Определение № 3920 от 07.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3920 гр. София, 06.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002101508 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. И. А. срещу решение № 1513/08.12.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 2491/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваните части от първоинстанционното решение № 261634/16.05.2022 г. по гр. дело № 14104/2020 г. на Софийския градски съд (СГС), като краен резултат дружеството-жалбоподател е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на ищцата М. М. Калонкина разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 28.06.2020 г. по вина на водача на мотоциклет „сузуки СВ 1000“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2020 г. до окончателното `и изплащане, както и разликата над сумата 5 959.50 лв. до сумата 11 919 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и консумативи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2020 г. до окончателното `и изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-касатор, също чрез адв. А., като 1 общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният правен въпрос: как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. и константната практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД. В изложението се сочи и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се поддържа, че въззивният съд се произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона – „относно обективното наличие на съпричиняване“.

Насрещната страна – ищцата М. Калонкина, чрез процесуалния си пълномощник адв. Я. С., в отговора на касационната жалба излага бланкетно становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и подробни съображения за неоснователност на жалбата.

В мотивите към обжалваното решение апелативният съд е приел, че спорни във въззивното производство са размерът на процесното обезщетение за неимуществени вреди, определен по реда на чл. 52 от ЗЗД, както и наличието и обемът на съпричиняване на увреждането на ищцата.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) по делото, въззивният съд е установил следните обстоятелства: Вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла тежки, множествени травматични уреждания, изразяващи се в травматичен шок, контузия на корема с минимален кръвоизлив, контузия на гърдите с плеврален излив, множествени фрактури на таза – фрактури на двете срамни кости и фрактура на сакралната кост, фрактура на лявата тазобедрена ямка, двуглезенно счупване на дясната подбедрица, открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната им част и отделно „пилон-фрактура“, руптура на лявата влагалищна стена и рана на голямата лява устна, разкъсно-контузни рани на двете колене. Ищцата е получила 12 травматични увреждания, от които травматичният шок и контузията на гърдите са представлявали опасност за живота `и. Тя е била приета в болница за спешна помощ, където е постъпила в увредено общо състояние и травматичен шок, била е транспортирана на носилка, без възможност да движи двата долни крайника. Извършена `и е трахеостомия, а дишането е било включено на апаратна вентилация. След стабилизиране на общото състояние, пострадалата е била подложена на няколко оперативни интервенции – общо 9 на брой, първата от които е извършена по спешност – лапаротомия, по повод установено кървене в коремната кухина, както и хирургична обработка на раните, тампонада на влагалището, репозиция на счупените кости и поставяне на фиксатори и остеосинтези. На лявата подбедрица е извършена подмяна на външния фиксатор с нов вид остеосинтеза – приложение на интрамедуларен пирон и застопоряващи винтове. Лечението е продължило до 26.08.2020 г., когато ищцата е била транспортирана и приета за лечение в специализирана болница по рехабилитация. Втора рехабилитация ищцата е провела през месец януари 2021 г. Според вещото лице, към момента на изготвяне на експертизата 2 лечебният и възстановителен период при пострадалата продължава около 1 година и половина. Също според вещото лице, ищцата е търпяла болки и страдания, като найинтензивни те са били през първите 4-5 месеца непосредствено след злополуката и извършените множествени костни операции, както и в продължение на 30 дни след всяка следваща костна операция, както и по време на рехабилитацията на увредените крайници.

Извън тези периоди пострадалата търпи периодично явяващи се болки в зоната на фрактурите на таза и долните крайници при рязка промяна на времето, при студено и влажно време, когато следва да ползва болкоуспокояващи средства. В продължение на 6 месеца, ищцата е провеждала лечението си на постелен режим, като до 22.01.2021 г. тя не е можела да натоварва долните крайници. В специализираната болница по рехабилитация ищцата е била вертикализирана и чак тогава е започнала да правят опити да се предвижва самостоятелно, но безуспешно. Според вещото лице, и тогава и до момента на освидетелстването пострадалата ползва чужда помощ за обслужването си в ежедневието, като при извършения личен преглед на 12.10.2021 г. тя е била контактна и адекватна, но не помни случилото се, а на прегледа е пристигнала носена на ръце от придружител. Оплаква се от периодично явяващ се световъртеж, болки в дясната гелезнна става, болки на сакралната кост на таза и лявата подбедрица; не може да се предвижва самостоятелно.

