Определение № 871 от 24.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. София, 24.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20258002103296 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. Ч., чрез пълномощник адв. А. Т., против въззивно решение № 440/10.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2925/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение № 4650/02.08.2024 г. по гр. д. № 1726/2023 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от Д. В. Ч. срещу „Строй Транс 2020“ ЕООД гр.София, искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за заплащане, съответно: на сумата 40 675 лв., представляваща дадено на отпаднало основание - авансово платена сума за доставка на строителни материали по развален договор от 02.02.2022 г., ведно със законната лихва от 14. 02.2023 г. до окончателното й изплащане, и на сумата от 783,99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 14.12.2022 г. -14.02.2023 г.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и включен в предмета на доказване?“. Въпросът е поставен във връзка с твърденията на касатора, че в случая въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване факта, че е закупил строителни материали от друг доставчик, което от своя страна би доказало загубата на интерес от изпълнение по процесния 1 договор за продажба на строителни материали след изтичане на срока по договора. Твърди, че за този факт първоинстанционният съд не е давал указания да бъде доказван от която и да било от страните, и такива възражения от ответника по делото не са навеждани както в първоинстанционното производство, така и с въззивната жалба. Сочи, че страните не били уведомени, че този факт следва да бъде доказван, чия е доказателствената тежест, и че не се сочат доказателства в тази връзка. По въпроса се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС: решение № 105 от 20.02.2024 г. по гр. д.

№ 1168/2023 г. на ВКС, III г.о.; решение № 26 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 2213/2020 г. на ВКС, I г.о.; решение № 186 от 23.12.2019 г. по т. д. № 649 от 2018 г. на ВКС, II т.о.; ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2013 г.; решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр. д.

№ 2968 от 2015 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 377/29.07.2019 г. по т. д. № 520/2018 г. на ВКС, II т.о.; 2. „Счита ли се връчването на препис от исковата молба на ответника за изявление за разваляне на договор за продажба на движими вещи от ищеца?“. По отношение на втория въпрос също се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се твърди, че въззивната решение е в противоречие с: решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II т.о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата не е подал писмен отговор, и не е изразил становище по същата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че на 02.02.2022 г. между страните е бил сключен смесен договор за покупко-продажба и доставка на строителни материали, както и изработка, по силата на който ответното дружество, в качеството на продавач и превозвач, поело задължение за доставка на арматурно желязо и дървен материал, както следва: 17 500 кг. арматурно желязо, 8,10 куб.м. дървен материал за изграждане на дървена конструкция и 6,5 куб.м. дървен материал за дървена обшивка.

Договорената цена била общо в размер на 53 220 лв. с вкл. ДДС, от които за арматурното желязо- 33 250 лв., а за дървения материал - 11 096 лв. Ответникът следвало да достави материалите, съгласно чл. 3 от договора, в срок до 4 месеца от издаване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа. Не било спорно между страните, а и от представените писмени доказателства е прието за установено, че протоколът е издаден на 11.05.2022 г., респ. че уговореният 4 месечен срок за доставка е изтекъл към 11.09.2022 г.

Липсвал спор по делото също, че на 03.02.2022 г. ищецът заплатил авансово на стойността на договорените количества арматурно желязо и дървен материал /видно и от фактура № [ЕГН] от 06.02.2022г. и платежно нареждане от 03.02.2022г. за сума в размер на 53 220 лв. аванс по договор за доставка на арматурно желязо и дървен материал/.

2

За да установи твърденията си за изпълнение на задълженията си по договора ответникът представил 17 бр. приемо - предавателни протоколи, издадени от ответника, с получател ищеца, в периода 02.06.2022 г. - 14.11.2022 г. В 13 бр. от тях на обща стойност - 53 920,22 лв. подписът положен за получател бил на лицето Р. К. /разпитан и като свидетел по делото/ посочен като лице за контакт в Приложение №1 към договора, подписано от страните. Три от протоколите на обща стойност 4 799,50 лв. били неподписани от получател /на л.31, 41 и 42 от делото/, а един от тях на стойност 322,56 лв. /на л.40 от делото/ имал подпис на получател, без да е посочено името на лицето. Последният протокол бил оспорен от ищеца в частта относно положеният подпис, и с оглед становището на ответника, че няма да се ползва от него, е бил изключен от доказателствата по делото.

От страна на дружество-продавач било изпратено писмо за просрочени задължения в размер на 4 478,72 лв. с дата 29.11.2022 г., и получено от ищеца Д. Ч..

Ищецът от своя страна, с нотариална покана от 24.11.2022 г., връчена на ответника на 06.12.2022 г. заявил, че разваля сключения договор поради неизпълнението му от ответника и определя 7 дневен срок от получаването, за да му бъде възстановена сумата 40 675 лева с ДДС, представляваща стойността на авансово платените, но частично недоставени строителни материали. Заявил е, че няма интерес от забавено изпълнение, тъй като вече е купил материалите от друг продавач.

Установено било от акт за установяване на строежа и СМР при спиране на строителството от 06.01.2023г., че проектант, отговарящ за част СК /строително-конструктивна/ било лицето П.

С., че изпълнените към този момент СМР били до етап кота -0.05 м, както и че на строежа не са намерени налични материали, инвентар, съоръжения и др. Строител на обекта до този момент бил „БГ ДИЕМ“ ЕООД [населено място].

Въззивният съд е посочил, че спорният между страните въпрос бил, дали е доставено цялото договорено количество строителни материали или само една част от тях, в каквато връзка били твърденията на ищеца /в исковата молба ищецът е твърдял, че ответникът е доставил само 5500 кг. от арматурното желязо на стойност 12 545 лв./, респ. имал ли е ищецът право да развали едностранно договора, поради виновно неизпълнение от страна на продавача без предоставяне на подходящ срок за изпълнение.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че описаното в 13 бр. приемо - предевателни протоколи на обща стойност - 53 920,22 лв. /подписани от лицето Р. К./ е било реално доставено на обекта. Приел е за неоснователни твърденията на ищеца, за неотносимост на посочените протоколи, към установяване на изпълнението на задълженията на ответника по договора, доколкото същите не били подписани от ищеца, а от трето лице. След анализ на писмените доказателства, съпоставяйки ги с показанията на разпитаните по делото свидетели: Д. /приятел на ищеца/, Т. /живееща на съпружески начала с ищеца/; К. /подписвал протоколите за получател/ и М. /шофьор работещ в ответното дружество/, въззивният съд е обосновал извод, че Р. К. е бил лице за контакт между двете страни, респ. подписвайки 13 бр. протоколи за доставени количества строителни материали, той валидно е задължил купувача, в качеството си на „пазач и работник на обекта“. Приел, че между ищеца и К. е имало устна уговорка за изкоп и изливане на плоча при строежа на 3 къщата в [населено място] поле т.е. договор за изработка. В изпълнение на този договор К. и още един работник работили на обекта в началната му фаза при изкопа и изливане на плочата, респ. той е приемал и подписвал доставките на строителни материали, които са били поръчвани от ищеца към ответното дружество, съгласно процесния договор за покупко-продажба. Прието е, че тъй като в този период ищецът е живеел и работел в София, като по сведение на св. Д., бил временно командирован в И., като всяка събота и неделя ходел до [населено място] поле, било обективно невъзможно той лично да получава доставките на строителни материали на обекта. Логично обосновано било някой от работещите на строежа да бъде определен за лице за контакт и това бил Р. К.. Последният не бил служител на ответното дружество, а на бургаската строителна фирма. Осъществил контакт с доставчика на материали, в лицето на ответника, и строителната фирма „БГ Дием“ ЕООД [населено място], от която е следвало да получи възнаграждение, при построяване на обекта от тях. Посочено е, че К. е бил лице за контакт и на ищеца, доколкото бил ангажиран със строителството на къщата в начален етап до есента на 2022 г. - именно той работел на обекта всеки ден и получавал всички доставки на място, за разлика от ищеца, който работел в София и обективно не е можел да получава и подписва протоколите. Изложени са съображения, защо в тази връзка не се кредитирани показанията на св. Д. и св. Т., имащи само откъслечни впечатления, тъй като посещавали обекта от време на време респ. техните впечатления не били преки и непосредствени, а формирани от разказаното от ищеца.

Посочено е, че липсата на интерес за кредитора от изпълнението /в исковата молба ищецът е твърдял, че поради забавата на ответника, е закупил строителните материали от друг доставчик и повече няма интерес от изпълнението/, следва да се основе на обстоятелствата, при които законът, ако няма други уговорки между страните, допуска развалянето на договора без кредиторът да е длъжен да дава срок на длъжника за изпълнение по чл.87 ал.2 ЗЗД. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Въззивният съд е приел, че действително в случая е била налице забава от страна на продавача - 4 месечния срок за доставка на материали бил изтекъл към 11.09.2022 г., но не бил доказан факта на отпаднал интерес за купувача-ищец, към датата на връчване на нотариалната покана за връщане на част от авансово платените суми за доставки на материали. Направен е извод, че за ищеца не е било налице потестативното право да развали едностранно договора, доколкото не е доказал пълно и главно, че не имал интерес от закъсняло изпълнение, т.е. че към датата на отправяне на нотариалната покана вече е бил закупил необходимите строителни материали /желязо и дървесина/ от друг продавач.