, както настоящото дело, като предмет на делото и на двете производства е установяване дължимостта/ недължимостта на суми, произтичащи от Договор за кредит № 30038445563, респективно действителността на клаузите от процесния договор. С оглед изложеното, според ответната страна настоящото производство се явява недопустимо, тъй като ищцата е имала възможността да възрази срещу издадената срещу нея заповед за изпълнение по ч.гр.д. 71/2022 г. по описа на PCСмолян. Така в един евентуален исков процес по чл.422 от ГПК, длъжникът е имал възможността да изложи и направи всички възражения относно недействителността на клаузи от процесния договор за кредит, за което необосновано се твърди в настоящата искова молба, заведена след издаването на изпълнителен лист за задължението въз основа на които вече е образувано соченото в исковата молба изпълнително дело. Допълнително, в чл. 423 от ГПК са посочени хипотезите, при които влязла в сила заповед за изпълнение може да се оспори. Така съгласно ал.1 на чл.423 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато. 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2 заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната;