Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 713 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3311/2024
Вид
Решение № 713
Подписан
28.05.2025
В сила
01.12.2025
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.130 ал.1 и 2 · Наказателен кодекс
  • чл.130 ал.1 и 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. С., 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000503311 по описа за 2024 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 145 от 04.10.2024г., постановено по гр.д.№ 291/23г., по описа на ОС гр.

Видин, ГО, е уважен изцяло иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на С. С. Н. сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, настъпили следствие на ПТП, станало на 06.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 600лв. направени разноски.

Присъдени са разноски, като ЗД „Бул Инс“АД, е осъден да заплати по сметката на ОС-Видин на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2 400 лв., представляваща държавна такса .

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото по делото.

Жалбоподателят-ответник ЗД „Бул Инс“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 5000 лв. до присъдените 30 000 лв., като моли съда да отмени решението в тази част и да отхвърли иска като неоснователен. Твърди, че определената сума в размер на 30 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишена и не съответства на закона, ППВС № 4/68г., икономическата конюнктура в страната към момента на деликта и утвърдената практика на ВКС за сходни и 1 дори по-тежки по обем вреди. Изтъква факта, че според приложените медицинските документи уврежданията на пострадалия С. Н. включват мозъчно сътресение, разкъсноконтузна рана на главата и контузия с охлузване на бедрото. По оценка на медицинските експерти тези увреждания са причинили временно разстройство на здравето без опасност за живота, което определя характера на травмите като леки по смисъла на чл.130 ал.1 и 2 НК.

Пострадалият е бил хоспитализиран за кратък период (от 07.05.2023г. до 09.05.2023г.) и е изписан в добро общо състояние. Оздравителният процес е бил нормален, с приблизителен възстановителен период от две до три седмици,. Затова намира, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди би следвало да е до 5 000 лева, което отговаря на характера и интензитета на травмите, икономическата обстановка и утвърдената практика на ВКС.

На второ място посочва, че съдът е следвало да отчете съпричиняването от страна на пострадалия ищец, за който по делото са налице данни, че се е качил в автомобил, управляван от водач, повлиян от алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта от 2,07 промила. С това поведение ищецът е приел значително по-висок от обичайния риск за здравето и безопасността си, тъй като доброволно е изложил себе си на опасност, която може да доведе до травми и увреждания. Подчертава, че данните за употреба на алкохол от страна на водача са били събрани след първото съдебно заседание. Следователно, приносът на ищеца за настъпването на вредите в резултат на процесното ПТП е съществен и следва да бъде определен най-малко на 50%, с оглед повишения риск, в който се е поставил доброволно. Затова моли да бъде допусната СМЕ, която да изясни влиянието на алкохола върху водача и възможността това състояние да бъде възприето от околните.

Въззиваемата страна С. С. Н. не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът С. С. Н. твърди, че на 06.05.23г. около 23,45ч. по бул.“Панония“ в гр. Видин претърпял ПТП като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег.№ ********, управляван от К. Г. Т. с изключително висока скорост, в резултат на което изгубил контрол над управлението, излезнал извън пътното платно и се ударил в електрически стълб.

От удара л.а. се разполовил, а ищецът получил изключително тежки травматични увраждания, бил откаран в МБАЛ „Св.Петка“АД-Видин в безсъзнание, където му е оказана спешна медицинска помощ, след което е бил насочен за домашно лечение. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.05.2023г. и направените разноски.

Ответникът ЗК „БУЛ ИНС" АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма 2 на ПТП, иска по размер, като прекомерно завишен с оглед представената медицинска документация, като в тази връзка излага, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и обема на вредите. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че последният, в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, не е бил с правилно поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл значително за настъпване на вредите.

Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 06.05.23г. около 23,45ч. К. Г. Т. управлявал л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег.№ ******** по бул.“Панония“ в гр. Видин с изключително висока скорост, в резултат на което изгубил контрол над управлението на автомобила, излезнал извън пътното платно и се ударил в електрически стълб. От удара автомобилът се разполовил, водачът и друг пътник са починали на място, а ищецът С. С. Н. бил откаран в МБАЛ „Св.Петка“АД-Видин, където установили, че е получил три леки телесни повреди.

От заключението на депозираната пред САС съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на ищеца се причинени следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение, Контузия на главата, Разкъсно-контузна рана в челната област на главата и охлузвания на дясното бедро.

