Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8312 от 05.12.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5956/2017
Вид
Решение № 8312
Подписан
05.12.2019
В сила
07.11.2022
Състав
МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2019г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 5956 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба Е. С.С. твърди, че на

11,07,2014г., в гр.София, на бул.“8-ми декември“, на кръстовището с ул.

„Академик Стефан М.“, като пътник на мястото след водача на мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600С“, с рег. № *******, управляван от Т.С.П., пострадала при ПТП причинено виновно от М.Б.Г., при управление на собственият на С.И.Х.л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ********, който с посока на движение от ул.

„Климент Охридски“ към ул. „Академик Борис Стефанов“ нарушил правилата за движение по пътищата установени в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като на кръстовището с ул. „Академик Стефан М.“ при извършване на маневра „завой на ляво“ не пропуснал насрещно движещият се мотоциклет марка „Хонда“, модел

„Хорнет 600С“, с рег. № *******, и в резултат го блъснал, в резултат на което получила тежки травматични увреждания.

Твърди, че за ПТП е съставен констативен протокол, образувано досъдебно производство и впоследствие съдебно производство по НОХД № 21967/2014г. по описа на СРС, по което е прекратено поради постигнато споразумение обективирано в Протокол от 25,01,2016г.

Отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № 22113003068491, валидна от 27.12.2013г., до 26.12.2014г.

Твърди, че след ПТП, поради получените тежки травматични увреждания била откарана по спешност в болнично заведение, където претърпяла множество изследвания и медицински манипулации. След като поискала и получила второ медицинско мнение относно необходимостта от оперативно лечение такова не и било приложено. Поставена и била гипсова имобилизация на ляв крайник, в резултат на което могла да се придвижва само с помощни средства за продължителен период от време. Не могла да се обслужва сама, без чужда помощ и да извършва ежедневните си задължения, както и да упражнява професията си.

След премахване на гипсовата имобилизация последвал тежък период на лечение с физиотерапия.

Твърди, че в резултат на ПТП претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, както и имуществени вреди в общ размер 933,13лв., формирани както следва: 208,79лв. представляващи средства изразходени за установяване и възстановяване на здравословното и състояние за периода от 14,07,2014г. до 25,03,2017г.; 696,31лв., представляващи реализирани загуби за периода от 14,07,2014г. до 25,09,2014г., изразяващи се в разликата между получените обезщетения поради временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получила за същият период; 28,03лв., представляващи изразходваните средства за транспорт във връзка с назначеното и лечение с физиотерапия.

С нарочна молба завел писмена претенция, на основание чл. 380 от КЗ, с която е поискал изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество, но такова му било определено в незадоволителен за него размер и не му било заплатено в претендираният размер.

Претендира присъждане на сумата 30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 933,13лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва както следва: върху сумата 30000,00лв.

– от 11,07,2014г. до датата на предявяване на иска - 15,05,2017г., в размер на 8679,76лв.; върху сумата 933,13лв. – за времето от извършване на съответния разход до датата на предявяване на иска - 15,05,2017г., в размер на 60,16лв.; законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на иска - 15,05,2017г., до окончателното им изплащане.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № 22113003068491, валидна от 27.12.2013г., до 26.12.2014г., както и, че на твърдяната дата - 11,07,2014г. е настъпило ПТП с пострадал ищеца.

Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че същото е настъпило и по вина на водача на мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600С“, с рег. № *******, който не се е съобразил с пътната обстановка и с маневрите на останалите участници в движението, конкретно с извършваната от водача на л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ******** М.Б.Г., като и за двамата водачи технически произшествието е било предотвратимо, т.к. при навлизане в кръстовището са отстояли на разстояние от мястото на удара, което е било по голямо от опасната зона за спиране.

В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600С“, с рег. № *******, т.к. не се е съобразил с конкретната пътна обстановка и маневрата извършвана от водача на л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ******** за завиване на ляво. Могъл е да спре движението на управляваното от него ППС преди достигане на мястото на удара, с което да предотврати осъществяването на ПТП.

Оспорва твърдението, че в резултат на процесното

ПТП за ищеца са възникнали описаните в ИМ като вид и характер травматични увреждания, твърдяните лечения и тяхната продължителност, както и твърдяните дълготрайни последици от уврежданията. Оспорва и твърдяните болки и страдания по сила и степен, както и настъпването на твърдяните имуществени вреди.

В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.

