Решение № 429 от 09.06.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Благоевград, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210101215 по описа за 2025 година Производството по настоящото гр.д.№1215/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба, подадена от И.

В. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б П. Б. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б, срещу Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес с.Д и А. Ц. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците Д. Д. М. и А. Ц. М., че ищците И. В. М., ЕГН **********, М. В. Т., ЕГН ********** и П. Б. Т., ЕГН **********, са собственици на основание давностно владение, осъществено в периода от 2005г. до момента, на по 1/6 ид. ч за всеки един от тях или на общо 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: Сграда с идентификатор №0, изградена в поземлен имот с идентификатор №, по КККР на гр.Благоевград, одобрени със Заповед РД на Изпълнителния директор на АК, с площ 19.00 кв. м., брой етажи 1, с предназначение на сградата: „селскостопанска сграда“, с адрес на сградата: гр.Б при граници/съседи на имота: №, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №82, том VIII, peг.

№13049, дело 1389/2024г. на Нотариус И вписана под №241 в НК, с район на действие PC - Б, с който ответникът Д. Д. М. е признат за собственик на притежаваната от ищците 1/2 идеална част от Сграда с идентификатор №***.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на В, починал на 04.12.1994г.

Твърди се, че общият наследодател Д през 1979г. приживе е изградил жилищна сграда /пристройка/, която представлява: Сграда с идентификатор №, изградена в поземлен имот с идентификатор №Р на гр.Б, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК. Твърди се, че имотът се е ползвал приживе от общия наследодател Д Т. и неговата съпруга Л Т.. В първоначалната искова молба се твърди, че ищците притежават ½ ид.ч. от имота по наследство от В Т., който е син на Д.Т., а другата ½ била наследена от сина им П Т., респ. неговите наследници. Твърди се, че ищците са придобили по давност наследената от П Т. ½ ид.ч. от имота, тъй като след смъртта на Л Т. на дата 04.11.2005г. имотът продължил да се ползва и владее от семейството на ищците, включващо ищците и наследодателя им Веселин Т.. Сочи се, че след смъртта на В Т. през 2015г. /съпруг на ищцата П. Т. и баща на И. М и М. Т./ владението е продължило само от ищците. Излага се, че същите владеят имота като собствен, като през този период владението им е било явно, несъмнено, спокойно, непрекъснато и с ясно изразеното намерение, като считат имота за тяхна собственост.

С оглед упражняваната фактическа власт върху имота много повече от двадесет години, се твърди, че ищците са придобили собствеността върху целия недвижим имот на основание осъществявано от тях давностно владение, заедно с владението на общия наследодател В Т..

Излага се, че през м. януари 2025г. ищцата И. М е уведомена по телефона от полицай от 01 РУ Б че има подадена жалба от непознато за нея лице, за това, че възпрепятства това лице, като му ограничава достъпа до имота негова собственост. След като посетила 01 РУ установила, че дъщерята на ПТ. – М се била разпоредила с ½ ид.ч. от имота в полза на ответника, макар тя вече да не била собственик, доколкото ищците били придобили тази ½ ид.ч. по давност.

След извършена справка в имотен регистър ищците установили, че за процесната пристройка има издаден Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №82, том VIII, peг.№13049, дело 1389/2024г. на Н И, вписана под №241 в НК, с район на действие PC - Б съгласно който ответникът Д. Д. М. е станал собственик на 1/2 идеална част от Сграда с идентификатор №***, изградена в поземлен имот с идентификатор №***. Твърди се, че Д. Д. М., ЕГН **********, никога не е упражнявал фактическа власт върху притежаваните от ищците идеални части от процесния имот, същият никога не е посещавал имота и никога не е извършвал каквито и да е било фактически действия, които да могат да се отъждествят с владение по отношение на процесните идеални части. Твърди се, че втората ответница е съпруга на Д. Д. М..

В отговора на исковата молба ответникът Д. М. оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва се твърдението на ищците, че цялата сграда е владяна от прекия наследодател на ищците В Т., а след неговата смърт от самите ищци. Оспорват се твърденията, че ищците са владели целия имот като собствен повече от десет години, както и че са придобили собствеността върху него по силата на давностно владение. Оспорва се, че до 2025г. на ищците не им е било известно някой друг да е полагал грижи и да се е интересувал за имота. Оспорват се твърденията, че ответникът никога не е упражнявал владение върху процесния имот.

Не се оспорва, че процесната сграда е построена приживе от общия наследодател-Д Т., починал през 1994г. Твърди се, че приживе Д.Т. е извършил неформална делба за тази сграда, като е предал владението на сградата на двамата си сина и В Т.и, а именно П Т. е придобил 1/2 идеална част от тази сграда, а общият наследодател на ищците-В. е придобил другата 1/2 идеална част от сградата.

Сочи се, че през 2005г. ответникът Д. М. искал да закупи дела от тази сграда от ПТ., като с него се разбрали и му заплатил договорената цена, а той му предал владението на половината от сградата, като впоследствие трябвало да оформят това прехвърляне пред нотариус.

Твърди се, че не успели да подпишат нотариален акт пред нотариус, тъй като се установило, че П Т. няма документ за тази сграда, за да я прехвърли, но ответникът продължил да си владее половината от същата.

Ответникът твърди, че е придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от имота по силата на давностно владение от началото на 2005г. до момента, като от тогава до настоящия момент явно, спокойно, несмущавано и непрекъснато е владял половината сграда, като я е ползвал за съхранение на негови непотребни вещи, на инструменти, материали и техника, а другата половина се владеела от наследодателя на ищците докато бил жив, а след неговата смърт никой не е ползвал другата половина от сградата. Излага се, че през посочения период ответникът се е считал за собственик и е демонстрирал спрямо всички своенето на процесната вещ.

