Решение № 381 от 24.12.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Враца, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Пламена М. Димитрова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20251420200809 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ПГ 2002 ЕООД, гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0001374/25.07.2025 г., издадено от началник на отдел ОО АА Враца, с което за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП, като се излагат подробни и пространни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на НП.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. К. Т., която поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакувания санкционен акт.

Въззиваемата страна се явява лично, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

При извършена на дружеството-жалбоподател проверка се установило, че 1 на 14.03.2025 г., около 11:00 часа, като превозвач, дружеството е допуснало извършването на превоз на товари от Италия до България с товарен автомобил №****, кат. N3 и прикачено полуремарке с рег. №**** кат. О4 от водач ****.

Установило се още, че издаденото на водача удостоверение за психологическа годност е с вписан срок на валидност до 13.02.2022 г. При това проверяващите приели, че към 14.03.2025 г. водачът не е имал валидно удостоверение за психологическа годност и дружеството-жалбоподател е допуснало извършването на превоз с водач, неотговарящ на изискването за психологическа годност. При това св. К. К. – инспектор към ОО АА Враца съставил на дружеството АУАН, в който посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП. АУАН е връчен лично на представител на дружеството, като същият не е вписал възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване като нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на 25.07.2025 г. е издадено НП, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.3 ЗАвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на св. К. Крачунов и от приложените писмени материали. От коментирания доказателствен материал безспорно се установява датата на извършване на проверката и обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушение. Установява се и това как е съставен АУАН и на какви доказателства се позовава същия. Съдът кредитира коментираните доказателства в цялост.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение 2 кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушение, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото по категоричен начин се установява, че на процесната дата дружеството като превозвач е допуснало извършването на превоз на товари от Италия до България с товарен автомобил №****, кат. N3 и прикачено полуремарке с рег. №**** кат. О4 от водач ****.

Установява се също, че издаденото на водача удостоверение за психологическа годност е с вписан срок на валидност до 13.02.2022 г. Видно е обаче, че с измененията на чл.8, ал.2 от Наредба №36 за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачите на МПС и на председателите на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания с ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г., удостоверението за психологическа годност е безсрочно. При това правилно в жалбата е отразено, че изискването за притежаването на валидно удостоверение за психологическа годност е към момента на придобиване на свидетелство за управление на МПС, като по време на валидността на СУМПС удостоверението за психологическа годност се счита за валидно. В конкретния случай удостоверението за психологическа годност е изтекло преди измененията в Наредба №36 за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачите на МПС и на председателите на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Но към момента на издаване на НП извършване на нарушението, същото изменение е в сила. И 3 тъй като няма данни към този момент водачът Миндиликов да е с СУМПС с изтекъл срок на валидност, не може да се приеме, че удостверението му за психологическа годност е невалидно. Ето защо съдт приема, че не е извършено описаното в АУАН и НП нарушение и изложените в тази насока в жалбата оплаквания са основателни и аргументиращи отмяната на атакувания санкционен акт.

При този изход на делото, съдът приема, че анализът на правилността на приложение на санкционната норма е ненужно като непроменящо крайния изход на делото. Единствено следва да се посочи, че при извършено нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, приложение следва да намери именно нормата на чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП.

При изхода на делото, съдът намира, че искането на жалбоподателя за заплащане на направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. В случая се претендират разноски в размер на 750 лв., като съдът намира, че така претендираното възнаграждение е адекватно и отговарящо на предвидените размери в Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, както и на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0001374/25.07.2025 г., издадено от началник на отдел ОО АА Враца, с което за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП, на ПГ 2002 ЕООД, гр.

Враца, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА ОО АА Враца ДА ЗАПЛАТИ на ПГ 2002 ЕООД, гр. Враца, ЕИК:106571067, сумата от 750 лв, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5