Решение № 1160 от 05.12.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. Кюстендил, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520100977 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 4944/23.04.2024г на Р. К. М. срещу „Д.-И.“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че страните били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „охранител“ с работно място – обект, охраняван от работодателя, а именно: „Обединен осигурителен архив“, находящ се в с. Н., общ. К., за което получавал възнаграждение в размер на минималната работна заплата. С Допълнително споразумение към трудов договор № 3-33/31.01.2023г., сключен между страните, е изменен размерът на основното трудово месечно възнаграждение на 933 лева, считано от 01.01.2024г. предвид Постановление на МС № 193, обн. ДВ бр.87/2023г. Въпреки това ищецът не получил така уговореното възнаграждение, доколкото след 01.01.2024г. му било изплащано месечно трудово възнаграждение на база МРЗ от 780 лева. Твърди се, че на 01.03.2024г. на ищеца била връчено Предизвестие № 111/29.02.2024г. за прекратяване на трудовото му правоотношение считано от същата дата поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, както и процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. Представителят на работодателя, връчил посочените документи на ищеца, му заявил повече да не идва на работа. Твърди се, че не било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита се, че процесната заповед е незаконна, доколкото в същата не се съдържали мотиви за издаването й, нито същата препраща към 1 документ, удостоверяващ обективна невъзможност ищецът да изпълнява трудовите си задължения. Твърди се, че ответникът не бил изплатил обезщетения на ищеца за неизползван от него годишен отпуск в размер на 10 дни за 2023г. и в размер на 3 дни за 2024г., както и за неспазен срок на предизвестие. Дължало му се обезщетение и за времето, през което бил останал без работа. Моли съда да уважи така предявените искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Твърди, че бил обвързан като изпълнител въз основана на договор № 1005-091/19.01.2023г., сключен с ТП на НОИ – гр. К., с предмет „Предоставяне на услуги по охрана на имоти на ТП на НОИ – К.“. Дейността по изпълнение на договора се осъществявала с два поста, единият от които – денонощен, а обектът се нахождал в с. Н. и представлявал архив – РАЦ – с. Н.. Дирекция „Инспекция по труда – гр. К. била осъществила проверка на процесния обект на 09.01.2024г., при която се установило, че ищецът полагал труд извън определените нормативни разпоредби, поради което на ответника като работодател била наложена санкция в размер 1500 лева. На 21.02.2024г. бил постъпил сигнал от РАЦ – с. Н., с което уведомявали, че ищецът бил поставил лични електроуреди за ползване в помещението за съхранение на архив. РАЦ – с. Н. била констатирало множество други нарушения от страна на ищеца, поради което и изисквали от ответника да отстрани ищеца с оглед на горецитирания помежду им договор № 1005-09-1/19.01.2023г. Ответникът бил длъжен да се съобрази с искането, но доколкото не разполагал с други обекти на територията на област К., бил в обективна невъзможност да предостави друго работно място на ищеца, поради което и прекратил трудовия му договор на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ. Ищецът бил запознат с всички тези обстоятелства. Наред с това, ответникът счита, че бил изплатил на ищеца всички дължими обезщетения, включително и това за неизползвания отпуск за 7 дни, като искането му за обезщетение за 10 дни неизползван отпуск било неоснователно. Моли се съда да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

С допълнителна молба вх.№ 12673/04.11.2024 г. от ищцовата страна се твърди, че преди образуване на делото ответникът заплатил на ищеца трудови възнаграждения за м. 01.2024 г. в размер на 630 лв. и за м. 02.2024 г. също в размер на 630 лв. Плащането не било в пълен размер, както и не били заплатени дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г., обезщетението за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор и обезщетението за времето, през което ищецът е останал без работа – 2 месеца от 01.03.2024 г. до 30.04.2024 г.

Заявява се, че на 19.06.2024 г., след предявяване на исковете, ответникът заплатил по банков път на ищеца следните суми: 154,81 лв. като доплащане за м. 02. към МРЗ; 253,33 лв. като доплащане МРЗ м. 01.2024 г.; 433,44 лв. – обезщетение по чл.224 КТ за 3 дни отпуск за 2024 г. и 7 дни за 2023 г.; 910,23 лв. – обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. С оглед горното, както и изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е отправено искане за изменение на размерите на предявените искове. Посочва се, че на основание чл.76 ЗЗД 2 ищецът приема, че със сумата от 433,44 лв. са му заплатени изцяло обезщетението за м. 01. 2024 г. в размер на 337,12, както и част от обезщетението за м. 02.2024 г. в общ размер на 144,48 лв. Дължими оставали 48,16 лв. Счита се, че на ищеца се дължи и сумата от 101,14 лв. от размера на обезщетението за неспазения срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Посочва се още, че тъй като на работника е заплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за периода от 01.03.2024 г. до 31.03.2024 г. му се дължи обезщетение по чл.225 КТ само за периода от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 011,37 лв. Претендират се разноски.