М.Б.Г. в качеството на трето лице помагач на страната на ответника не е изразил становище по основателност на исковете.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила споразумение обективирано в

Протокол от 25,01,2016г. по НОХД № 21967/2014г. по описа на СРС, М.Б.Г. е признат за виновен в това, че на 11,07,2014г., при управление на собственият на С.И.Х.л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ********, с посока на движение от ул. „Климент Охридски“ към ул. „Академик Борис Стефанов“ нарушил правилата за движение по пътищата установени в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като на кръстовището с ул. „Академик Стефан М.“ при извършване на маневра „завой на ляво“ не пропуснал насрещно движещият се мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600С“, с рег. № *******, и в резултат го блъснал, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътничката на мотоциклета Е. С.С., изразяваща се, както следва: частична раптура /разкъсване/ на ахилесовото сухожилие на лява подбедрица, причинило на пострадалата трайно, за повече от 30дни от датата на травмата затруднение в движенията на левия долен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,93 на хиляда, установено по надлежния ред, с техническо средство – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, м. „б“, пр. 2, вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 от НК, като страните се съгласяват да му се наложи наказание ЛОС за срок от 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години. Със споразумението подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

От приетото заключение по САТЕ и обясненията на в.л. дадени в о.с.з. се установява следното:

При сравнение на изчислените: опасна зона за спиране на мотоциклета – 9,25м с отстоянието му до мястото на удара за момента, когато лекият автомобил е навлязъл в кръстовището – 9,0м се установява, че те са от един и същи порядък. Следователно за мотоциклетистът ударът е можел да не настъпи или да настъпи, но с по-слабо изразени последици.

Основна, а според допълнителните обяснения на в.л. дадени в о.с.з. – единствена причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на летия автомобил в кръстовището с маневра „завиване на ляво“ в момест, когато по същата улица срещу него се е движил мотоциклета. Последният се е движил по път с предимство, на разрешителен сигнал на светофара и няма основание от професионална гледна точка да не навлезе в кръстовището.

От приетото заключение по СМЕ се установява следното:

В резултат на ПТП Е. С.С. е получила следните травматични увреждания: контузия на ляво ходило; частично разкъсване на ахилесовото сухожилие на лявата подбедрица; мекотъкънни трамви на левия долен крайник, които са довели до затруднявате на движенията му за около 3 месеца.

Възстановителният период за разкъсаното ахилесово сухожилие на левия крак е около 3 месеца. Не са установени настъпили трайни, тежки последици. За лечението му е поставен висок гипсов ботуш за срок от 35 дни с последваща рехабилитация.

Възстановяването е продължило 3 месеца с добра прогноза за възстановяване.

Болките и страданията търпени от Е. С.С. са били с голям интензитет за 14-15 дни от датата на ПТП. Впоследствие са намаляли. След сваляне на гипса и започване на рехабилитацията е изпитвала интензивни болки при началните процедури за около 1 седмица, след което интензитетът на болките е намалял.

Травмите са довели до невъзможност на пострадалата да се обслужва самостоятелно до 35-тия ден. Принудена е била да се придвижва с помощни средства, да ползва помощта на близки, което е причинило страдания за период от два месеца. Закритото скъсване на ахилеса, като мекотъкънна травма е излекувано за 35дни.

Съгласно заключението направените разходи обективирани в приетите фактури в общ размер 186,79лв., са в пряка връзка с проведеното лечение. На ищцата е назначена физиотерапия за възстановяване от ДКЦ „Св.Анна“ София за 10 процедури, за период от 20,08, до 02,09,2014г., от Д-р Т.– физиотерапевт.

От заключението по приетата СИЕ се установява следното:

Общата сума за разходи за транспорт сторени от ищцата във връзка с проведената в ДКЦ „Св.Анна“ София 10 процедури физиотерапия за период от 20,08, до 02,09,2014г., възлиза на 28,03лв., което е видно от приетите фискални бонове.

Полученото обезщетение от ищцата поради наложения заради травматичните увреждания отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 14,07, до 25,09,2014г., е по малко от трудовото възнаграждение, което би получила за същия период на длъжност „архитект“ в „Гравити

Дизайн“ ООД, със сумата 695,91лв.

От показанията на св. Т.С.П. се установява, че живее на съпружески начала с Е. С.С.. От ПТП последната пострадала най много.

Имала силна болка в левия крак, над глезена. Завели ги в болница с линейка. Там предписали операция на Е., но тя поискала второ мнение в Плевен, където и казали, че от операция няма нужда. Поставили и гипс за обездвижване от половината бедро до глезена включително. Предписали и медикаменти. Около 35-40 дни била с гипса. Не можела да се обслужва сама включително за ходене в тоалетна и къпъне. Трябвало някой да и подаде вода и храна, да и сервира. Помагал и свидетелят и приятели. След като се наложило да тръгне на работа Е. седяла сама в къщи. Не можела дори на терасата сама да излезе. Сутрин, като станела кракът и се вкочанясвал и ревяла от болка. Вземала лекарства, включително обезболяващи, а заради едното от които не можело да забременява, а това било в плановете им. В къщи можела с една патерица, но навън само с две. След рехабилитацията забременяла, но травмата в крака и пречела на износването. Травмата се отразила негативно на психическото и състояние. До днес не искала да се качва на мотора, защото я е страх. Стояла дълго време затворена в къщи, отказвала да отиде на почивка. Между тях възникнало напрежение заради липсата на движение и социални контакти.

Прекъснала участията си в танцова група и турнетата в чужбина.

При така установеното съдът намира следното: