Решение № 306 от 17.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пазарджик, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220102324 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, представляван от управителя Р. М.-Т., чрез пълномощника си адвокат Н. К. от Адвокатска колегия – Стара Загора, твърди, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Т. Л. И., ЕГН ********** от с. О., общ. Пазарджик, ул. ***** е бил сключен договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5793943/28.09.2023 г., с който на ответника е предоставена кредитна карта с кредитен лимит в размер на 2 000,00 лева. Твърди, че кредитополучателят не е погасявал усвоения кредитен лимит, като за дължимите суми, както следва: главница в размер на 2 000,00 лева, ведно със законната лихва от 09.04.2025 г. до окончателното плащане, и лихва за забава в размер на 377,53 лева за периода от 28.10.2023 г. до 10.04.2025 г., ищецът в качеството на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 11.11.2024 г. с първоначалния кредитор, се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, предявява иск за установяване на вземанията.

Претендира разноските в исковото и заповедното производство.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. Л. И. не е подал отговор 1 на исковата молба.

В хода на заповедното производство чрез пълномощника си адвокат М.

В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив е подал възражение по чл. 414 от ГПК против заповедта за изпълнение, което съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС има правните последици на отговор на исковата молба. В същото са изложени възражения за недължимост на вземанията поради нищожност на договора за кредит поради това, че от същия не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, както и за това, че не е посочен действителният размер на ГПР, като счита, че чрез включването на допълнителните услуги към ГПР и ГЛП, действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. В тази насока се позовава на практиката на СЕС и на националните съдилища.

Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между третото неучастващо в делото лице „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Т. Л. И. е сключен договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5793943/28.09.2023 г., при следните параметри и условия: разрешен кредитен лимит – 2 000,00 лева; фиксиран месечен лихвен процент за всеки месец от срока на договора – 1,35 %; ГПР без включена такса за разсрочване – 20,56 %; ГПР с включена такса за разсрочване – 27,08 %; общо дължима сума без включена такса за разсрочване – 2 204,82 лева; общо дължима сума с включена такса за разсрочване – 2 265,00 лева; срок на ползване на разрешения кредитен лимит – 28.09.2024 г.; краен срок за погасяване на задълженията по договора – 28.09.2024 г.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от

11.11.2024 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на „Еос Матрикс“ ЕООД вземанията по процесния договор за кредит, сключен с ответника.

Цесионерът е упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, а уведомление за цесията е връчено на длъжника по пощата на 19.03.2025 г.

За вземанията по договора за кредитен лимит цесионерът „Еос Матрикс“ ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника по ч.гр.д. № 1485/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, подадено от длъжника, поради което е предявен настоящият иск за установяване на вземанията.

2

Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза усвоените суми от кредитния лимит по процесния договор за периода от 28.09.2023 г. до 29.03.2024 г. са общо в размер на 4 982,98 лева, от които: 3 430,00 лева изтеглени в брой; 1 269,03 лева плащания на ПОС терминал при търговец (покупки); 163,88 лева такси (за теглени суми в брой от АТМ); 120,07 лева начислени лихви. Постъпилите суми по картова сметка с IBAN: ***** с титуляр Т. Л. И. за периода от 28.09.2023 г. до 07.07.2025 г. са общо в размер на 3 074,38 лева, от които: 2 924,38 лева за погасяване на усвоен кредитен лимит по договора, постъпили в периода от 28.09.2023 г. до 29.03.2024 г; 50,00 лева за погасяване по разсроченото с договор №6143457/17.04.2024 г. задължение, постъпили на 16.08.2024 г.; 100,00 лева, от които: постъпили на 21.11.2024 г. в размер на 50,00 лева и на 26.11.2024 г. в размер на 50,00 лева (след датата на цесията), за които не са констатирани операции за погасяване на задължения. Неиздължената сума за главница по договор № 5793943/28.09.2023 г., реструктуриран с договор № 6143457/17.04.2024 г., към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.04.2025 г., както и към датата на изготвяне на настоящото заключение е в размер на 2 048,34 лева. Лихвата за забава, изчислена за периода от 22.04.2024 г. – падежната дата на първата просрочена вноска, до 09.04.2025 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, е в размер на 152,46 лева (77,95 евро). Лихвата за забава, изчислена за периода от 22.04.2024 г. – падежната дата на първата просрочена вноска, до 23.01.2026 г. – датата на изготвяне на настоящата експертиза, е в размер на 350,84 лева (179,38 евро).

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Предмет на делото са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница и лихва за забава по договор за потребителски кредит, които са прехвърлени от първоначалния кредитор на ищеца по силата на договор за цесия.

В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че между първоначалния кредитор и ответника валидно е сключен договор за кредит, че заемната сума е предоставена на ответника, че е настъпил срокът за връщането й и че вземанията по договора за кредита са надлежно прехвърлени от първоначалния кредитор на ищеца въз основа на договор за цесия.

3

Ответникът в хода на заповедното производство е възразил, че от съдържанието на договора за кредит не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, както и че не е посочен действителният размер на ГПР, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите по кредита.

Това възражение по същество е възражение за нищожност на договора за кредитен лимит поради противоречие със закона, доколкото се твърди, че същият противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, изискваща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит да се посочи размерът на приложимия ГПР.

Съдът има и служебно задължение да следи за нищожност на договора или на отделни негови клаузи, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, както и за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

Едно от съществените изисквания за действителност на договора за потребителски кредит е в същия съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор за кредитен лимит е изпълнено изискването на закона да е посочен размерът на ГПР, като такъв е посочен със и без включена такса за разсрочване, съответно 20,56 % и 27,08 %. Посочени са също така взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, а именно: срок на договора – 12 месеца, страните изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете на договора; разрешеният кредитен лимит е усвоен незабавно и изцяло.

Няма изискване в закона в договора за потребителски кредит да се посочва кои разходи по кредита са включени при изчисляване на размера на ГПР. Въпреки това в процесния договор са изброени всички компоненти, участващи при формиране на ГПР, както следва: договорна лихва, годишна такса за обслужване на платежната карта, такса за разсрочване на погасяването на кредитния лимит, в случай, че кредитополучателят упражни правото си на разсрочване. По този начин са изпълнени дори в повече изискванията на закона за посочване на ГПР по кредита, като по ясен и разбираем за потребителя начин са описани всички разходи по кредита, които са включени в размера на ГПР. Следователно не е налице соченият от ответника порок на договора за потребителски кредит, който да води до неговата недействителност.

Не е налице и твърдяното от ответника непосочване на действителния размер на ГПР по договора за кредит. Както се каза по-горе, в процесния договор е отразен размерът на ГПР, както и всички разходи по кредита, които 4 са взети предвид при изчисляването му. Това е сторено, както без включване на предвидената в чл. 3.1. от договора такса за разсрочване на кредитния лимит на месечни вноски при покупка съгласно действащата Тарифа за таксите и комисионните на ,,УниКредит Булбанк“ АД за физически лица, в който случай размерът на ГПР е 20,56 %, така и с включване на въпросната такса, в който случай размерът на ГПР е 27,08 %.

Следва да се има предвид, че така уговорена таксата за разсрочване противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Правото на потребителя да разсрочи плащанията по кредита е свързано с управлението на кредита и поради това би трябвало да е безплатно за него. В този смисъл уговарянето на такса за разсрочване пряко противоречи на императивна законова разпоредба и прави клаузата недействителна. Това обаче не се отразява на действителността на договора за потребителски кредит понеже не засяга съществените елементи на договора и същият може да съществува и без тази клауза. На следващо място не се твърди от никоя от страните ответникът да се е възползвал от възможността на иска разсрочване на отделни плащания по кредита и съответно такава такса да е била начислявана по кредита. Освен това съгласно съдържанието на договора същата е включена в размера на ГПР от 27,08 %, с оглед на което не може да се приеме нито че договорът за кредитен лимит е недействителен, нито че посоченият в договора размер на ГПР не е действителният, прилаган от кредитната институция. Ето защо и това възражение на ответника следва да бъде прието за неоснователно.

При извършената служебна проверка съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи или порок на договора, водещ до неговата недействителност, поради което следва да бъде прието, че между страните е налице валидно учредено договорно правоотношение по договор за потребителски кредит.