Оспорват се твърденията на ищците, че ответникът не е владял имота, респ. че не е извършвал действия на собственик, както и твърденията им, че е следвало да манифестира владението си отричайки правата на ищците, като се сочи, че в случая не е налице 1 съсобственост между ответника и ищците, която да произтича от наследяване и завладяване на техни наследствени идеални части.

Твърди, че е владял от 2005г. до момента 1/2 ид.ч. от процесната сграда повече от 10 години, като владението му е било постоянно и непрекъснато, поради което е придобил собствеността върху тази 1/2 ид.ч. на основание давностно владение, поради което законосъобразно се е снабдил с документ за собственост - Нотариален акт №82, том VIII, дело №1389/2024г. по описа на Нотариус И С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявения от ищците иск.

В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адв.В. У., която поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от адв.С. Б., която оспорва иска и пледира за отхвърлянето му.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното по делото У... издадено от Община Благоевград, се установява следното: Д Т., ЕГН **********, е починал на 04.12.1994г. След смъртта си е оставил за наследници: ЛТ. – съпруга, П Т. – син, В Т. – син, Г Т. – син. Л Т. е починала на 04.11.2005г. П Т. е починал на 24.08.2020г. и е оставил за наследници – С Т. /починала на 07.09.2023г./, МТ. – дъщеря. В Т. е починал на 07.06.2015г. и е оставил за наследници – П. Б. Т. – съпруга, М. В. Т. – син, И. В. М – дъщеря. Г Т. е починал на 15.05.2004г.

От събраните по делото доказателства се установява, че приживе Д Т. и Л Т. са били собственици на дворно място, в което в края на 70те и началото на 80-те години изградили двуетажна жилищна сграда, с която живеели заедно с тримата си синове. Впоследствие сградата била пристроена с постройка, заснета в КККР като Сграда с идентификатор №***, в която до смъртта си живеели Д Т. и Л Т., а къщата неформално била разделена между тримата им синове – приземния етаж – на Г Т., където той живеел до смъртта си, първия етаж – на ПТ., а втория етаж – на В Т., като последните двама от преди 2000-та години не живеели в бащината къща и я били напуснали, след като създали свои семейства.

С Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №82, том VIII, peг.№13049, дело 1389/2024г. на Н...И вписана под №241 в НК, с район на действие PC - Б, Д. Д. М. е признат за собственик на основание давностно владение на ½ ид.ч. от Сграда с идентификатор №***.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства.

По искане на ищците са разпитани свидетелите М...

Св.М живее на същата улица. Сочи, че в процесната постройка са живели дядо Д. Тя била построена от тях около 1990-та година с помощта на сина им Г. П живял в къщата до 2001г., карал такси. След като се изнесъл да живее на друго място със семейството си, бил идвал един-два пъти при баба Л и повече не бил идвал нито той, нито съпругата или дъщеря му. Ве също се изнесъл от къщата след смъртта на баща му и преди смъртта на майка му и си направил къща в С. БЛ живяла в къщата със сина си Георги. Той починал малко преди нея. Свидетелката не знае за какво се ползва постройката след смъртта на Л. Твърди, че след смъртта на баба Л единствените хора, които идват в имота, са ищците – поддържат двора – метат, грижат се за астмата, цветята. Освен тях не е виждала никой друг да поддържа и мете двора. Свидетелката е виждала И. и М. да влизат в къщата и постройката, да ги почистват и поддържат. Ищците живеели в кв.Ст Сочи, че ищцата И. М живяла в къщата на втория етаж за период от 2-3 години от 2015-2018г. Свидетелката сочи, че в къщата никой не живее постоянно. На първия етаж, който е на П никой не е живял.

Св.С живее на ул.“Б“ в близост до ул.“Р Сочи, че къщата била на два етажа и мазе. Дядо Д баба Л живели на приземния етаж от къщата, но синът им Г направил постройка към къщата, в която родителите му се преместили и в която живели до смъртта си. В началото в къщата живели и тримата им синове – Г на приземния етаж /мазето/, П - на първия, В – на втория етаж. Така ги били разделили и така ги ползвали. В си направил къща в С и се изнесъл с цялото си семейство преди 2000 г. Преди около 10 години дъщерята на В – И. дошла да живее в къщата за период от около 2-3 години, след което пак се върнала в С. П също си купил апартамент преди повече от 20 години и също се изнесъл от къщата. Свидетелят не е виждал дъщерята на Петър в имота. След смъртта на баба Л свидетелят е виждал И. и М. да чистят двора, да кроят астмата. Други хора освен тях двамата не е виждал в имота. Не познава и не е виждал ответника Д. М..

Свидетелят твърди, че след смъртта на дядо Д и баба Лпостройката продължила да се ползва от Г, а след неговата смърт – никой не е ползвал постройката, била мишкарник. Двамата му братя П се били изнесли, не са идвали и не са ползвали постройката.

По искане на ответниците са разпитани свидетелите В и Л

Св.В живее на горната улица, над ул.“Ро“. Познава ищцците като комшии. Свидетелят знае и всички в квартала знаят, че през 20052006г. Д. М. е купил селскостопанската постройка, която била пристройка към къщата. Знае, че я е купил от старите собственици. В махалата наскоро се чуло, че е купил и етаж от къщата. Свидетелят е виждал Д. със собственика, който карал такси, преди да купи постройката. Свидетелят помни бабата и дядото, които на времето живеели там.