Вещото лице е установило още, че ищцата все още не е възстановена, поради тежките увреждания в областта на двете глезенни стави. Счупената сакрална кост е зараснала, но металната синтеза все още не е извадена. Счупените срамни кости на таза също са зараснали окончателно, без оплаквания и без негативни последици от тези фрактури. Фрактурата на лявата тазобедрена ямка е зараснала окончателно, но по ръба на ямката се установяват вече начални остеофити. Счупените кости на лявата подбедирца са зараснали. Металните синтези все още не са извадени. Според вещото лице, в тежко състояние се намира лявата глезенна става – тя е полуизкълчена напред, поради получената „пилон-фрактура“ на големия пищял; ищцата не може да извършва екстенция на ходилото и то е в постоянна позиция „шпиц“, което води до невъзможност да стъпва на лявото си ходило. Счупените глезени на дясната подбедрица са зараснали. Металните синтези все още не са извадени. Налага се нова операция за спешно изваждане на синтезата и провеждане на рехабилитация. На ищцата предстои и нова операция с ревизия и корекция на задния костен фрагмент на левия голям пищял (пилон-фрактурата), за да се коригира конфигурацията на лявата глезенна става. В резултат на ПТП ищцата е получила и големи рани с остатъчни кръгловати белези на двете колене и белези на лявата подбедрица, а от извършените операции са останали трайни белези, които имат неизменен характер. Вещото лице е посочило още, че ищцата продължава да се обслужва от придружител и повечето от времето извършва рехабилитация при домашни условия според възможностите си; предстои `и освидетелстване от ТЕЛК.

Вещото лице е посочило и че разходите, прететдирани от ищцата, са правомерно извършени, тъй като без тях тя не е можела навреме и правилно да проведе лечение. Също според вещото лице, към момента на ПТП ищцата не е била напълно оборудвана с предпазно облекло, но е пътувала с поставена предпазна каска. В открито съдебно заседание вещото лице е допълнило, че претърпените от ищцата травми са сложни, рядко срещани в такова 3 съчетание и бавно възстановими; възможно е пълното `и възстановяване, но ще е продължително.

От показанията на свидетеля Р. въззивният съд е установил, че след процесното ПТП този свидетел лично е махнал каската от главата на ищцата. От разпита на свидетелката Р. – баба на ищцата, съдът е установил, че два месеца след произшествието тя е видяла внучката си, която е била отслабнала; оттогава тя се грижи за ищцата и е неин придружител, била е с нея в санаториума; за всички ежедневни нужди на ищцата се грижи свидетелката. Ищцата не може да ходи, ползва специален стол и количка. Свидетелката постоянно е с внучката си и я почиства, сменя памперси; приятелите ѝ помагат с пари.

При така установените обстоятелства, относно размера на обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд е приел, че съгласно чл. 52 от ЗЗД същото се определя по справедливост. Посочил е, че към момента на ПТП ищцата е била на 24 години.

Като е съобразил още: претърпените от ищцата травми – травматичен шок, контузия на корема, на гърдите с излив, множеството счупвания, както и че част от травмите са представлявали риск за живота на пострадалата; множеството претърпени операции – 9 на брой и належащите предстоящи такива; продължителния срок на интензивни болки, продължаващите и досега болки в наранените места, ненастъпилото възстановяване две години след инцидента; продължаващата нужда от помощ в ежедневието за всяка една и най-елементарна битова нужда; променения начин на живот на младата жена, наложен `и вследствие на претърпяното ПТП – същата не може да се придвижва самостоятелно и има нужда от помощ и придружител; изтъпрените стрес и шок от настъпилото ПТП и последиците от него, апелативният съд е намерил, че по справедливост паричното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата 200 000 лв.

При определянето на този размер съдът е посочил, че съобразява също и конкретните, индивидуални субективни изживявания на ищцата, както и стандарта на живот в страната към момента на настъпване на увредата, като в тази връзка е посочил, че обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. Съобразявайки всички гореизложени обстоятелства, въззивният съд е приел, че определеното от него обезщетение удовлетворява в най-пълна степен изискването за справедливо обезщетение на претърпените процесни неимуществени вреди.

По отношение на процесните имуществените вреди апелативният съд е изтъкнал, че липсват изложени конкретни въззивни оплаквания относно тях, както и че оплакванията по отношение на тази част на първоинстанционното решение касаят възприетото съпричиняване и обема му. Независимо от това, въззивният съд е посочил, че ищцата е доказала размера на извършените разходи за нейното лечение, като от неоспореното заключение на СМЕ е установена и необходимостта от извършване на тези разходи за възстановяването на ищцата. Съдът е приел още, че извършените разходи за лечение на ищцата, са вреди – намаляване на нейното имуществено състояние, които вреди следва да се възложат за възстановяване върху увреждащото лице, съответно – върху застрахователя на неговата гражданска отговорност.