Решение № 498 от 12.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Варна, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110110877 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуален представител адв. К. А. Д., срещу „С.М. 2017“ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, за осъждане на „С.М. 2017“ ЕООД да заплати на "Ф." ЕООД следните суми: 7500 лева представляваща дължим наем за предоставено оборудване за периода от 01.07.2025г. до 30.07.2025г., съгласно сключен Договор от 16.11.2023г.; 7500 лева, представляваща дължим наем за предоставено оборудване за периода от 01.08.2025г. до 31.08.2025г., съгласно сключен Договор от 16.11.2023г.; 7500 лева представляваща дължим наем за предоставено оборудване, за периода 01.09.2025г. до 30.09.2025г., съгласно сключен Договор от 16.11.2023г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 16.11.2023 г., между "Ф. ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***0, като наемодател и "С.М. 2017 ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, като наемател, е сключен договор за наем. Предмет на наемното правоотношение е предоставяне за временно и възмездно ползване на строително оборудване. Наемната цена е в размер на 7 500 лева на месец с вкл. ДДС, платима до 5 - то число на месеца. Срокът на договора е 20 месеца и същият не е прекратен.

В началото на наемното правоотношение наемателят е заплащал редовно наемните вноски, но след известен период наемателят е започнал да закъснява, а след 01.09.2024г. не ги заплаща изобщо, за което са образувани други две дела, но за други периоди. Сочи, че не са платени: 7 500 лева дължим наем за предоставено оборудване за периода 01.07.2025г. до 30.07.2025г. съгласно сключен Договор от 16.11.2023г.; 7 500 лева дължим наем за предоставено оборудване за периода 01.08.2025г. до 31.08.2025г. съгласно сключен Договор от 16.11.2023г. и 7 500 лева дължим наем за предоставено оборудване за периода 01.09.2025г. до 30.09.2025г. съгласно сключен Договор от 16.11.2023г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът „Ф.“ ЕООД, чрез процесуалния си представите адв. К. Д., поддържа изцяло депозираната искова молба. Моли съда да постанови неприсъствено решение при условията на чл. 238, ал. 1 ГПК. Претендират се 1 разноски.

В открито съдебно заседание, пред РС-Варна, ответникът „С.М. 2017“ ЕООД, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не се явява представляващ дружеството, не изпраща процесуален представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК. Уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждане от рег. № 37590/29.09.2025 г. и с определението на съда рег. № 18098/30.12.2025г., не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.

От наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на посочените искови претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2198,55 евро, представляваща стойност на сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски, както следва – 1738,39 евро - адвокатско възнаграждение и 460,16 евро държавна такса.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, „С.М. 2017“ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 3834,69 евро /три хиляди осемстотин тридесет и четири евро и шестдесет и девет цента/ с равностойност 7500 лева, представляваща дължим наем за предоставено оборудване за периода от 01.07.2025г. до 30.07.2025г., съгласно сключен Договор от 16.11.2023г., ведно със законната лихва върху горната суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2025г, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, „С.М. 2017“ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 3834,69 евро /три хиляди осемстотин тридесет и четири евро и шестдесет и девет цента/ с равностойност 7500 лева, представляваща дължим наем за предоставено оборудване за периода от 01.08.2025г. до 31.08.2025г., съгласно сключен Договор от 16.11.2023г., ведно със законната лихва върху горната суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2025г, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, „С.М. 2017“ЕООД, с ЕИК: ***, 2 със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 3834,69 евро /три хиляди осемстотин тридесет и четири евро и шестдесет и девет цента/ с равностойност 7500 лева, представляваща дължим наем за предоставено оборудване за периода от 01.09.2025г. до 30.09.2025г., съгласно сключен Договор от 16.11.2023г., ведно със законната лихва върху горната суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2025г, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „С.М. 2017“ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в общ размер на 2198,55 евро /две хиляди сто деветдесет и осем евро и петдесет и пет цента/, представляваща стойност на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съставляваща: 1738,39 евро - адвокатско възнаграждение и 460,16 евро държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3