На основание чл.214, ал.1 ГПК съдът допусна изменение на иска по отношение на търсено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2024г., като същият да се счита предявен за 48.16 лева, по отношение на иска за обезщетение за неспазения от ответника месечен срок при прекратяване на трудовия договор, да се счита същият за изменен до размера на 101.14 лева. По иска да се заплати на ищеца обезщетение за времето от 01.03.2024г. до 30.04.2024г. включително, за времето през което ищецът е останал без работа поради неговото незаконно уволнение, съдът допусна да се счита същото като предявено в размер на 1011.37 лева от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явиха, изпратиха процесуални представители. Поддържат исканията и възраженията си.

По делото са ангажирани писмени доказателства. Назначена е съдебносчетоводна експертиза. Разпитан е един свидетел на страната на ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, чл.128, т.2 КТ, чл.220, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ от страна на ищеца срещу ответника с искане:

1. Да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца със Заповед № 3- 94/01.03.2024г., издадена от ответника, с която на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ трудовото му правоотношение с ответника било прекратено;

2. Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева, представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск от 10 дни през 2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска;

3. Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 48.16 лева, представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск от 3 дни през 2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска;

4. Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 101.14 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието при 3 прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска;

5. Да се осъди ответникът да заплати обезщетение на ищеца за времето от 01.03.2024г. до 30.04.2024г., включително, през което е останал без работа поради уволнението му в размер на 1 011.37 лева;

6. Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева, представляваща разликата от изплатеното му месечно трудово възнаграждение за месец януари 2024г. до дължимия размер на трудовото му възнаграждение за този месец;

7. Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева, представляваща разликата от изплатеното му месечно трудово възнаграждение за месец февруари 2024г. до дължимия размер на трудовото му възнаграждение за този месец.

С Определение № 1226/06.09.2024г. съдът разпредели доказателствената тежест между страните и обяви за безспорни фактите, че е бил налице сключен трудов договор между Р. К. М. и „Д.-И.“ ЕООД, прекратен със Заповед № 3-94/01.03.2024г.

От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от Заповед № 3-94/01.03.2024 г. се установява, че трудовото правоотношение между страните по договор № 3-33/31.01.2023 г. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, считано от 01.03.2024 г.

Разпитан е свидетелят К. Р. Х. – охранител по СОТ към Охранителна фирма „Д.-И.“ ЕООД. Припомня си, че в началото на месец февруари 2024 г. му се обадила К. Х. – началник-отдел „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ К. и го запознала с обстоятелството, че Р. К. М. – охранител към ответното дружество на обекта, е сложил свои лични вещи – ел. уреди: хладилник, микровълнова печка, и други, в служебното помещение, което създава затруднения на служителите към ТП на НОИ да изпълняват служебните си задължения. Свидетелят заявява, че изготвил докладна записка до управителя на фирмата и го уведомил писмено за случая. Твърди, че при разговор с г-жа К. Х. тя го помолила ищецът да бъде преназначен на друг обект, на което свидетелят отговорил, че няма други обекти за охрана към ТП на НОИ освен в К. и Н., а решението следва да бъде взето от управителя.

От заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. В., което съдът кредитира напълно като обективно и компетентно съставено, се установи, че начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец февруари 2024 г. е в размер на 1 011,37 лв., формирано от основна заплата – 933 лв. и нощен труд – 78,37 лв., а среднодневното брутно трудово възнаграждение е 48,16 лв. Посочено е, че за 10 дни отпуск обезщетението би било 481,16 лв., за 7 дни отпуск – 337,12 лв., а за 3 дни отпуск през 2024 г. – 144,48 лв. Отбелязано е, че служителят не е представил трудовата си книжка след изтичане на изискуемия период и не е удостоверил оставането си без работа, поради което не му е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а това 4 обезщетение би било в размер на 1 011,37 лв.

На 19.06.2024 г. на ищеца били изплатени следните суми: 433,44 лв. с посочено основание „обезщетение чл.224/2023/2024 г./“ и допълнително пояснение „7 дни 2023/3 дни 2024 г.“; 910,23 лв. – обезщетение по чл.220, ал.1. на същата дата били изплатени и сумите от 253,33 лв., 154,81 лв. и 910,23 лв.

С Постановление № 193 от 12 октомври 2023 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната от 933 лв.

По иска с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Според дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна.

Разпечатката съдържа 31 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88d5a58d-f9c7-4e75-958b-eb4d826d1294