Решение № 9719 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9719 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110153880 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 12.12.2025 г., подадена от М. Р. В. против С.О., с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със Заповед № *** за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № ***, както и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „Младши експерт“ в отдел „Финансово-счетоводни дейности и човешки ресурси“. Ищцата моли съда постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати дължимите обезщетения, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба - 03.12.2025 г. до окончателното им плащане, както следва: сумата от 18994,50 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа в периода от 08.11.2025 г. до 08.05.2026 г., вследствие от незаконното уволнение, сумата от 3165,75 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието, както и сумата от 676,65 лв., представляваща непогасения остатък от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищцата твърди, че по силата на сключен със С.О. трудов договор № *** била назначена на длъжност „Главен специалист“ в отдел „Финансово-счетоводни дейности и човешки ресурси“. Въз основа на Допълнително споразумение № *** към трудовия договор, била преназначена на длъжност „Младши експерт“ в същия отдел. Сочи, че на 28.10.2025 г. кметът на район „Връбница“ й връчил предварително подготвена от нейно име молба за прекратяване на трудовото правоотношение, която отказала да подпише. На 29.10.2025 г. й било връчено предложение за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу заплащане на обезщетение в размер на четири брутни заплати, което също отказала. Излага доводи, че на 07.11.2025 г. й било 1 връчено уведомление за промяна на изискванията към заемната от нея длъжност, като било въведено изискване за висше образование в степен „бакалавър“, с професионално направление „Икономика“. В тази връзка, на същата дата й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на необходимо образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, съгласно Заповед № *** за прекратяване на трудов договор № *** Твърди, че уволнението й било незаконосъобразно и представлявало злоупотреба с право от страна на работодателя. Счита, че въведената промяна в изискванията за заемната от нея длъжност имала за цел уволнението й, както и заобикаляне на предварителната закрила по чл. 333 КТ, доколкото била избрана за представител на служителите. Твърди, че работодателят не е изплатил дължимото обезщетение за неспазено предизвестие, както и че последният изчислил неправилно размера на платеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Отбелязва, че последно полученото от нея пълно брутно трудово възнаграждение е през месец октомври 2025 г., в размер на 3165,75 лв. При изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че уволнението на ищцата било законно, като оспорва да са налице описаните нарушения в исковата молба. Излага доводи, че на 04.11.2025 г. изискванията за длъжността „младши експерт“ били обновени, като ищцата не притежавала необходимото образование, поради което трудовият договор бил прекратен.

Оспорва по основание и размер претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение поради оставането й без работа. Твърди, че на ищцата било изплатено обезщетение за неспазено предизвестие. Прави възражение за прихващане на претендираното от ищцата обезщетение по чл. 225 КТ със стойността на полученото от нея обезщетение за неспазено предизвестие, в размер на 1920 лв. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си. След направени искане за намаляване размера на иска и отказ от иск от предмета на делото са изключени искането на ищцата за заплащане на сумата от 676,65 лева, представляваща непогасения остатък от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; намален е размера на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 224, ал. 1 КТ от 18994,50 лева на 11520 лева; намален е и размера на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ на сумата от 1920 лева.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са фактите, че страните са сключили трудов договор № ***, ведно с Допълнително споразумение № ***, по силата на който ищцата била служител на ответника, на длъжност „Младши експерт“, като трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, съгласно Заповед № *** Безспорен между страните, а и установим от приложения фиш (л. 29 от делото) е и факта, че последното пълно брутно трудово възнаграждение на ищцата е било 3165,75 лева.

По делото е приложен препис от длъжностна характеристика на ищцата, в сила от 25.04.2024 г. (л. 12 – л. 13 от делото). Описва длъжността – младши експерт към отдел „Финансово-счетоводни дейности и човешки ресурси“ и 2 излага неизчерпателно преките му задължения в точки от 5.1 до 5.12.

Представен е препис от предложение, отправено от ответника към ищцата от 29.10.2025 г. (л. 18 от делото) за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331, ал. 1 КТ срещу обезщетение в размер на четири брутни трудови възнаграждения. На това предложение ищцата е подала отговор от 04.11.2025 г. (л. 20 от делото), че би приела при заплащане на обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения. Представен е и препис на заявление за ползване на платен годишен отпуск, отказано (л. 19 от делото).

Представен е и препис на доклад, подаден от ищцата до ответника на 05.11.2025 г. (л. 21 от делото), от който е видно, че ищцата не е била допусната до служебният си компютър и до досиетата на служителите. От ответника е подаден отговор на доклада на 07.11.2025 г. (л. 22 от делото).

От ответника е представен препис на Доклад от 02.04.2025 г. (л. 72 до л.

76 от делото). Предложено е повишаване изискването за степен на образование на следните длъжности: младши експерт в длъжност 601 „Управление, контрол и рег. на дейностите по КС и ТР“, младши експерт в длъжност 714 „Спортна база и спорт за всички“, младши експерт в отдел „ОСДКС“ и младши експерт в длъжност 698 „други дейности по икономика“.

Предложено е също така изготвяне на нови длъжностни характеристики на тези длъжности. Докладът е приет от работодателя на 13.08.2025 г. Със Заповед от 04.11.2025 г. (л. 77 от делото) са променени изискванията за длъжността младши експерт в длъжност 898 „други дейности по икономика“ към работодателя, като е въведено изискване за висше образование, минимална образователна степен „бакалавър“ в професионално направление икономика. Изготвена е нова длъжностна характеристика от 04.11.2025 г. (л.

24 и л. 25 от делото), връчена на ищцата на същата дата. На 07.11.2025 г. на ищцата е връчено уведомление за тази промяна (л. 23 от делото) с указания да заяви дали притежава диплома за завършено образование „бакалавър“ в професионално направление икономика. От ищцата е подаден отговор от 07.11.2025 г. (л. 26 от делото), в което е заявила, че не притежава такава диплома. Отново на 07.11.2025 г. на ищцата са връчени предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, както и процесната заповед. От представените по делото преписи на електронния трудов запис на ищцата (л.

107 до л. 114 от делото) се установява, че след 07.11.2025 г. ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение.

Представените по делото преписи от други документи, съдът намира за ирелевантни към предмета на делото.

На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ответника поради липса на необходимото образование за изпълнение на длъжността. Безспорен между страните е юридическият извод, че определянето на образователните изисквания за заемане на дадена длъжност е прерогатив на работодателя, който не подлежи на съдебен контрол за целесъобразност. Съгласно константната съдебна практика след сключването на трудовия договор между страните по преценка на работодателя /неподлежаща на съдебен контрол/, съобразно нуждите на производството, могат да се предявяват нови изисквания на заеманата от работника или служителя длъжност. При положение, че работникът или служителят не отговаря на предвидените нови 3 изисквания за образователен ценз и/или професионална квалификация работодателят може да прекрати по своя инициатива трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. По отношение на наведеното с исковата молба твърдение за злоупотреба с право, съдът намира, че съгласно постоянната практика – така Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 284/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 192 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., ГК и др., съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. С оглед преценката за наличие за злоупотреба с право като анализира цялостната фактическа обстановка по делото, съдът намира следното: ищцата е постъпила на работа към ответника; изпълнявала е добросъвестно своите задължения; към нея е отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331, ал. 1 КТ от 29.10.2025 г., което тя е отказала с отговора си от 04.11.2025 г.; на същата дата е издадена заповедта на работодателя, с която се изменя длъжностната характеристика по отношение изискването за образование; три дни по-късно, на 07.11.2025 г. ищцата е заявила, че не отговаря на това изискване в новата характеристика, като на същия ден е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. За пълнота следва да се посочи, че това основание не е сред изрично посочените в чл. 333, ал. 1 КТ, уреждащ специална защита за някои категории работници, към които спада и ищецът – факт, който е бил известен на ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място ответникът обосновава решението си да измени длъжностната характеристика на ищцата с изготвянето на Доклада от 02.04.2025 г. (л. 72 до л. 76 от делото).

Този доклад има препоръчителен, а не задължителен характер. Освен това препоръките, които са дадени за повишаване изискването за образование, са дадени за четири броя длъжности, нито една от които не е длъжността, заемана от ищцата. Визираната от ответника препоръка е за „длъжност 698 – други дейности по икономика“, докато заеманата от ищцата длъжност е „898 – други дейности по икономика“. Прави впечатление, че със Заповед от 04.11.2025 г. (л. 77 от делото) са променени изискванията единствено за заеманата от ищцата длъжност младши експерт в длъжност 898 „други дейности по икономика“ към работодателя, която длъжност отново, не е посочена в самия доклад. Не на последно място, докладът дава препоръка за повишаване изискването за образование – ищцата притежава висше такова – но не и за фокусирането на това изискване в тясна икономическа специализация. Прави впечатление също така, че докладът е изготвен на 4