Черепно-мозъчната травма при пострадалия е преценена след болнично лечение като мозъчно сътресение. Протекла е без данни за пълна загуба на съзнание /кома/ и като такава реализира медико- биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Останалите мекотъканни травми са причинили болки и страдания за срок до 15 дни. Проведено е 3-дневно медикаментозно и инфузионно лечение в МБАЛ „Света Петка" АД, Отделение хирургия, където е извършена хирургична обработка и шев на раната. По делото няма медицински документи, указващи за непълно излекуване и остатъчни последици от травмите. В резултат на получените увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок до 15 дни и умерени до 30 дни. Прогнозата за в бъдеще е благоприятна, допълнителни усложнения, респ. нови болки и страдания не се очакват.

От заключението на депозираната на л.142 АТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че л.а. „Мерцедес“,модел Е 370 рег.№ ********, управляван от К. Г. Т. с двама пътници в автомобила - Г. Н. Д. и С. С. Н. се е движил към изхода на града в посока „Дунав мост II“ със корост 141 км./ч. при разрешена 50 км./ч., като преди това демонстративно е превъртал гуми по града. При навлизане в района на бензиностанция „ТИП 3“, където платното за движение преминава от трилентово в двулентово и при лек ляв завой, поради високата си скорост на движение, центробежните сили на завоя превишават силите на сцепление на гумите по пътя, водачът губи управление като започва неконтролируемо плъзгане напред и на дясно спрямо посоката на движение и след около 41,60м. автомобилът се удря странично с лявата си страна в масивен метален стълб. В резултат на удара автомобилът се разцепва на две части/предна и задна/и загиват на място водачът К. Г. Т. и пътникът на задната седалка- Г. Н. Д.. На 3 предната пасажерска седалка е пътувал ищецът С. С. Н., който изпаднал назад през деформираната облегалка, след трикратно превъртане на л.а. спрямо вертикалната си ос, се установява в покой до края на лявата лента.

Според вещото лице причина за ПТП е несъобразената с пътната обстановка висока скорост, която е 141км./ч при разрешена такава от 50 км./ч. Ако автомобилът се е движил с разрешената скорост, то той би имал достатъчно време и възможност да избегне удара, но при тази скорост водачът не е имал нито време, нито техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП. Ударът е бил страничен и автомобилът се е разполовил, поради което обстоятелството дали пострадалият е бил с предпазен колан или без такъв не оказва влияние върху настъпилия вредоносен резултат.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за недоказано пълно и главно направеното възражение за съпричиняване, изразяващо в непоставяне на предпазен колан. В спорния предмет на делото в рамките на преклузивните срокове не е изрично въведено възражение за съпричиняване, изразяващо се в съзнателно поемане на риска от ПТП, чрез качване в автомобил, управляван от водач, повлиян от алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта от 2,07 промила. Такава безспорно е установена, но нито в отговора на ИМ, нито в първо о.с.з. е направено такова възражение.

По делото са събрани гласни доказателствени средства - разпит на св.А. /майка на ищеца/ разпитана в о.с.з. на 15.11.2023г., кредитирани като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, при условията на чл.172 ГПК. Същата посочва, че когато отишла в болницата, за да види сина си, той бил на системи в много тежко състояние, с множество шевове на главата. Била отлепена кожата на главата му и зашита от лекарите. Останал две денонощия в болницата, бил в шок, не знаел защо е там, буйствал. Изпитвал болки по цялото тяло, лицето му оттекло, окото му се затворило, не можел да ходи сам до тоалетна, краката го болели от множество натъртвания и охлузвания. Имал травма в гърдите, изпитвал затруднения при дишането. При домашното лечение се наложило да взема болкоуспокояващи и лекарства за сън, дразнели го шумове и светлина, получил усложнение от раната на главата, променил се, спрял да общува с хора, около два месеца стоял в дома си, през което време тя помагала да се обслужва, да се облича, да става от леглото, тъй като продължавали болките в краката и цялото тяло. Постоянно изпитвал болки в главата.

САС не кредитира показанията на майката в частта им сочеща период от 2 месеца, в рамките на които ищецът имал болки по цялото тяло, както и че не можел сам да ходи до тоалетна и да се обслужва, поради факта, че според вещото лице той има три леки телесни повреди /основно в областта на главата/, като ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок до 15 дни и умерени до 30 дни.

Между страните не се спори, че отговорността на водача била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „БУЛ ИНС" АД, както и че след настъпването на ПТП ищецът е сезирал ответното дружество с искане за изплащане на обезщетение - връчена покана на 22.05.2023г., като процесуална предпоставка по 4 допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно.

Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.