Решение № 338 от 27.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Варна, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20263100900127 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Приети са за разглеждане допустими искове на М. С. С., ЕГН **********, гр. Варна, срещу ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 5, за заплащане на обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за претърпени вреди от ПТП, настъпило на 16.05.2023 г. в гр. Варна от водач - застрахован за управление на л. а. "Шкода Октавия" рег. № *** за сумата от 20000.00 евро, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (счупване на голяма изпъкналост на дясна раменна кост) от преживяното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2023 г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 16.05.2023 г., около 08:50 часа, в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Република” и ул. “Младежка“, до МОЛ „Делта Планет“ , е настъпило ПТП, с участието на л. а. „Шкода Октавия“ с ДК *** управляван от застрахован при ответника водач и мотоциклет „Кавазаки 3P 750Ж", с рег. № ***, управляван от ищеца. Водачът на лекия автомобил се е движел по ул. “Младежка“, в посока МОЛ „Делта Планет“, като на кръстовището с бул. „Република”, извършвайки ляв завой, е отнел предимството на мотоциклета, движещ се по бул.

„Република” в посока бул. „Владислав Варненчик”. Сочи, че произшествието е последица от поведението на застрахования водач. В резултат на сблъсъка ищецът е получил счупване на голяма изпъкналост на дясна раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за период от 3 месеца.

Пострадалият е изпитвал и продължава да изпитва силни болки в областта на уведения крайник. Допълнително е претърпял силен емоционален стрес, 1 непрекъснато се е връщал в мислите си към събитието и преживявал удара.

Изпитвал страх от автомобили. По случая било образувано ДП № 179/2023 г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна, което било прекратено със съгласието на пострадалия.

Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива компенсация.

Ответникът оспорва предпоставките от състава на непозволеното увреждане. Счита, че механизмът на произшествието е недопустимо да се установи с представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица, тъй като съставилото го длъжностно лице не е възприело пряко удостоверените в документа факти. Оспорва причина за инцидента да е поведението на застрахования водач Г.

С.. Счита, че същият не е нарушил никое от относимите правила за движение по пътищата. Травматичното събитие е причинено от мотициклетиста, който без да намали скоростта си, се е опитал да заобиколи отляво л. а. „Шкода Октавия“. Едва когато разбрал, че няма да успее, намалил скоростта си до 64 км/ч, но, като не можал да осигури плавно спиране, се е блъснал в левия ъгъл на задната броня на автомобила, и паднал на асфалта. Причината за инцидента не е навлизането на автомобила в лентата за движение на мотоциклета, тъй като към момента, в който водачът на л. а. „Шкода Октавия“ е извършвал маневра за ляв завой, мотоциклетът се е намирал на безопасно разстояния от автомобила.

Оспорва се телесните увреждания на ищеца да са резултат от процесното събитие, а при условията на евентуалност - продължителността на възстановителния процес от телесните увреждания и усложненията при лечението.

Акцентира, че проведеното лечение е консервартивно и без данни за последваща рехабилитация. Оспорва твърденията за отражението на телесните увреждания в емоционалната сфера на ищеца и продължителността на страданието.

Евентуално, при доказаност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, намира, че претърпените негативни изживявания следва да се компенсиран с обезщетение в размер на 8000.00 евро, което намира за съответно на понесеното страдание.

Насрещно ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие като е нарушил изискването на чл. 20 от ЗДвП да контролира непрекъснато превозното средство и да избира съобразена скорост, позволяваща му да преодолее опасност на пътя или да извърши аварийно спиране.

Възражението се основава и на твърдения за нарушение на правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 73,а л. 1 от ППЗДвП, ограничаващи максималната скорост за движение в населено място до 50 км/ч.

Ответникът оспорва акцесорната претенция за лихва, като се позовава на забава на пострадалия да представи доказателства за установяване основанието и размер на вредите. Отказ за изплащане на обезщетение застрахователят е постановил на 29.11.2023 г. Едва на 13.02.2026 г. пострадалият е представил доказателства в подкрепа на искането си. В резултат на новите данни рекламационната процедура е възобновена и на ищеца е предложено обезщетение в размер на 8000.00 евро.

2

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страни:

Няма спор между страни относно наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение, признато въз основа на полица, сключена за покритие на гражданска отговорност, валидна към 16.05.2023 г. на автомобилист за управление на л. а. "Шкода Октавия" рег. № ***. Безспорен е и фактът относно предявената на 28.08.2023г. от ищеца пред застрахователя извънсъдебна застрахователна претенция, входирана при ответника под вх. № 99-5658/29.08.2023 г. за обезщетение за вреди, идентични с описаните в исковата молба.

От заключението по изготвената по делото КСМАТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, както и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че ударът между двете МПС е настъпил в предната част на мотоциклета и задна лява част на лекия автомобил, при заемане от двете МПС на дясна част на лява пътна лента на бул. "Република" в платното за движение в посока бул. "Владислав Варненчик", на 17 метра след отбивката вдясно от ляв бордюр и пред отбивката в дясно за навлизане в паркинга на МОЛ "Делта планет".

Вещото лице-автоексперт посочва, че за описания участък е налице ограничение на скоростта за МПС до 50 км/ч. В случая, ударът е бил застигащ, поради което скоростта на съприкосновение се изразява в разликата от скоростта на движение на мотоциклета, която е била по-висока от тази на лекия автомобил, спрямо изваждане на скоростта на движение на автомобила. Съобразно посочената формула, вещото лице е определило като скорост на движение на мотоциклета към момента на удара от 100 км/ч., а тази на автомобила - средно 36 км/ч.

Заключението на автоексперта за причината за инцидента е несъобразяване от страна на водача на лекия автомобил на поведението си с останалите МПС в посоката му на движение и предприето завършване на изпълняваната маневра "ляв завой". От страна на водача на мотоциклета е прието, че последният не е съобразил скоростта си на придвижване с максимално допустимата такава за процесния пътен участък. Вещото лице поддържа, че при избрана по-ниска или съобразена с ограничението скорост водачът на мотоциклета е имал възможност да избегне ПТП, като извърши съответна спасителна маневра или чрез намаляване скоростта на застигане на предно разположения автомобил. Поддържа се в заключението, че минималната възможна видимост между двамата водачи е била от 50 до 60 метра.

От заключението на вещото лице-медик се установява, че след инцидента пострадалият е бил откаран в спешно отделение при МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД, където били проведени образни изследвания и консултативни прегледи.

Установено било счупване на голяма изпъкналост на дясната раменна кост /големия туберкул/, без разместване на фрагментите и не налагащо оперативна намеса. Назначено било носенето на мека имобилизация - ортеза за период от 3 седмици. Пострадалото лице не e посетило Съдебна медицина, където да бъдат обективирани други наранявания от ПТП. Описаното и твърдяно от ищеца телесно увреждане е настъпило в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, 3 реализиран в областта на дясното рамо, респективно вещото лице сочи, че такива наранявания биха настъпили при удар в детайл на лек автомобил, падане и удар в пътната настилка. Подобно нараняване би обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 1.5-2 месеца. Експертът сочи, че непосредствено след удара пострадалият е изпитвал интензивни болки, които с напредване на възстановителния процес са отшумели. Не се установяват усложнения в настоящия случай. Понастоящем, вещото лице счита, че пострадалият е напълно възстановен.

От показанията на св. Г. С. се установява, че се движил по ул. "Студентска" в посока МОЛ "Делта планет", като при наличие на знак "СТОП" същият привел управляваното от него МПС в покой. След като се уверил, че липсвало насрещно движение, потеглил и спрял по средата, огледал се надясно и преминал в платното в посока бул. "Владислав Варненчик". След като изминал кратко разстояние и като започнал постепенно да ускорява след извършената маневра ляв завой, възприел наближаващия мотоциклет, който се движел бързо, след което настъпил ударът в задната част на управлявания от него автомобил. Поддържа, че разделителната ограда, с височина над 1 метър, възпрепятствала видимостта към движението, поради което нямал възможност да възприеме приближаващия мотоциклет.

За установяване на психологическите последици за ищеца от ПТП, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Г.

Ковачева и Николай Галинов Ненчев, чиито показания съдът кредитира в частта, в която са базирани на непосредствени впечатления и съдържат данни за наведените от страните факти, имащи отношение за настоящия спор и при отчитане на възможната заинтересованост на св. Ковачева, на осн. чл. 172 ГПК.

Св. Ковачева, във фактическо съжителство с ищеца, излага, че е видяла пострадалия за пръв път след инцидента в спешното отделение, където последният бил откаран след ПТП. Изнася, че рамото му било спукано и че имал травма в областта на коляното. Поддържа, че след инцидента ищецът страдал от безсъние и тревожни мисли във връзка със случилото се, което се отразило негативно и на социалните му контакти. Пострадалият се стряскал през нощта и бълнувал. Сочи, че бил подпомаган от нея за задоволяване ежедневните му потребности.

От показанията на св. Ненчев се установява, че видял пострадалия за пръв път около седмица след настъпилото ПТП, като поддържа, че бил травмиран от случилото се и не се чувствал добре. Подкрепя твърдението за травма в областта на рамото. Сочи, че ищецът отказвал да управлява мотоциклет след инцидента поради отражението на случилото се в психиката му.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл.

52 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застраховател по ЗГО за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка "Гражданска отговорност", 4 настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер. Тъй като за процесното произшествие не е образувано наказателно производство, а досъдебното такова е било прекратено с постановление на прокурор със съгласието на пострадалото лице, то по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 300 ГПК, в настоящия процес подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност наличието на вреди, които да са последица от противоправен резултат, изразен в засягане на телесния интегритет и емоционален мир като блага, които са обект на абсолютни субективни права, и причинна връзка между този резултат и понесените душевни болки. При доказаност на посочените елементи, вината на причинителя на противоправния резултат се предполага съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.